
Колкото и да не ми се ще, понякога просто трябва да седнеш и да изгледаш някои от бозите, които вървят по кината. Ако не за друго, то поне за да си в час.
Помните ли онова страхотно време, когато си мислехме, че да те прострелят не боли толкова? Тогава така бяха филмите – луд гърмеж и готини лафове. Гръмнали тоя, оня – няма страшно, минава им по-бързо от натъртено. Ех, 90-те бяха луди години – Уйл Смит и Мартин Лоурънс бяха лоши момчета, а вампирите все още не светеха … из гората светеха само феите, мили дечица на съвременния побъркан свят, в който Twilight се приема за готин филм. Ех, как се кефех тогава на екшън-комедиите – Лоурънс направо разцепваше в Агент XXL. На кино го гледах, още помня колко много сме се смяли. Ама и друго време беше, мамка му. Знам, че носталгията понякога гони, но нужно ли е някой идиот от Холивуд да влачи филмите от края на 90-те чак до ден днешен, егати!
Вече никой не вярва, че ченгетата са такива пичове – Агент XXL 3 е ужасна грешка, същата ще бъде и третата част на „Лоши момчета”! Да не говорим, че отдавна вече не ми е смешно да гледам преоблечен мъж като дебела черна лелка. И като гледам оценките на тоя филм – явно не само на мене. Изгледах го само заради доброто старо време, как да е – тоя час и половина от живота ми никога няма да се върне.

Като стана въпрос за безумно загубени часове – гледах и „Червената шапчица” и „Battle: Los Angeles”.
Абе, на тия американци не им ли писна да спасяват света?! Не осъзнават ли, че от кажи-речи пет хиляди години цивилизация, тях ги е имало около двеста – справяли сме се някак! Е, те го спасиха милион пъти пустия свят – във филмите си и в реалния живот – спасяват го сутрин, обед и вечер – извънземни, терористи, диктатори, комунисти … ей, нямат почивка. Спокойно, бе, хамериканците … ще се оправим и без вас, отдъхнете си малко, хапнете един чийзбургер, пийте една диетична кола … топвайте в нея пържените картофки и те да станат диетични … починете си стотина годинки, пък тогава пак почвайте да го спасявате света …Да излизат стотици филми от Холивуд всяка година и в три от пет да се спасява тая планета – еми, наистина не е нормално!
Да не говорим, че извънземните редовно са някакви гадове, дето без никаква причина идват тука и почват да ни изтребват. Вярно е, че да пътуваш няколко хиляди светлинни години е изнервящо, ама не ми се вярва чак дотам да стигнат нещата. Пък и една средностатистическа маршрутка това разстояние в задръстванията го взима за 20-на минути. Иска ми се най-накрая да видя един филм, дето пристигат извънземните и се държат човешки, мама му стара - да слязат от летящата чиния, да поздравят и да кажат „Ще си изкараме лятото в Ахтопол и после се прибираме. Тия дюнери хубави ли са?”.

Да ги видя аз тогава пехотинците на американците какво ще спасяват на майната си!
Иронично, но в „Битката: Лос Анжелис” извънземните постъпваха точно като американци – дойдоха от нищото, щото им трябваше гориво, и почнаха да бомбардират.
А за „Червената шапчица” не знам какво да кажа … опикаха ми детството! След като по някаква незнайна причина Twilight филмите изкараха луди пари, сега ще има да гледаме такива тъпотии сигурно още десет години. Палаво момиченце се закача с готини момченца и около тях тича кеф ти върколак, кеф ти вампир … И филмът естествено е тъп, та дрънка.
Ама колкото и да не ми е приятно, не мога да не го призная – Twilight е гениална история! Който не ми вярва, да отвори сайтовете за приходи и да види с какви бюджети са правени трите филма от поредицата и какви пари са донесли. Продукции с три – четири пъти по-големи средства за направа не донесоха толкова. Защото всеки тъп тийнейджър иска да гледа точно това. Кое момиченце не ще за нея да се бият двама готини пикльовци, като на прага чука безкрайният живот, а в същото време инфантилните и действия се приемат за готини … е, не е ли мечтата на всяка кифла от 7 до 10-11 клас?

Разбира се, „Червената шапчица” е пълен провал и не пълни касите изобщо, щото формулата не е спазена с точност – имаме пак кифлата и двете момченца, ама те, вместо да са готини и да правят разни куул работи в образи на вампири и прочее, бягат от вълка да си спасяват задника. Щом няма светещи вампири, които тичат по ливадите, децата не си дават джобните за кино – среден пръст за продуцента!
Но да завършим с нещо положително. Не е филм, но е сериал … стар, сравнително стар. „Майсторът и Маргарита” (2005). С чудесни актьори и прекрасен сценарий, с добра музика и майстор режисьор… Може и да не е толкова бляскав като хитовите американски сериали, но си има своя чар. С удоволствие го гледам в момента и ви го препоръчвам с чиста съвест. Така и така нищо свястно ново няма– що да не се обърнем към старото?
До следващия понеделник с пожелания за добри филми
.
Забавно и интересно четиво, развесели ме.
Аз пък едва сега разбирам, че е правена и 3та част на Big Mommas… На тоя филм не му е времето в 21 век.