Още един култов персонаж от комиксите вече може да се похвали с летен блокбастър. Тор, богът на гръмотевиците, вилнее по кината с магическия чук и бурния си нрав. Найс, а?

Филмът ни пренася в началото на историята за Тор, когато още е непокорен принц, копнеещ за война и славни победи. Горделив и безотговорен, той е готов да въвлече кралството си – Асгард – в жестоко кръвопролитие.

Ядосан от поредната глупост на сина си, крал Один (Антъни Хопкинс) го изпраща в изгнание на Земята.

На нашата планета Тор попада на младата учена Джейн Фостър (Натали Портман). С времето той се смирява и променя поведението си, подтикнат от чувствата, които възникват между тях (да, това е сладникавата част на филма, кво да го правиш – Холиут ).В това време нещата в Асгард не вървят добре и кралството е изправено пред катастрофа заради другия син на Один – Loki…

Образите в тази история почиват на реални митове и легенди и това ги прави още по-култови. Усеща се полъхът на древността в тях, примесен с модерните разбирания за света и съвременните схващания за магии и езически богове.

В „Тор” са се опитали да забъркат една отлична формула за „супергеройски филм” и до голяма степен са успели. Има по малко от всичко – битки с разни чудовища, много екшън,  сантиментални дрязги, любовна история, хумор и немалко култови моменти.  С други думи – предоставя на зрителите всичко, което очакват да видят в един такъв филм.

Най-хубавото е, че сюжетът не е малоумно плитък, както често го правят в този жанр. Историята е увлекателна, развива се на няколко нива и не доскучава. 

Пък и го няма усещането, че си кръгъл идиот, защото си дал пари на входа на киносалона.

Не ми се навлиза в детайли на драматургията, но само ще кажа, че филмът има добър ритъм – точната доза екшън и на точните места. Личи си, че сценаристите не са си смукали от пръстите какво да пишат, а са развили както трябва една добра, макар и простичка идея.

Героите са интересни и всеки се отличава с нещо характерно. Малко ме подразниха изкуствените реплики, които бяха сложили в устите им. Някои неща изглеждаха много кухо и скапваха удоволствието от това, че актьорите бяха от висока класа. Това обаче не е чак толкова голям проблем – едно, че е нормално за този род филми и още повече, че не е постоянно явление, а само в някои сцени.

Дори в „комиксова” продукция, то пак си е удоволствие да гледаш Антъни Хопкинс и Натали Портман. А трябва да кажем, че и останалите се справиха с ролите си. Всички са качествени актьори, а бяха и много добре подбрани. Един поглед ти стига за да разбереш какъв е героят и какво можеш да очакваш от него.

Що се отнася до екшън моментите, то аз останах доволен. Имаше някои доста оригинални хрумвания при баталните сцени (известни още като „баш кьотек сеир”). С две думи – като се размята Тор с чука и стана купона .

В обобщение мога да кажа за THOR, че беше един много приятен филм, далеч над средното ниво на комиксовите адаптации. Разбира се, че има какво още да се желае, но не вярвам, че някой има големи очаквания към този тип продукции. Беше забавен на места, имаше нужното количество екшън и историята беше увлекателна, така че спокойно може да определим лентата като успешна.  Само може да се надяваме, че задаващото се лято ще ни предложи повечко такива филми.