Wook Park ми грабна вниманието с „отмъстителната” си трилогия и много се зарадвах, че ще имам възможността да гледам пак негов филм. Бях прочел вече, че Thirst не е от най-сполучливите му ленти, така че се приготвих за нещо далеч от нивото на предишните му изгледани от мен творби.

В действителност „Жажда” не беше нещо особено добро. Не казвам, че е слаб филм, просто очакваш много повече от създателя на OLDBOY. И проблемът не беше толкова в режисурата, колкото в не особено добрия сценарий.

Докато в предишните си филми  Wook – Park създаваше невероятни като сюжет истории, то в тази тук имаме доста „стандартни моменти”. Неща, които по принцип си присъстват във филмите с вампири.

Главният герой е свещеник, който доброволно се подлага на експеримент – за доброто на човечеството уж. Той е единственият оцелял от 500 (ако не бъркам бройката). Оказва се обаче, че се  е превърнал във вампир. Влюбват се с едно момиче, осиновено от някакво семейство, което я третира общо взето като слугиня. Майката я е накарала да се омъжи за болния и син идиот. Това обаче е само черупката на нещата, тъй като в последствие се оказва, че момичето далеч не е добро и невинно. Свещеникът от своя страна, разбира се, се опитва всякак да се бори с „жаждата”.

Проблемът на Thirst е, че не успява да задържи ритъм и по едно време нещата съвсем се размиват. Темпото спада, а сцените (типично за Park) стават трудно смилаеми  (и на места трудно разбираеми). Когато тези два минуса се съчетаят проблемът става особено сериозен. Имаше моменти, на които откровено си скучаех и с мъка чаках да свърши филмът.

Иначе бруталните сцени определено не липсват. Кръв, секс и убийства колкото си искаш. Нестандартните хрумвания, що се отнася до бруталността на  някои кадри, са на ниво. Друг е въпросът, че след няколко азиатски филма попретръпваш на тези неща и вече го няма предишно разтърсващо чувство.

И така, макар и леко разочароващ, то все пак „Жажда” си остава един от най-зрелищните филми, които съм гледал за 2009. Надявам се следващите филми на Wook- Park да са на познатото добро ниво от Mr. Vengeance, Oldboy и Lady Vengance. Макар че и само с тях да си остане, то пак е направил повече от достатъчно.

Tags: Chan wook park, review, Thirst, Жажда, ревю

This entry was posted on Saturday, March 13th, 2010 at 3:43 pm and is filed under Рецензии, Филми. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.