Tag: 2012

Спайдърмен е един от най-великите супер-герои и един от най-гениалните персонажи за всички времена. Започвам така това ревю, защото единственият начин да се пише/говори за този филм е когато човек си даде сметка за колко голямо нещо става въпрос. А тук става въпрос за нещо велико. За съжаление „The amazing Spider-man” просто не заслужава да има за главен герой „Човека-паяк”. Филмът е точно това, което той не е и никога няма да бъде – ПОСРЕДСТВЕН!

Това, че лентата е reboot, въобще не ми е проблем. И ми е странно колко много хора реват за по този въпрос. Било прекалено скоро? На кой му пука колко скоро е!? Ако ще да беше излязъл паралелно с предишния филм, това не е никакъв проблем, стига да беше добър. И защо трябва да има съпоставяне между него и трилогията на Сам Рейми, да не би да е някаква луда класика или от там да се е появил на бял свят Спайдърмен? За мен това са тотално безпочвени обвинения. При всичките минуси на тоя филм е абсурдно да се хванеш за скорошния reboot – ТОВА ДА МУ БЕШЕ ПРОБЛЕМЪТ!

Да напиша за какво горе-долу става дума – в първата част на филма предимно ще ви занимават с личния живот на Питър Паркър и как става Спайдърмен. След това вече следва сблъсъкът с The Lizard и неговата мания да ни направи всички гущери, щото така щяло да ни бъде по-гот някак си. От тук нататък се досещате, че всичко си върви в класическата формула за супергеройски филм – кьотек, реване и малко целИване.

Това, което е най-особеното на тази лента е, че я няма Мери Джейн, а са се спрели на образа на Гуен Стейси. Може би това е крясъкът „снимаме различен филм”, не знам, но и не ме интересува. Това определено е силно успешен ход, един от малкото. Ема Стоун е прекрасна актриса и беше страхотна в тая роля. На много места се споменава, че имало химия между нея и Andrew Garfield – има нещо такова, макар да смятам, че е надценено това дуо. Андрю Гарфийлд определено направи добро представяне като Питър Паркър, но сцените между двамата поне за мен не представляваха нещо особено. Не, че актьорите са виновни, напротив, те каквото можаха – направиха. Просто си бяха върло тъпички диалозите и ситуациите. (more…)

The Raven / Гарванът (2012)

July 23, 2012
by Anton

„Гарванът” е един от онези филми, леко пренебрегвани, които в крайна сметка отшумяват без много, много да оставят следа. И може би след време чак някой ще се сети, че всъщност изобщо даже не е лош. Особено за почитателите на криминалните трилъри, заснети с лек готически привкус.

Филмът ни разказва как известният писател Едгар Алън По се замесва в необикновена история със сериен убиец, който очевидно е от най-големите му почитатели. Заедно с детектив Фийлдс, който е натоварен със случая, По ще трябва да реши редица от сложни загадки, естествено изтъкани от множество трупове, за да спаси любимата си.

Както виждате, самата история не е особено оригинална и сигурно сме я гледали във всевъзможни варианти, но това не означава, че е поднесена лошо. Напротив, бих казал, че е доста приятен начинът, по който събитията се развиват – без ритъмът да се губи и без да спада напрежението.

Режисьор е James McTeigue, който направи култовия V for vendetta преди години. Определено това е човек, който може да изгради добра атмосфера във филмите си и знае как зарадва окото на зрителя. Жалко, че след „Вендета”-та така и не може да си намери свестен сценарий, по който да направи нещо наистина голямо. Така че откъм режисура The Raven е на ниво. Доста стегнато вървят нещата, без излишно драматизиране или пък опити някой да се доказва колко е велик (едно от нещата, които най-много дразнят).

Основният проблем за мен идва от слабите персонажи. Някак си безлични ми остават много от хората във филма. Трудно зрителят може да им съчувства или да се интересува от тях по какъвто и да е начин. Дори основни герои понякога ти се струват просто бездушни, без силна мотивация за каквото и да е, без да усещаш емоцията в действията им. Това е нещо, което може да накара всеки филм да затъне в посредствеността.

Друг сериозен минус е, че действията вървят прекалено праволинейно. В подобен жанр бих искал да видя някакви туйстове, някакви по-сериозни загадки, въобще нещо, което да ме смае, да ми е било пред очите през цялото време, а да не съм го забелязал. Това е на практика солта на тези филми, това, което наистина кефи зрителя. Тука дори няма опит за подобно нещо.

