„Гарванът” е един от онези филми, леко пренебрегвани, които в крайна сметка отшумяват без много, много да оставят следа. И може би след време чак някой ще се сети, че всъщност изобщо даже не е лош. Особено за почитателите на криминалните трилъри, заснети с лек готически привкус.

Филмът ни разказва как известният писател Едгар Алън По се замесва в необикновена история със сериен убиец, който очевидно е от най-големите му почитатели. Заедно с детектив Фийлдс, който е натоварен със случая, По ще трябва да реши редица от сложни загадки, естествено изтъкани от множество трупове, за да спаси любимата си.

Както виждате, самата история не е особено оригинална и сигурно сме я гледали във всевъзможни варианти, но това не означава, че е поднесена лошо. Напротив, бих казал, че е доста приятен начинът, по който събитията се развиват – без ритъмът да се губи и без да спада напрежението.

Режисьор е James McTeigue, който направи култовия V for vendetta преди години. Определено това е човек, който може да изгради добра атмосфера във филмите си и знае как зарадва окото на зрителя. Жалко, че след „Вендета”-та така и не може да си намери свестен сценарий, по който да направи нещо наистина голямо. Така че откъм режисура The Raven е на ниво. Доста стегнато вървят нещата, без излишно драматизиране или пък опити някой да се доказва колко е велик (едно от нещата, които най-много дразнят).

Основният проблем за мен идва от слабите персонажи. Някак си безлични ми остават много от хората във филма. Трудно зрителят може да им съчувства или да се интересува от тях по какъвто и да е начин. Дори основни герои понякога ти се струват просто бездушни, без силна мотивация за каквото и да е, без да усещаш емоцията в действията им. Това е нещо, което може да накара всеки филм да затъне в посредствеността.

Друг сериозен минус е, че действията вървят прекалено праволинейно. В подобен жанр бих искал да видя някакви туйстове, някакви по-сериозни загадки, въобще нещо, което да ме смае, да ми е било пред очите през цялото време, а да не съм го забелязал. Това е на практика солта на тези филми, това, което наистина кефи зрителя. Тука дори няма опит за подобно нещо.

Като цяло бих казал, че „Гарванът” си е доста приличен филм, с който си струва да запълните няколко часа от свободното си време. Особено пък за почитателите на този жанр – те би трябвало да го харесат. При всичките бози, които идват от Холивуд, тази лента си е повече от прилична. Да, не блести с нещо особено, но пък и далеч не е от онези кухи филми, които просто не можеш да разбереш как се е наел някой да даде пари за направата им.

1 Trackback or Pingback

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *