Има нещо блудкаво и сладникаво в анимациите на Пиксар откакто преминаха под шапката на Дисни. Останаха приятният хумор и сладурските дебилчета, но нещо просто се пречупи.
„Високо в небето” уж трябваше да е от онези забавни и щури филми, на които се кеят и малките и големите, но честно казано не се е получило. Прекалено детинско е филмчето, че да успее да ти достави истинско удоволствие. Така, както преди години се спуквахме от смях на „Феноменалните” примерно.
Какво имаме тук – някакъв сърдит старец, така и не могъл да сбъдне мечтата си и тази на жена си – да отидат на някакво приказно място и да им се случат невероятни приключения. Бабата се споминала и той остава съвсем сам. Едни гадове решават да бутнат къщичката му, но той я закача за балони и така тя полита във въздуха, отправяйки се към чудната земя с многото приключения. Някакво хлапе бойскаут кажи – речи по погрешка се намърдва в летящата къщичка и така …
Имаше някои моменти в анимацията, на които наистина се смееш. Не е като да се превиваш от смях, но определено са забавни. Като изключим това обаче „В небето” е на доста посредствено ниво. Нито хуморът беше на висота, нито пък историята беше кой знае колко интересна. Напротив – крайно наивни (да, дори за анимация) и дори глуповати моменти изпълват „Up” и го карат да бледнее на фона на съвременните продукции в този жанр.
Чували ли сте историята, дето младо момиче е прелъстено от по-голям мъж и зарязва училище, щото с баткото и е интересно ? Е, ново двайсе с 
Понякога сериозно се чудя на акъла си. Видя ли филм, дето съдържа „нинджа” в заглавието си, по някаква необяснима причина се чувствам длъжен да го гледам. Вероятно е защото като дете просто си умирах за такива филми и неистово врънках мама и татко да ми купят всяка касетка, блещеща се от сергията на пазара, стига върху нея да има нещо, което поне прилича на нинджа. На тия години обаче вече не ми отива …
Дълго време, след като свърши филмът, аз си задавах въпроса какво по-точно видях и хареса ли ми. В последствие осъзнах, че точно този факт говори красноречиво за това, че „Сериозен човек” е силна творба.
Преди няколко години наистина бях възхитен от „Джуно”. Рядко се вижда толкова свеж филм. Наистина много рядко. Затова подобни ленти трябва да се ценят и да им се обръща нужното внимание. Само като видях, че режисьорът Джейсън Рейтман е на кормилото на „
Мразя военните филми. Всъщност мразя всичко, което е свързано с военните, но това е друга тема. Малко смръщих вежди преди да гледам „Войната е опиат”. „О, пак ли войници, на американците не им ли втръсна, разбрахме, че са голямата работа, ай стига”.
Мислех, че е излишно да пиша ревю толкова късно, но очевидно доста хора посещават блога заради „Шерлок Холмс”, така че явно ще си струва да драсна някой ред.
На тоя свят има два вида хора. Такива, които харесват Тарантино и такива, които не го харесват. И това работи, защото, когато си силно обичан и мразен, значи си под прожектора. Кофти е когато на никой не му пука за теб, а за Тарантино на всички им пука – кой с добро, кой с лошо, но никой не е останал безразличен. 
