Нали знаете какво става, когато някой велик отбор вече не става и трябва да го разкарваме, за да дойде на негово място друг ? Правим бенефис за да може да кажем „ей на, не ви изритваме, просто ви молим да си биете камшика”.
Та така е и с жанровете в киното. Ей какви времена бяха само, когато екшън героите мачкаха по 300 – 400 човека с един кухненски нож и по скъсан потник .Ако сте от моето поколение, сто процента сте подскачали от кеф на касапниците на Слай, бате Арни или Брус Уилис. Но ето, че вече никой не го е еня за подобни филми, където куршумите свършват, само ако трябва да има някой много драматичен момент, и е време да направим един бенефис на големите играчи.
Слай наистина събра отбор звезди в продукцията си и общо взето това е единственото, заради което си струва този филм. Просто кефът да ги гледаш рамо до рамо е нещо неописуемо. Тъй де – ако си от онова поколение, което е отраснало с филмите от 80-те и началото на 90-те. Иначе си е пълна скръб филмът, както се и очакваше – както всеки един холивудски екшън.
Събира се бандата да ходи да трепе някакъв генерал с армията му, дето кисне на някакъв остров (явно е така по техните зами – хоп остров, хоп генерал с частна армия – вървят както при нас футболист с манекенка). Естествено нашите са много печени и изпоклаха гадовете като малки прасенца, спасиха девойката, дето си я хареса Слай и гепиха яко кинти, щото все пак работата си е работа. Почти като едновремешните екшъни.
Честно казано не ги разбирам много хората, дето плюят по тоя филм – той в крайна сметка нали трябваше да е едно голямо „като едно време” ? Еми точно като едно време си е – малко (тъпичък) хумор, много патаклама, възсемпличък сюжет, клиширани режисьорски решения, слаба актьорска игра и експлозии колкото си искаш … с хепи енд. То, ако е нещо друго, просто няма да навява на стар екшън.

Та идеята ми е – аз харесах филма защото беше това, което очаквах и което ми се гледаше. Да си припомня малко славното минало, когато с нетърпение бутахме видеокасетата във видеото и се надявахме да не захапе лентата
. Честно казано, ако не сте от това поколение, въобще не си губете времето за гледате тоя филм. А за такива като мене – Сталоун, Шварценегер и Брус Уилис в една сцена – в някои страни е наказуемо, ако пропуснеш да гледаш такъв филм. С право !
Фен съм на поредицата за Шрек и за мен първите две части си остават две от най-стойностните анимации въобще. Факт е, че третата не беше много добра, леко скучновата, личеше си, че идеите на хората от екипа са свършили и сега изстискват каквото може. Горе долу предполагах, че това ще е и с четвъртата и се оказах прав.
Тоя филм го гледах и аз не знам с каква идея. По принцип хуморът във лентите на Адам Сандлър си е доста тъпичък, но чат-пат имат попадения. Рядко. Много рядко.(250210204201)adam-sandler-grown-ups_5.jpg)
Трябва да ви кажа, че съм голям фен на Нолан. Гледал съм почти всичко на този режисьор и винаги съм бил удивен от невероятното му майсторство. Точната дума за Нолан е „майстор”, защото това, което прави той, се учи. Честно казано, спорно е колко го бива като човек на изкуството, филмите са му комерсиални – интересни истории и нищо повече в тях. Но начинът, по който режисира филмите си, е страхотен. Драматургията (почти) винаги досега при него е висш пилотаж.

Всеки път чакам с нетърпение да излязат новите анимации на 
Гледайки безкрайните реклами и знаейки, че участие взимат всякакви чужди на киното хора, то отидох с мъничка надежда и голяма доза скептицизъм да гледам „Мисия Лондон”. Филмът обаче преобърна нещата. На излизане от киното надеждата бе заблестяла. Може би все пак, след толкова години, най-накрая и ние ще почнем да правим качествени филми. И щипка скептицизъм, разбира се – като нищо сега „големите умове” в нашето кино ще го отхвърлят, ще го обявят за „комерсиална гадост”, за мръсТен, долен, капиталистическо-повлиян филм, в който творецът не се мъчи да покаже на зрителя смисъла на живота, а да го забавлява и току виж спечелил някой лев.
Всеки филм на Скорсезе си е събитие, няма спор в това. С великите си творби през последните десетилетия човекът си го е заслужил.
Историята за Алиса винаги ми се е струвала много тъпа, като бях дете. Не съм чел, нито пък са ми я чели книгата, но от хилядите детски филмчета историята така и не можа да ме грабне. Някаква гъска тича подир заек и пада в дупка, а там целият свят е абсолютно несмилаем за детското съзнание. Така и до ден днешен не мога да разбера наистина ли е толкова любима на децата по цял свят или просто някой я е набедил за такава. Така де – вие много ли дечурлига познавате, които да харесват „Алиса в страната на чудесата” ? Все тая де, важното е, че няма по подходяща почва, на която да се развива геният на Тим Бъртън. Странната история за малкото момиче в чудната страна все едно е писана за негов филм, така че с кеф се завлякох до киносалона.
Wook Park
„Сляпата страна” е един от онези филми, на които през цялото време стисках палци да се случи нещо на криво и историята да стане „грозна”, защото всичко в него беше на страхотно ниво и просто заслужаваше да избяга от клишето.



