Tag: review

Спайдърмен е един от най-великите супер-герои и един от най-гениалните персонажи за всички времена. Започвам така това ревю, защото единственият начин да се пише/говори за този филм е когато човек си даде сметка за колко голямо нещо става въпрос. А тук става въпрос за нещо велико. За съжаление „The amazing Spider-man” просто не заслужава да има за главен герой „Човека-паяк”. Филмът е точно това, което той не е и никога няма да бъде – ПОСРЕДСТВЕН!

Това, че лентата е reboot, въобще не ми е проблем. И ми е странно колко много хора реват за по този въпрос. Било прекалено скоро? На кой му пука колко скоро е!? Ако ще да беше излязъл паралелно с предишния филм, това не е никакъв проблем, стига да беше добър. И защо трябва да има съпоставяне между него и трилогията на Сам Рейми, да не би да е някаква луда класика или от там да се е появил на бял свят Спайдърмен? За мен това са тотално безпочвени обвинения. При всичките минуси на тоя филм е абсурдно да се хванеш за скорошния reboot – ТОВА ДА МУ БЕШЕ ПРОБЛЕМЪТ!

Да напиша за какво горе-долу става дума – в първата част на филма предимно ще ви занимават с личния живот на Питър Паркър и как става Спайдърмен. След това вече следва сблъсъкът с The Lizard и неговата мания да ни направи всички гущери, щото така щяло да ни бъде по-гот някак си. От тук нататък се досещате, че всичко си върви в класическата формула за супергеройски филм – кьотек, реване и малко целИване.

Това, което е най-особеното на тази лента е, че я няма Мери Джейн, а са се спрели на образа на Гуен Стейси. Може би това е крясъкът „снимаме различен филм”, не знам, но и не ме интересува. Това определено е силно успешен ход, един от малкото. Ема Стоун е прекрасна актриса и беше страхотна в тая роля. На много места се споменава, че имало химия между нея и Andrew Garfield – има нещо такова, макар да смятам, че е надценено това дуо. Андрю Гарфийлд определено направи добро представяне като Питър Паркър, но сцените между двамата поне за мен не представляваха нещо особено. Не, че актьорите са виновни, напротив, те каквото можаха – направиха. Просто си бяха върло тъпички диалозите и ситуациите. (more…)

The Raven / Гарванът (2012)

July 23, 2012
by Anton

„Гарванът” е един от онези филми, леко пренебрегвани, които в крайна сметка отшумяват без много, много да оставят следа. И може би след време чак някой ще се сети, че всъщност изобщо даже не е лош. Особено за почитателите на криминалните трилъри, заснети с лек готически привкус.

Филмът ни разказва как известният писател Едгар Алън По се замесва в необикновена история със сериен убиец, който очевидно е от най-големите му почитатели. Заедно с детектив Фийлдс, който е натоварен със случая, По ще трябва да реши редица от сложни загадки, естествено изтъкани от множество трупове, за да спаси любимата си.

Както виждате, самата история не е особено оригинална и сигурно сме я гледали във всевъзможни варианти, но това не означава, че е поднесена лошо. Напротив, бих казал, че е доста приятен начинът, по който събитията се развиват – без ритъмът да се губи и без да спада напрежението.

Режисьор е James McTeigue, който направи култовия V for vendetta преди години. Определено това е човек, който може да изгради добра атмосфера във филмите си и знае как зарадва окото на зрителя. Жалко, че след „Вендета”-та така и не може да си намери свестен сценарий, по който да направи нещо наистина голямо. Така че откъм режисура The Raven е на ниво. Доста стегнато вървят нещата, без излишно драматизиране или пък опити някой да се доказва колко е велик (едно от нещата, които най-много дразнят).

Основният проблем за мен идва от слабите персонажи. Някак си безлични ми остават много от хората във филма. Трудно зрителят може да им съчувства или да се интересува от тях по какъвто и да е начин. Дори основни герои понякога ти се струват просто бездушни, без силна мотивация за каквото и да е, без да усещаш емоцията в действията им. Това е нещо, което може да накара всеки филм да затъне в посредствеността.

Друг сериозен минус е, че действията вървят прекалено праволинейно. В подобен жанр бих искал да видя някакви туйстове, някакви по-сериозни загадки, въобще нещо, което да ме смае, да ми е било пред очите през цялото време, а да не съм го забелязал. Това е на практика солта на тези филми, това, което наистина кефи зрителя. Тука дори няма опит за подобно нещо.

Като цяло бих казал, че „Гарванът” си е доста приличен филм, с който си струва да запълните няколко часа от свободното си време. Особено пък за почитателите на този жанр – те би трябвало да го харесат. При всичките бози, които идват от Холивуд, тази лента си е повече от прилична. Да, не блести с нещо особено, но пък и далеч не е от онези кухи филми, които просто не можеш да разбереш как се е наел някой да даде пари за направата им.

Още един култов персонаж от комиксите вече може да се похвали с летен блокбастър. Тор, богът на гръмотевиците, вилнее по кината с магическия чук и бурния си нрав. Найс, а?

Филмът ни пренася в началото на историята за Тор, когато още е непокорен принц, копнеещ за война и славни победи. Горделив и безотговорен, той е готов да въвлече кралството си – Асгард – в жестоко кръвопролитие.

Ядосан от поредната глупост на сина си, крал Один (Антъни Хопкинс) го изпраща в изгнание на Земята.

На нашата планета Тор попада на младата учена Джейн Фостър (Натали Портман). С времето той се смирява и променя поведението си, подтикнат от чувствата, които възникват между тях (да, това е сладникавата част на филма, кво да го правиш – Холиут 😕 ).В това време нещата в Асгард не вървят добре и кралството е изправено пред катастрофа заради другия син на Один – Loki…

Образите в тази история почиват на реални митове и легенди и това ги прави още по-култови. Усеща се полъхът на древността в тях, примесен с модерните разбирания за света и съвременните схващания за магии и езически богове.

В „Тор” са се опитали да забъркат една отлична формула за „супергеройски филм” и до голяма степен са успели. Има по малко от всичко – битки с разни чудовища, много екшън,  сантиментални дрязги, любовна история, хумор и немалко култови моменти.  С други думи – предоставя на зрителите всичко, което очакват да видят в един такъв филм.

Най-хубавото е, че сюжетът не е малоумно плитък, както често го правят в този жанр. Историята е увлекателна, развива се на няколко нива и не доскучава. 

Пък и го няма усещането, че си кръгъл идиот, защото си дал пари на входа на киносалона. 🙂

Не ми се навлиза в детайли на драматургията, но само ще кажа, че филмът има добър ритъм – точната доза екшън и на точните места. Личи си, че сценаристите не са си смукали от пръстите какво да пишат, а са развили както трябва една добра, макар и простичка идея.

Героите са интересни и всеки се отличава с нещо характерно. Малко ме подразниха изкуствените реплики, които бяха сложили в устите им. Някои неща изглеждаха много кухо и скапваха удоволствието от това, че актьорите бяха от висока класа. Това обаче не е чак толкова голям проблем – едно, че е нормално за този род филми и още повече, че не е постоянно явление, а само в някои сцени.

Дори в „комиксова” продукция, то пак си е удоволствие да гледаш Антъни Хопкинс и Натали Портман. А трябва да кажем, че и останалите се справиха с ролите си. Всички са качествени актьори, а бяха и много добре подбрани. Един поглед ти стига за да разбереш какъв е героят и какво можеш да очакваш от него.

Що се отнася до екшън моментите, то аз останах доволен. Имаше някои доста оригинални хрумвания при баталните сцени (известни още като „баш кьотек сеир”). С две думи – като се размята Тор с чука и стана купона 😉 .

В обобщение мога да кажа за THOR, че беше един много приятен филм, далеч над средното ниво на комиксовите адаптации. Разбира се, че има какво още да се желае, но не вярвам, че някой има големи очаквания към този тип продукции. Беше забавен на места, имаше нужното количество екшън и историята беше увлекателна, така че спокойно може да определим лентата като успешна.  Само може да се надяваме, че задаващото се лято ще ни предложи повечко такива филми.

SUCKER PUNCH

April 10, 2011
by Anton

Филм, чието заглавие е толкова тъпо, колкото е SUCKER PUNCH, най-често е пълна простотия. И едва ли щях да му обърна грам внимание, ако режисьор не беше Зак Снайдер. Това е човекът, който стои зад „300” и „Пазителите”, и мога да кажа, че е един от добрите режисьори на комерсиални филми.

Уви, този път се е издънил тотално …

SUCKER PUNCH е някаква абсурдна история, в която екшънът е самоцелен, а действието се развива трагикомично бавно. Това всъщност беше една от най-тъпите истории, които съм гледал … а аз какви тъпотии съм гледал, ако знаете.

Общо взето нещата стоят така – майката на главната героиня умира, но завещава всичко (явно добри парици) на нея и сестра и. Пастрокът им не е доволен от това и тръгва да ги убива. Застрелва малката сестра, но голямата се измъква. Пастрокът обвинява нея за убийството и я вкарват в лудница. Там очевидно лошият плаща на един лекар (или някакъв шеф на лудницата, не съм сигурен) да направят лоботомия на момичето (това е кофти процедура, чрез която ставаш нещо като кротко зомби 🙂 ).  

Всичко това се развива за по-кратък период, отколкото ви отне тук да го прочетете. А и да си призная – не го схванах в началото, като гледах филма – после се поразрових, че да видя за какво иде реч. Как да е …

В лудницата главната ни героиня си се представя като в ужасен публичен дом и заедно с другите момичета започват да кроят планове как да се измъкнат от лошия си сводник. Това е и целият филм. А екшън сцените, които гледате по трейлърите, идват от там, че нашата мадама си ги представя, докато е в публичния дом (който пък всъщност си представя, докато е в лудницата … следите ли ми още мисълта ?).

Филмът е наслада за окото – факт. Сцените, особено бойните, са красота за гледане. Не, че ефектите са толкова страхотни, просото качествено са заснети. Обаче това не променя нещата, че SUCKER PUNCH е малоумен и скучен.

Честно казано се надявах сводника да ги пречука час по скоро и да свърши филмът, ама пусто все му се измъкваха.

Актьорската игра … абе, каква актьорска игра – полуголи мадами поскачат като „Гумените мечета”, стиснали четири пъти по-тежки от тях оръжия. На всичкото отгоре част от тях го раздаваха и срамежливи и мълчаливи, което още повече засилваше съмнението, дали не са гумени кукли със забит компресор в задника.  

Нямам нищо против филмите за плакнене на очите, но когато са като „300” – с що годе приличен сюжет, та да ти е интересно да ги гледаш. SUCKER PUNCH си е направо трагедия. Още от трейлърите си личеше колко ще е зле. Нищо чудно, че в дебютния му уикенд някаква скапана детска комедия го отвя като кьорав делфин шамандура в бокс офиса.

Въобще не си губете времето с тоя филм.

LOVE.NET

April 10, 2011
by Anton

Рядко се вижда толкова добра рекламна кампания на български филм, както при LOVE.NET. Научихме се последните години, че за да бъде гледана една лента, то си трябва здраво промотиране. Иначе нищо не става.

За съжаление с добрата реклама ми свършват позитивите за този филм, кажи-речи. Изключително неприятно ми е, когато трябва да пиша лоши неща за нашенска продукция. Първо, че чувствам хората, стоящи зад един филм, малко или много като колеги, второ – знам какво геройство е да правиш кино в България. Но аз съм си обещал да бъда честен с читателите на този сайт и да пиша това, което мисля. Далеч по-добре ми беше, когато писах „За TILT и българското кино…” , където с чиста съвест изказах суперлативи за нашите филми от последните години.

И така …

LOVE.NET ни разказва четири истории, които нямат много връзка помежду си.

Захари Бахаров играе ролята на журналист, който пише статия за запознанствата онлайн и за целта самият той се потапя в света на интернет връзките. Естествено се влюбва в едно от момичетата, с които се среща, че да имаме някаква история.

Койна Русева и Лора Чешмеджиева се превъплъщават в отчуждени майка и дъщеря, като семейният конфликт между двете е пряко свързан с интернет запознанствата им с мъже.

Христо Шопов играе богат хирург, чиято страст към съпругата му е изчезнала. По интернет той се запознава с друга жена, в която се влюбва до уши. Работата е там, че това всъщност си е неговата съпруга – в ролята е Лилия Маравиля. Когато тя разбира за интернет профила на мъжа си, решава, че това е начинът, по който трябва да постъпи – да се престори на непозната в мрежата.

Последната история е за една българска режисьорка (Диана Добрева), която по случайност се запознава в интернет с Джон Лоутън и двамата стават добри приятели (… и още нещо).

Много хора биха казали, че още от идеята си филмът не блести с особена оригиналност, но аз винаги см бил против това. Да намериш оригинална идея не винаги е добро решение и не винаги е необходимо. Много по-важно е как се развива един филм, отколкото да търсиш някаква щуротия за база.

Проблемът е, че историите във LOVE.NET се развиват дразнещо скучно, тромаво и много, ама много предвидимо. Клишетата бликат от всякъде.

Най-неприятното във филма обаче е, че всичко стои неестествено. Героите живеят в някакви скъпарски апартаменти, говорят изкуствено (more…)

ПОРОЙ НАД КИНОТО Vol.1

March 28, 2011
by Anton

Колкото и да не ми се ще, понякога просто трябва да седнеш и да изгледаш някои от бозите, които вървят по кината. Ако не за друго, то поне за да си в час.

Помните ли онова страхотно време, когато си мислехме, че да те прострелят не боли толкова? Тогава така бяха филмите – луд гърмеж и готини лафове. Гръмнали тоя, оня – няма страшно, минава им по-бързо от натъртено. Ех, 90-те бяха луди години – Уйл Смит и Мартин Лоурънс бяха лоши момчета, а вампирите все още не светеха … из гората светеха само феите, мили дечица на съвременния побъркан свят, в който Twilight се приема за готин филм.  Ех, как се кефех тогава на екшън-комедиите – Лоурънс направо разцепваше в Агент XXL. На кино го гледах, още помня колко (more…)

Американците, след като избавиха света ни от де що имаше диктатори и зли люде, решиха, че е време да ни предпазят и от извънземни. Да си го кажем честно – по тая земя не остана гад, дето военните сили на САЩ да не заловиха, унищожиха и гордо накрая да не развяха американското знаме … единственото, което остана на янките да спасяват, е самия свят от чужди нашественици …Извънземните в този филм впрочем ни нападат без предупреждение и без ясна причина. Ей така – за спорта! Всъщност до такава степен никой не го е било еня да даде обяснение на инвазията, когато са го сътворявали Battle: Los Angeles, че на практика действието почва още преди началните надписи. СЪВСЕМ СЕРИОЗНО! Докато се показва логото на студиото се чува глас зад кадър, който направо ни съобщава, че извънземните идват да ни се правят на отворени. И от началото до края на филма просто една група военни спасява някакви хора и се бие къде се свари с космическите нашественици и това е. Друго няма…

 Сценарият сигурно не са го писали, ами просто са копи/пейст – вали от различни други. Формулата за военен отряд е спазена математически точно – в екипа задължително има един ветеран, дето скърби за умрелите си колеги през изминалите мисиите, един неуверен млад водач, който с изненада научава, че в живота не е като в училище, една мъжкарана и един черен, за да не бъдат обвинени в расизъм от компанията. Цивилните са както следва – баща и син, бащата по традиция умира, ама проявява геройство, някакви произволни деца и една жена, която да отприщи човещината в иначе строгия главен герой.

 Само че филмът е толкова плитък, че дори горните клиширани смислови връзки и взаимоотношения не са особено развити. По-скоро си ги знаем по навик, отколкото, че ги (more…)

Рапунцел е идеалната приказка за Дисни. Колкото и да ги плюем, хората си разбират от работата и умеят да правят прекрасни филми за деца.

Съвременната версия на Рапунцел е една чаровна история, разказана с много хумор и прелестни моменти, на които ще се насладят както най-малките, така и далеч по-големите.

Тъй като филмът е минал само покрай приказката, ще ви кажа с две думи за какво се разказва. Имало някакво магическо цвете, чрез което някаква зла жена се поддържала вечно млада. Само че кралицата се разболяла и поданиците тръгнали да търсят лек, като съответно намерили въпросното цвете. След като от него направили лекарство, магическите му сили се пренесли в по-късно родената дъщеря на кралицата (по-точно в косата и). Това съответно е Рапунцел. Злата жена (онази, дето се подмладявала от цветето) отвлякла бебока и го отгледала в кулата (дето вече е от приказката 🙂 ) като своя дъщеря, като не и давала да напуска, защото непрекъснато и обяснявала, че навън дебнат опасности (което не е много далеч от истината). И към днешна дата Рапунцел вече е на 18 и много и се иска да види света навън. В кулата по случайност попада един крадец, който е отмъкнал кралската корона и сега го гонят стражите. Няма да изпадам в подробности нататък, но общо взето момичето с вълшебната коса скрива короната и обещава да му я върне, само ако той я изведе от кулата и отидат в града.

1

Наистина филмът е много детски, типично за Дисни, но въпреки това си заслужава да се гледа и от по-големите (такива като мен). Много чар има в сцените, много хумор, а и някои от персонажите са си наистина култови. Този път от компанията са уцелили десетката, за разлика от буламачите с „Колите” и „Up”. Хем в сърцевината на историята го има детското – за силата на добротата, за обичта, за мечтите и т.н., хем я има и свежестта с колоритните сцени, нестандартните моменти и качествените смешки.

Единственото дразнещо нещо бяха някои дебилно наивни моменти, но ако гледате анимации последните години, то би трябвало да сте подготвени за такива. Това даже не бих го сложил като минус – все пак не забравяйте, че става дума за детско филмче, нормално е да има и някои не до там добре мотивирани ситуации.

gif1

Друго нещо, на което не мога да не обърна внимание, е, че Дисни са се спукали да се самоцитират в Tangled. Ако сте дете на 90-те, то няма как да не познаете копираните почти 1 към 1 моменти от класическите анимации на Дисни – за малката русалка, за Аладин и т.н. В крайна сметка – нали всичко ново е добре забравено старо. Хубавото си е хубаво, нека и сегашните дечурлига се насладят на тези приказни моменти. Малко попреправени, но като цяло – същите. Замислете се – няма как иначе да ги оценят децата, щото на тях, като им пуснеш 2D анимация, и си мислят, че им пускаш филм от средновековието 😀 .

4

Та в заключение бих казал – „Рапунцел и разбойникът” е перфектният семеен филм, който да гледате със семейството си събота следобед. Ако имате дете – няма да сбъркате, ако му пуснете това филмче … няма да сбъркате и да седнете с него. А тъй като знам, че този сайт повече се посещава от хора на моите години – 20 и нещо – то и на тях бих го препоръчал с чиста съвест. Особено момичетата би трябвало много да му се зарадват 🙂 .

gif2