Ревюто ми за „Артистът” доста се забави, което не е никак добре, защото спомените за един филм избледняват с времето. И все пак се реших да напиша тези редове, защото въпросната лента е най-доброто нещо, което гледах от 2011 (до този момент, разбира се) и ужасно ме човърка, че досега не е получавала нужното внимание в сайта ми.

Очевидно нещото, за което най-много се ловят хората, е, че „Артистът” е черно бял. Смешно ми е, че едва ли не това му е отличителният белег. Все едно досега не сме виждали да се правят черно-бели филми. Важното при тази лента не е липсата на цветове, а начинът, по който ни връща към онези първи години на киното. Тогава, когато кинаджиите са разчитали на далеч по-малко неща за да предадат посланието си. И са виждали майсторлъка на своя занаят именно в тези ограничения. Затова и „Артистът” е в този си черно бял вид, защото през историята на киното показва вечния сблъсък между новото и старото.

Понеже много хора трудно разбират какъв е аджеба тоя конфликт, около който така се вихрят нещата в лентата, то нека отворя една скоба. Не е случайна хрумка на сценариста, че главният герой се противи на филмите с говор. Когато се е разбрало през онези далечни години, че киното вече няма нужда да бъде нямо, то хората, които са се занимавали с това изкуство, са били в тотален шок. За тях тази трансформация е била в пълен разрез с разбиранията им и им е било много тежко да я приемат. Няма да ви занимавам повече с историята на киното, да преминем към самия филм.

Без някакви излишни спойлери – историята разказва за един актьор от нямото кино, голяма звезда, който научава, че филмите вече ще са с говор. Той се присмива на това нещо, казва, че ще прави своя си продукция, разчитайки, че името му ще привлече хора в салоните, но това не става. Всички искат да гледат новите филми, в които актьорите говорят. Той е разорен, пропива се и т.н., когато ръка му подава едно момиче, превърнало се в звезда в модерното „говорещо” кино, на което пък той навремето е помогнал да стартира в бизнеса.

Както виждате на пръв поглед няма нещо кой знае колко оригинално в цялата работа. Това, което обаче нямаше как да не ми направи впечатление е, че The Artist разбива онова клише за лицемерието и неблагодарността на шоубизнеса. Peppy Miller (изиграна от Berenice Bejo) е едно никому неизвестно момиче, на което главният герой – George Valentin – помага да влезе в киното. Лека по лека тя става голяма звезда и вместо да се превърне в самозабравила се капризна госпожичка, която смята, че на никого не е длъжна, всъщност си остава много свестен човек, който с цената на всичко се опитва да помогне на Жорж. Така че ето нещо ново (доколкото може изобщо да има нещо ново) – да, няма друг бизнес като шоубизнеса, да – озари ли те славата се превръщаш в друг човек, но тази формула в крайна сметка не е константа. „Артистът” твърди, че като си звезда не е задължително да си безчувствен егоцентрик.

Както вече споменах, основният сблъсък в тази лента, обираща всякакви награди, е между новото и старото. Тоя конфликт е от пантивека  и вероятно пра-пра-пра-пра дядо ми Унк е твърдял, че пра-пра-пра-пра дядо ми Онк се занимава с глупости, като да търка две клечки една в друга, вместо кротко да си изчака някоя мълния да запали дървото. Въпросът е, че в „Артистът” всичко това е показано много атрактивно и много майсторски чрез един период от време, който е променил киното из основи. И самият филм е като смесица от аргументите в двете тези на този конфликт, като от една страна е направен в стила на старите ленти (и то не само заради липсата на цветовете!), а от друга – в него присъстват съвсем модерни и актуални елементи, които са в духа на сегашното време.

Ако се чудите защо са толкова много наградите на „Артистът”, то отговорът до голяма степен се крие в това, че силните му страни не се изчерпват в едно, две или три неща. На всеки фестивал или церемония този филм се бореше за наградите в една сюрия категории. Michel Hazanavicius е отличен за режисурата си сигурно на десетки събития. А как му се произнася името – идея си нямам 😀 . Актьорската игра на Jean Dujardin е просто феноменална, той също едва ли може да си сметне наградите и номинациите. Кинематографията и тя не е останала незабелязана.  Сценарият също е много силен. Очевидно добре са се справили и от към костюми, монтаж, декори и прочее. И в крайна сметка, ако приемем, че един филм е резултат от труда на много хора, то напълно нормално е този филм да бъде добър, ако всички тези хора са си свършили добре работата.

И преди да завърша искам да драсна едни два реда за Жан Дюжардан. Тоя човек имам чувството, че беше роден за да играе в „Артистът”. Великолепно изпълнение на един изключително харизматичен актьор. Гледал съм го в 99 francs, където също беше на висота, но тук определено блестеше. Надявам се и вярвам, че той тепърва ще ни радва в големи продукции с големи режисьори, просто защото киното има нужда от хора като него. А сега, след The Artist, всички врати пред Дюжардан са широко отворени.

За финал, като всеки пишман критик, обикновено пиша дали препоръчвам филма и на какви хора смятам, че ще е интересен, но тук просто не виждам нужда от това. Ясно е, че всеки ценител на киното трябва да види „Артистът”, а пък че на едни ще им хареса повече, на други по-малко (на трети пък хич) – това е нормално. Различни хора, различни вкусове. Но едно е сигурно – когато след сто години се заговори за филмите от тази епоха (както примерно в момента Lammoth – чо прави в тези постове), то „Артистът” ще бъде споменат. И не е редно да не му се отделят час-два, при все, че времето ни пилеят някакви тотално идиотски, но пък скъпоструващи продукции.

4 Comments

  • MCFOXXX says:

    Тони, справил си се чудесно с ревюирането на този прекрасен филм. На мен ми хареса много, но накарай ме да напиша нещо – два реда няма да докарам.
    Ръка ти стискам и шапка ти свалям, но “Артистът” определено заслужава отношението и уважението ти 🙂

  • Anton says:

    Мерси, чак се изчервих 😳 😀 Истината е, че на това ревю му отделих поввече време, отколкото обикновено, и заради това стана свястно. А засега “Артистът” продължава да води личната ми класация, пък за нататък ще видим.

  • lammoth says:

    Браво за ревюто, похвали, напълно ти споделям мнението 😀
    За мен, като фен на кино-историята, това си е велик филм, който наистина ще си остане знаков за десетилетието 🙂

    Същият екип на “Артистът” засне 2 яки филма-закачки с шпионските трилъри от 60-те и 70-те, и най-вече с Джеймс Бонд 🙂

  • Anton says:

    Ама късометражни ли са или пълнометражни филми?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *