Tag: Boss

Втори сезон на култовия сериал Boss ще започне на 17 август, петък.

Тази година шоуто беше номинирано за „Златен глобус” в категорията „най-добър сериал драма”, а  Kelsey Grammer спечели наградата за най-добра мъжка главна роля на същата церемония.  Повече можете да прочетете в това издание на „Порой над киното”.

Напоследък толкова много филми и сериали изгледах, че ми е трудно да реша за кои да пиша. Все пак повече от три – четири заглавия не може да се вземат, защото рубриката ще стане безкрайно дълга за четене. Много исках да пиша за The Artist, обаче реших, че няма смисъл. Този филм заслужава напълно отделен пост. Така че започваме с другите заглавия:

Tinker Tailor Soldier Spy – това беше филмче с уникално готина актьорска игра и много приятна атмосфера. Общо взето, разказва разни шпионски истории през студената война и обичайното търсене на „къртицата” в нашия лагер.  Определено един от филмите на годината. Гари Олдман е страхотен, Том Харди също много ми хареса. Проблемът е, че някак си трудно се следи историята, тегаво вървят нещата. Създава се едно усещане за хаотичност на моменти. Струваше ми се през повечето време, че изпускам нещо. Дори леко доскучава на места. Някои истории ми се видяха прекалено повърхностно засегнати … Абе, като цяло доста минуси можем да му намерим, ако се заинатим. И все пак си остава класна лента, която си заслужава гледането. Особено ако сте от онези фенове на киното, които не смятате, че „Здрач” и „Карибски пирати” са филмите на десетилетието. 🙂

Лично аз не бих сложил TTSS сред любимците си за годината, защото на мен горните минуси ми тежат прекалено много.  И все пак смятам, че далеч повече заслужава да е в светлината на прожекторите отколкото разни пишман филмчета, които се бутат за „големи” тази година.

Такова пишман филмче е “The Help”. Кой и защо го набеди за голямата работа не ми е ясно. До болка позната тема за расизма и как белите богати дами са се държали зле с бедните черни прислужнички. За смелото младо момиче, което не иска да бъде послушната кифличка, която да се ожени за първия срещнат. За разглезените пикли от пишман хайлайфа. Е, това ли е великият филм, ръчкащ надълбоко в раната на обществото? Това е просто една обикновена драма, с леки комедийни елементи, на която майка и дъщеря могат да изхрупат един чипс в неделя следобед. The Help е идеален за който и да е канал, сложил под логото си family или lady.

Що за дебилизъм е подобни клишета да се бутат за качествено кино? Не препоръчвам на никой да си губи времето с тоя филм, щото най-вероятно всички сме го гледали в сто различни варианта. Незнайно защо сто и първият път на някой му се е сторил велик. И направо ми се гади, като си представя колко хора сега ще се юрнат да гледат „Южнячки” , прескачайки „Дж. Едгар” или Drive, щото просто в момента е „на мода”.

Drive го гледах снощи и трябва да кажа, че очаквах повече. Може би с прекалено големи очаквания подходих към него, а това винаги прецаква кефа на човек. Не ме разбирайте погрешно – това е един от най-добрите филм, които съм гледал за 2011. Брутален, напрегнат и отвъд всичко това – много човешки. Защото образът на Райн Гослинг много хубаво показа как един човек има нужда от социален контакт, от това, да се чувства полезен. Дори той, особнякът, самотникът, вълк- единак, ако щете  – дори той имаше вътрешната потребност да се посвети на някого, да обича някого. Пък ако ще това да са и някакви чужди хора.

Изключителен филм от където и да го погледна – много майсторски във всяко едно отношение. И от към драматургия, и от към режисура, и от към актьорска игра … няма слабо място, за мене. Задължително трябва да се гледа, не правете грешката да го пропускате.

И въпреки всички тия хвалби, пак ще повторя – абе, повече очаквах.

И за последно съм оставил един сериал, на който хората в България не обръщат голямо внимание. Осемте серии на Boss, с Kelsey Grammer в главната роля, са направо разтърсващи и заслужават вниманието на абсолютно всеки човек, с повече от три ампули мозък в главата.

Трябва да кажа, че въобще не съм запознат със системата на управление в Щатите и това доста усложни гледането на „Шеф” , но майната му – не ми пречеше да се наслаждавам на жестоката история и страхотните образи. Наистина – рядко пъстри и отличими са персонажите в този сериал. Можете да ги харесате, да ги намразите, но едва ли ще останете безразлични, а това е най-важното, нали?

 Страхотно е показан политическият живот с всичките му мръсотии, далавери и лицемерие. И то без някакви клишета или излишна драма. Колкото и емоционални да бяха отношенията на героите, то сапунена пяна и мехурчета не се разхвърчаха. От началото да края всичко си остана истинско – брутално, но истинско. (Не тълкувайте това „истинско” като „точно така стават нещата в политиката, както е показано във сериала”, моля).

Много силно препоръчвам да се гледа Boss, защото това със сигурност е един от най-добрите сериали за тази година, а и не само за тази. Радвам се, че ще има и още епизоди, дано да задържат нивото и занапред.