Домът на супергероите са комиксите. В това нямам никакво съмнение. Филми, сериали и прочее неща са просто отражението на успеха, постигнат от талантливите художници и писатели, които са се бъхтили над рисуваните книжки. Формулата с обединението на популярните герои проработи преди десетилетия в комиксите и дори ми е странно, че чак сега някой реши да я приложи и в киното. За това, дали е успешно, говорят цифрите. А те са брутални, но и до там ще стигнем.

Да започнем с историята в „Отмъстителите”. Локи, злият брат на Тор, напада земята с някаква армия от извънземни, които изглеждат доста гнусничко. Ник Фюри, баш шефът на ЩИТ (нещо средно между КГБ, ЦРУ, Гестапо и шесто районно от при бай Тошо), решава, че това няма да се отрази особено добре на човечеството и тръгва да събира екип от супергерои, който да се бори с извънземните.

Вярно, клише е, но пък в такъв филм никой не очаква смели идеи от сценаристите. По-важното е, че НАЙ-НАКРАЯ видяхме качествено разказана история, добър сценарий, свястна драматургия или както там искате си го наречете, в Марвелски филм. Без да е нещо особено, но пък и без да е малоумно или трагично плитко. Така, както беше примерно „Капитан Америка” или „Хълк 2” , които бяха смазващо тъпи. Тук си имаме спазени правилата на драматургията, напрежението си се покачва и сваля на равномерни тактове, без да ни остава да скучаем или да ни писва от битки и каскади. И най-вече – има ги добрите стари класически моменти, които правят един филм интересен. И завръзката е на място, и героите се събират лека по лека … в началото не се харесват, правят някои лоши решения, после се случва нещо, виждат правия път, решават да се обединят и т.н. и т.н.  – все неща, които си ги знаем, но си имат място в подобен филм. Общо взето в това отношение „Avengers” е с едно ниво над  “Тhor” и “Iron man 2”.

Режисурата на филма е нещо доста обсъждано. Много хора недоволстват, че не се задълбавало в разните батални и апокалиптични сцени.  Примерно сто човека избил еди кой си, ама ние нищо от това не виждаме. Градът се разпилява, сградите падат, ама някак си няма хора в тия сгради и жертвите се съобщават просто като статистика и то без да се набляга много на тях. В това отношение The Avengers се опитва да не бъде брутален, което за мен е ОК. Просто не виждам защо в лента за комиксови герои, обявена като PG 13, трябва разни хора да бъдат премазвани, изяждани, или дори пищящи и бягащи в своето отчаяние. В крайна сметка „Отмъстителите” се опитва да бъде лекичък за зрителя. Да не го натоварва, а да го забавлява, разсмива понякога и общо взето да му бъде развлечение за два часа и половина. Акцентът пада върху главните герои и взаимоотношенията им, а не върху влиянието на цялата ситуация върху човечеството. И това за мен си е повече от правилно решение.

Освен това сцените са хубаво пипнати, радват окото и не траят по-дълго отколкото трябва. И най-вече – не са тупнати с идеята да ги има просто, без смисъл и без причина. Типичен пример за това е „Капитан Америка”, който ми беше толкова скучен, че едвам не го изключих. И към днешен ден се сещам едва за няколко сцени от филма, защото просто всичко друго беше ненужна боза. При Avengers нещата не стоят така. Два часа и половина са много като време, но не мога да кажа, че доскучава или нещо подобно. Ритъмът не се губи, което винаги е било огромен проблем при подобен вид ленти.

Персонажите във филма също бяха горе-долу добре направени. Ако не блестяха с нещо, то поне и не се губеха в сивотата. Всеки от супергероите си имаше някаква роля в цялата ситуация, преживяваше някакъв катарзис и вършеше нещо значимо в даден момент. Единственият проблем в това отношение, но пък гигантски за сметка на това, беше бледият образ на армията от извънземни. Какви бяха и за какво се бореха не става много ясно. Стоят като притурка към Локи, което ги прави не само скучни, ами и е трудно за зрителя да ги вземе на сериозно. Ако нещо ми убиваше кефа от филма, то определено беше безразличието към извънземната раса.