Като цяло бих казал, че „Гарванът” си е доста приличен филм, с който си струва да запълните няколко часа от свободното си време. Особено пък за почитателите на този жанр – те би трябвало да го харесат. При всичките бози, които идват от Холивуд, тази лента си е повече от прилична. Да, не блести с нещо особено, но пък и далеч не е от онези кухи филми, които просто не можеш да разбереш как се е наел някой да даде пари за направата им.

Редовният сезон в NBA завърши и вече се знае как ще изглежда схемата за плейофите. Първите мачове започват в събота – 28.4 . Това ще са срещите Чикаго – Филаделфия, Ню Йорк – Маями, Орландо – Индиана и Далас – Оклахома.

Ето и цялата схема(кликнете на картинката за по-голям размер):

Следващият месец няма запланувано почти нищо интересно в света на ММА-я. Единственото, което си струва внимание, са двата ивента на UFC. Strikeforce нямат предвидено шоу, а Bellator ще си се излъчват както обикновено всяка седмица. King of the Cage ще имат цели пет ивента, но те са на местно ниво и без участието на сериозни бойци. Единственото по-атрактивно, което предстои, е двубоят между Gilbert Yvel и  Houston Alexander на 30 март. За феновете на Todd Duffee – на 7 април ще се бие с Neil Grove в Индия.

UFC on Fuel TV 2 ще се състои на 14 април в Швеция. Главният мач ще противопостави Alexander Gustafsson и Thiago Silva. Другите по-интересни срещи са Brian Stann vs. Alessio Sakara и Dennis Siver vs. Diego Nunes.

Голямото събитие на компанията за месеца ще бъде UFC 145. В двубой за титлата до 93 килограма един срещу друг ще застанат Джон Джоунс и Рашад Еванс. Един от най-дългоочакваните мачове в историята на спорта. Останалите срещи в карда са следните:

Rory MacDonald vs. Che Mills

Brendan Schaub vs. Ben Rothwell

Mark Hominick vs. Eddie Yagin

Mark Bocek vs. Matt Wiman

Miguel Torres vs. Michael McDonald

Travis Browne vs. Chad Griggs

Matt Brown vs. Stephen Thompson

John Makdessi vs. Anthony Njokuani

Ако желаете да видите просто списък с победителите, а не да четете мислите на многоразбиращата ми кратуна, просто кликнете ТУК (лист с победители) или ТУК (лист с номинирани).

Едва ли е останал човек, който да не е разбрал, че „Оскарите” са преди всичко политика, а след това филмови награди. Те може и да са престижни, но само будалите си вярват, че това „най-добър” във всяка категория има реално значение. Не е нужно много да се ровиш в статистиките, за да видиш тъжната истина – най-големите имена в киното рядко са имали честта да вземат златното човече. Хичкок, Фелини, Кубрик, Бергман … те не са достойни за „Академията” явно. Никога не са били отличавани с приза за режисура. И към по-съвременни имена можете да се обърнете – положението е същото. Самият Скорсезе всъщност има един Оскар за режисура и го получи съвсем на скоро. Определено не за най-добрата му лента.

Та с всичко това искам просто да ви кажа, че оскарите са по принцип кух звезден блясък и не е нужно да ги взимате чак толкова насериозно 😉 .

И все пак тази година изборът на филм е повече от добър. The Artist е огромен и Оскарът ще му е само една от десетките награди. Нямаше статуетка, която да му се измъкне тая година – BAFTA, Златен глобус, Златна палма(за най-добър актьор) , Goya, Sant Jordi … списъкът е безкрайно дълъг. Там, където му се изплъзнеше една категория, покриваше я с друга. Фестивали и фестивалчета, академийки и всякакъв вид гилдии и общества – покори всичко. Така че за мен този филм бе най-логичният и правилен избор и много се съмнявам, че ще се намери човек, който да оспори това.

Проблемът е в останалите 8 заглавия, тъй като голяма част от тях са подбирани на всякакъв друг принцип, но определено не и по филмови достойнства. Midnight in Paris, The Descendants, The Help … ако това са най-добрите филми, които са гледали хората в академията, явно нямат много време да ходят по кината. Къде остава един филм като Drive примерно? Явно не е имало кой да го „бутне”. „J. Edgar” някои го обявиха за разочарованието на годината, едва ли не. Аз не виждам с какво горните три заглавия са по-добри от него. Айде, ако не друго – Леонардо ДиКаприо поне можеше да е сред номинираните за главна мъжка роля.  То е ясно, че всеки път има някакви недоразумения, но сега са ги насъбрали повечко.

