The Blind Side / Сляпата страна

„Сляпата страна” е един от онези филми, на които през цялото време стисках палци да се случи нещо на криво и историята да стане „грозна”, защото всичко в него беше на страхотно ниво и просто заслужаваше да избяга от клишето.

А какво е клишето – бедно дете попада при богато семейство и в последствие богаташите решават да го осиновят, щото, нали, между тях се появява онази връзка … сещате се, добри хора, това – онова. Абе, гледали сме го и преди – и по филми, и по сериали ( да, OC примерно) – не е нищо ново. Тук става въпрос за черно момче, което е перфектен спортист (ех, тая генетика) и съответно благодарение на родителите си (новите де) успява да се реализира в американския футбол (понеже американците не могат само с крака и затова хващат топката и с ръце ).

Филмът беше много хубаво направен – без излишни сърцераздирателни моменти, без някакво блудкаво преиграване и т.н. Нещата такива, каквито са – понякога хората сме добри. Наистина !

The blind side няма слаба страна – нужните елементи за добър филм до един са тук. Имаме прекрасен подбор на актьори. Сандра Бълок беше много добра в ролята си. Заслужава поздравления, въпреки че ми се струва, че малко я надцениха (лично мнение). Сценарият, макар определено да съм недоволен от факта, че не обърнаха нужното внимание на някой интересни моменти, е много майсторски написан и вярвам, че до голяма степен имено той е в основата на успеха, който постигна The Blind Side. Що се отнася до режисурата – определено силата на John Lee Hancock тук е била в сценария му, но не мисля, че филмът е слаб и от към режисура. Без някакви смели решения, на моменти с малко по-обрани (отколкото ми се иска) от към емоции и действия ситуации, но все пак без нещо, което да отчетем като сериозен минус.

Този филм е прекрасен по всички показатели, но за съжаление си остава в границите на клишето. Няма нищо, което да не сме виждали или което да ни изненада. Не знам за вас, но за мен това е много сериозен минус. Гледам много филми и ми е писнало едно и също нещо да ме връхлита в различни варианти. Особено когато става въпрос за продукция с претенции, то имам желание да видя нещо, ако не нестандартно и ново, то поне свежо. Това е просто една красиво разказана човешка история и нищо повече. И не казвам, че не трябва да има и такива филми, просто не мисля, че мястото им е до ленти като „Up in the air” или “The Hurt Locker”.