Rocknrolla е от онези филми, които са обречени на неуспех. Сравнението му с „Гепи” и „Две димящи дула” е неизбежно, а с това и разочарованието, което носи на зрителите. Просто всички очакват Гай Ричи да направи нещо толкова добро, колкото въпросните две ленти, а аз се съмнявам, че това е възможно вече. Rocknrolla е готин … много готин, но е далеч от класата на „Дулата” и „Гепи” и съответно е крачка назад.

Филмът е типичен за стила на британеца. Гангстери, черен хумор, пъстри и малко налудничави образи, заплетена история … и онова шашаво въртене на камерата. Истината е, че на визия и от към режисура Rocknrolla го е докарал от всякъде. Това, което куца спрямо „Гепи” и „Две димящи дула”, е историята. Ричи този път не е успял да заплете съдбите на героите си толкова здраво, няма го това усещане за истински хаос и безизходност на ситуацията, което превърна онези два филма в хит. Пък и хуморът този път не е на толкова високо ниво. Не че Rocknrolla не е забавен, просто не е ЧАК толкова забавен. И като към това добавим, че и от колоритни ситуации лентата отстъпва от предишните на Ричи, вече е ясно защо е толкова далеч от „Гепи” и „Две димящи дула”. (more…)