Както и да е … тия неща са очаквани при „Оскарите”.

Но най-голямото за мен разочарование дойде от анимацията. Ранго? Бе вие сериозно ли? „Котаракът в чизми” и „Кунг-фу Панда 2” що годе бяха сладки. Ама Ранго беше мега тъпотията. Така или иначе голямата анимация от тази година по някакви необясними причини отсъстваше. „Приключенията на Тинтин” е едно от най-добрите неща, които съм гледал за 2011-та. Уникално филмче. Дори е смешно да се сравнява с по-горните три бози. А даже не беше номинирано. Това и липсата на Раян Гослинг бе най-голямата несправедливост на тия оскари.

Другото нещо, което хич не ми се понрави, бе призът за адаптиран сценарий, който връчиха на „Наследниците”. Един филм, който така и не можах да си обясня кой и какво точно му хареса. При наличието на „Кешбол” и „The Ides of March” как решиха точно The descendants да гепи наградата не ми е ясно. Че и Хюго е там. Него още не съм го гледал просто, затова няма да го коментирам в случая, но имайки предвид кой го е писал, вероятно и той ще се окаже с по-добър сценарий.

Големият губещ снощи за мен беше „Кешбол”. Много голям филм във всяко едно отношение, а не взе нито една статуетка. Поне за сценарий трябваше да му дадат наградата. Иначе и Брад Пит, и Джона Хил играха страхотно, но да речем, че там конкуренцията просто беше твърде силна. При други обстоятелства този филм можеше да се окичи със злато от „Академията”, но ей на – такъв е животът.

А за самата церемония – нещото, което се открои сред всички лигни и фалшиви усмивки, беше речта на онзи човечец, който прибра оскара за чуждоезичен филм. Ето това беше нещо качествено и истинско. Моментът на вечерта!

… останалото беше щракане на фотоапарати и пищящи фенки.

Jeremy Evans спечели конкурса по забивки на НБА за тази година. Играчът на Юта Джаз направи няколко много атрактивни изпълнения и малко изненадващо грабна приза тази събота в Орландо.

Тази нощ ще се състои традиционният мач на звездите, участниците може да видите в този пост.

Ето и видео от турнира по забивки за 2012:

Вчера, днес и утре шоуто ще е от националната баскетболна асоциация 😀 . В момента се състои традиционният NBA All-star weekend, където най-добрите баскетболисти се събират за да защитават честта съответно на източната и западната конференция.

Вчера се е състояла играта на знаменитостите, като общо взето няма много „знаменити” имена тази година. Не и за хора извън Америка. Така че няма да ви занимавам с него.

Днес ще са състезанията, които общо взето привличат вниманието – надпреварите за най-атрактивна забивка, за умения, за стрелба от тройката и прочее.

Забивачите ще са следните четирима: Chase Budinger от Houston Rockets, Jeremy Evans от Utah Jazz, Paul George от Indiana Pacers и Derrick Williams от MINNESOTA T-WOLVES. Според анкетата на интернет страницата на NBA с най-големи шансове за победа е Paul George.

Баш мачът на звездите ще се играе утре. Ето и съставите –

За изтока ще се състезават:

Carmelo Anthony (New York)

LeBron James (Miami)

Derrick Rose (Chicago)

Dwyane Wade (Miami)

Dwight Howard (Orlando)

Chris Bosh (Miami)

Luol Deng (Chicago)

Roy Hibbert (Indiana)

Andre Iguodala (Philadelphia)

Joe Johnson (Atlanta)

Paul Pierce (Boston)

Rajon Rondo (Boston)

Deron Williams (New Jersey)

За запада:

Kevin Durant (Oklahoma City)

Blake Griffin (L.A. Clippers)

Kobe Bryant (L.A. Lakers)

Chris Paul (L.A. Clippers)

Andrew Bynum (L.A. Lakers)

LaMarcus Aldridge (Portland)

Marc Gasol (Memphis)

Kevin Love (Minnesota)

Steve Nash (Phoenix)

Dirk Nowitzki (Dallas)

Tony Parker (San Antonio)

Russell Westbrook (Oklahoma City)