За актьорска игра ми е странно да говоря, когато иде реч за такъв филм. Хора като Марк Ръфало, Робърт Дауни Дж, Самюел Джаксън и прочее трудно ще се затруднят да изиграят подобни роли. Нито пък могат да направят някакви чудеса с персонажи като тези. Стояха добре и това е задоволително в случая. Иначе за протокола – в комиксите тези герои са много по-интересни, по-темпераментни, със сложен характер и прочее, но по пътя към големия екран тия неща изчезват.

Ефектите не бяха нещо невиждано, но пък зрелищно изглеждаха битките и разните там масови сцени, така че и това не го смятам за кой знае какъв проблем. В крайна сметка тоя филм е правен с 220 млн, което е далеч от „Аватар” примерно, така че не съм очаквал някакви феноменални неща. Като цяло си се държеше на нивото на Марвелските ленти от последните години, което пък никак не е ниско в това отношение.

Вярвам, че ще повлече крак Avengers и тепърва ще виждаме подобни филми. Бокс офисът беше изпочупен и в САЩ, и в останалата част от света. Продукцията ще се намърда със сигурност сред топ десет на най-печелившите за всички времена. Вече е потвърдено, че ще има втора част, а очаквам и други „съюзи”. В крайна сметка Спайдърмен също е част от „Отмътителите”, както  Фантастичната четворка например. Защо да не се включат? От конкуренцията сигурно също се замислят по въпроса. Batman/Supermen отдавна го има в анимационен и комиксов вариант и беше доста успешен. Да не говорим за Justice league, която подобно на Avengers обединява популярните имена на DC Comics. Плюс в това отношение е, че повечето комиксови персонажи не се играят от кой знае какви звезди, така че преспокойно могат студията да си позволят да ги тупнат на едно място.

„Отмъстителите” си струва да се види. Приятен филм е, забавлява и дори разсмива чат-пат (готините лафове никой не ги отрече). Не е някакво кой знае какво постижение на филмовото изкуство, но то пък кой очаква подобно нещо? Ако сте от феновете на супергероите и са ви познати от детството, ще се израдвате на лентата. Оценките по сайтовете говорят, че като цяло публиката го харесва, а това не е толкова лошо, колкото някои го изкарват. Масовата аудитория няма добър вкус за филми, но пък и със сигурност усеща когато нещо е боклук и не струва. Разбира се, и да го пропуснете тоя филм – няма да е фатално.

4 Comments

  • troubadour says:

    Тия много хора писаха защо липсващите хора при разрушението са проблем 😛
    Битката трае над 30 минути, и като е толкова далече от всякакъв вид реалност няма напрежение. Няма залог. Аз не виждам как нормалните хора страдат и как единствената им надежда за групата олигофрени от отмъстителите. Вместо това виждам само групичката как троши декори. Няма тежест, няма нищо. Освен това е изключително лигав и “по терлички” ход от страна на създателите – да не ободят, да е по калъп, да е “безопасно”. И в същото време да ми излизат с идеята, че това е страхотен филм… дори изкуство. Е, не е, продукт е и това си е. Не обичам лигави и сигурни неща с претенции просто. И 220 мил. не са толкова далеч от 270-те на “Аватар”. Да не говорим, че вторите “Карибски пирати” бяха 200 и все още няма кой да се мери с него. И там личи кой ръководи филма. Пиратите са оглавявани от Вербински, човек с размах, виждане и с бая смели иде, а тук Уидън, най-после щастлив, че са му дали чек в ръката и внимателен да не настъпи някого. За съжаление му се получи 🙂

    Въпреки всичко това съм крайно съгласен с написаното в последния абзац. И аз това си мислех докато гледам. Да бяха съкратили финалното меле до 10 минути и щях да съм много по-благосклонен към филма. 🙂

  • Anton says:

    Не само ти се оплакваш от липсата на реалност или друго яче казано – “празните сгради”. 😛 Не само към тоя филм, ами към комиксовите по принцип и в частност – Марвелските. 😉

    За мен е Ок, защото в такъв тип филм това е повече от нормално. Най-малкото, когато някакви хора търчат по улицата или по етажита на някава сграда, премазвани и размазвани и прочее, това не може и няма как да ти е просто фон. Такива филми има предостатъчно, някои успешни, други не, но акцентът там пада основно върху това. Тук все пак филмът е правен с идеята, че човек иска да го гледа за да види как Отмъстителите удрят разни хора/извънземни. 😉 И точно това им дава филма и те точно заради това го харесват. Реалността би била спънка за подобена лента, защото не може на един реалистичен фон да поставиш бог от скандинавската митология, да се бие се до облечен човек в железен костюм, който може да лети и зелено чудовище, което прескача сгради.

    А Аватар официално се каза, че струва около 240, но общо взето се твърди, че филмът е бил далеч, далеч по-скъп. Още повече това беше преди три години и тогава Аватар беше най-скъпата продукция в света, докато в момента 200+ млн не са нещо невиждано, та да очакваме революция на екрана.

  • troubadour says:

    Това пак бяха маркетингови хватки. “Аватар” реално струва по-малко от “Карибски пирати 3” например и беше някъде наравно със Спайдермен 3. А и са хвръкнали доста кинти, тъй като все пак 5 години го правеха, докато паяка и пиратите имаха около 3 годишен период. Даже ако гледаме колко нещо свършиха около пиратската сага – за половината време на Аватар заснеха 2 филма, вярно че общо струват 500 милиона, ама са си и два филма, две години по-рано и пак Камерън и компания не успяха да извадят по-добре изглеждащ филм, ама това е друга тема.

    В “Отмъстителите” не ми е проблема липсата на реалност. Искам да е шарено, да е голямо и т.н. А за това нещо трябва мащаб и усещане за реалност и за обем. А като няма обикновени хора, няма кой знае каква тежест геройството на шушумигите. Във Спайдермен 2 например основната екшън сцена беше насред движещ се влак и колкото и ще да преиграваха статистите, накрая се заковаваше чувството, че нашия се бие за нас и сцената има реален заряд. Докато “Отмъстителите” е детската градина. Това ме дразни мен. Уж голямото и страшно разрушение, а са го показали като анимационно филмче, безопасно, където жертви няма… само щети. Ми смешно и жалко се получава тогава. Аз не искам да гледам как умират, агонизират хора под тежки отломки, как хвърчат крайници и т.н. в подобен филм. Ама искам някаква връзка. Филмът ни хвърля в Ню Йорк щото е популярен, не за друго и си мисли, че веднага ще сме инвестирани в случващото се. Е, не се получава. Хубаво, имаме голяма, шумна битка, само че е куха, пак казвам, направена е така, че залог реално да няма и става прекалено дълга и безсмислена. На мен пуцането, заради самото пуцане винаги ми е скучно. И се дразня когато безцелна простотия като тази бива възхвалявана, а де факто има стойността на финала на Трансформърс или произволна екшън сцена от G.I. Joe. 🙂

  • Anton says:

    За “липсата на залог” съм склонен да се съглася с теб, че беше минус 🙂 . Може би са се опитали да го направят максимално полжителен като емоция, знам ли. Но като цяло за подобен филм и това е нормално.

    А за това, че било изкуство. Аз поне не видях подобни претенции от самия филм или някой от екипа му. Явно е, че има някакви положителни ревюта, които го изкарват “перфектния комиксов филм” (което е точно толкова тъпо, колкото да кажеш “первектния филм по книга”) или че е най-доброто нещо в жанра и т.н. , но това по-скоро си говори за нивото на човека, писал текста. А ако някой го е нарекъл изкуство, значи просто никога през живота си не е гледал филм. 😉

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *