Рапунцел е идеалната приказка за Дисни. Колкото и да ги плюем, хората си разбират от работата и умеят да правят прекрасни филми за деца.

Съвременната версия на Рапунцел е една чаровна история, разказана с много хумор и прелестни моменти, на които ще се насладят както най-малките, така и далеч по-големите.

Тъй като филмът е минал само покрай приказката, ще ви кажа с две думи за какво се разказва. Имало някакво магическо цвете, чрез което някаква зла жена се поддържала вечно млада. Само че кралицата се разболяла и поданиците тръгнали да търсят лек, като съответно намерили въпросното цвете. След като от него направили лекарство, магическите му сили се пренесли в по-късно родената дъщеря на кралицата (по-точно в косата и). Това съответно е Рапунцел. Злата жена (онази, дето се подмладявала от цветето) отвлякла бебока и го отгледала в кулата (дето вече е от приказката ) като своя дъщеря, като не и давала да напуска, защото непрекъснато и обяснявала, че навън дебнат опасности (което не е много далеч от истината). И към днешна дата Рапунцел вече е на 18 и много и се иска да види света навън. В кулата по случайност попада един крадец, който е отмъкнал кралската корона и сега го гонят стражите. Няма да изпадам в подробности нататък, но общо взето момичето с вълшебната коса скрива короната и обещава да му я върне, само ако той я изведе от кулата и отидат в града.

Наистина филмът е много детски, типично за Дисни, но въпреки това си заслужава да се гледа и от по-големите (такива като мен). Много чар има в сцените, много хумор, а и някои от персонажите са си наистина култови. Този път от компанията са уцелили десетката, за разлика от буламачите с „Колите” и „Up”. Хем в сърцевината на историята го има детското – за силата на добротата, за обичта, за мечтите и т.н., хем я има и свежестта с колоритните сцени, нестандартните моменти и качествените смешки.

Единственото дразнещо нещо бяха някои дебилно наивни моменти, но ако гледате анимации последните години, то би трябвало да сте подготвени за такива. Това даже не бих го сложил като минус – все пак не забравяйте, че става дума за детско филмче, нормално е да има и някои не до там добре мотивирани ситуации.

Друго нещо, на което не мога да не обърна внимание, е, че Дисни са се спукали да се самоцитират в Tangled. Ако сте дете на 90-те, то няма как да не познаете копираните почти 1 към 1 моменти от класическите анимации на Дисни – за малката русалка, за Аладин и т.н. В крайна сметка – нали всичко ново е добре забравено старо. Хубавото си е хубаво, нека и сегашните дечурлига се насладят на тези приказни моменти. Малко попреправени, но като цяло – същите. Замислете се – няма как иначе да ги оценят децата, щото на тях, като им пуснеш 2D анимация, и си мислят, че им пускаш филм от средновековието .

Та в заключение бих казал – „Рапунцел и разбойникът” е перфектният семеен филм, който да гледате със семейството си събота следобед. Ако имате дете – няма да сбъркате, ако му пуснете това филмче … няма да сбъркате и да седнете с него. А тъй като знам, че този сайт повече се посещава от хора на моите години – 20 и нещо – то и на тях бих го препоръчал с чиста съвест. Особено момичетата би трябвало много да му се зарадват .