Tag: Футбол
Дискусията за реформа в българския футбол тече от години , но в момента просто са и предали реално измерение по ринг.бг. Купища видни личности, които печелят баснословни суми от тоя спорт, си чешат езиците с неща, които ги знаят и малките деца.
Трябва ли да се намалят отборите ? Имаме ли 16 клуба на добро ниво, че да са в А група ? Много сложен въпрос ! Че ние десет нормално подсигурени клуба не можем да съберем, рипнали сме 16 „елитни тимове” да имаме.
Защо не станат 10 ? Защото всеки селски президент напира пишман тимчето му да е в А група, затова ! Как си представяте някоя селска мутра да си каже „Абе, нямам отбор, дето да е за А група. Ни стадиона ми е стадион, нито футбол добре играем. По добре да ги оставим по-сериозните отбори да играят, а пък ние ще сме си в Б група” ? Е, аз не виждам как ще стане това, така че докато от такива хора зависи подобно преструктуриране на А група, то все ще си останем 16 отбора, от които половината не се знае дали изобщо ще ги има другия полусезон.
Искали да правят бизнес както трябва – добър маркетинг и прочее. Според вас Митьо НеГрадския, Коко Динев, Гриша Ганчев и прочее „футболни босове” дали не пишат маркетинг с К накрая, а ? От един куп „елементарни” хора, с никакво образование и фрапантни доходи „незнайно от къде”, вие очаквате да правят сериозен бизнес ?
На първи февруари 1915 на бял свят се появява третото дете на местния боксьор Джак Матюс – Стенли.
Сенли Матюс започва професионалната си футболна кариера през 1932 година като играч на Стоук Сити. През `34 -та играе първия си мач за националния отбор на Англия, като отбелязва един от 4-те гола за победата над Уелс. В следващите години той взима дейно участие за едни от най-великите мачове на „трите лъва”. На 14 ноември участва в е легендарния сблъсък “Battle of Highbury”, един от най-бруталните мачове в историята, където британският тим печели с 3-2 над световния шампион тогава – Италия.
По късно – през 1937 година Матюс вкарва хет-трек за националния си отбор срещу Чехословакия.
През 38 година става дума за трансфер на Стенли Матюс, което води до няколко хиляден протест от страна на феновете. В крайна сметка Матюс остава в Стоук сити.
Естествено, войната прекъсва кариерата на англичанина. Той служи в Кралские въздушни сили и е разположен близо до Blackpool. По това време записките показват, че той играе като гост на много британски клубове. След войната е трансфериран в Blackpool за 11.500 лири. Тогава Матюс е на 32 годишна възраст.
Легендата играе в този отбор до 61 година, като записва 391 мача и 17 гола в лигата. През 51 печели FA Cup в един от паметните финали.
Болтън води на Блекпуул с 3-2, а остават минути. В 89 и 92 Блекпуул стига до обрат, който е вдъхновен от Стенли Матюс и невероятната му игра по дясното крило.
Как мога да си позволя да пропусна тоя грандиозен сблъсък !? Човече, не всеки ден латвийският отбор ти идва на крака. Тая битка на титани заслужаваше една грандиозна арена, в каквато се превърна „Васил Левски” същата вечер.
Още в метрото и по улиците хората вече се блъскаха, защото очевидно народът се беше запътил към националния стадион за да подкрепи нашите „лъвове”, които без съмнение и тоя мач щяха да се раздадат докрай в името на родината.
И докато по улиците все някак можеш да се разминеш, то пред касите на „В. Левски” вече става нетърпимо ! Навалица, народ, всеки гледа да мине напред! Спор няма, че 45 000 места няма да стигнат и мнозина ще останат извън стадиона.
След първия кръг на шампионата лидерите водят с по три точки и (ЗАБЕЛЕЖЕТЕ) 5-0 голова разлика. И знаете ли защо ? ЗАЩОТО НЕ СИ ДАВАХА ЗОР !
Ма какво има да се напъваш срещу отбор, който е събран вчера ? Най-голямата въпросителна пред Ботев беше дали ще го има изобщо, на Локо Мездра подготовката я водил Пажин, старши треньорът пристига един ден преди мача … още ли някой мисли, че петиците не са закономерни ?
Че те Холандия и Германия имат 18 елитни отбора, а ние барабар Петко с мъжете сме набутали 16 тима в елита. То е един елит … не казвай на никого ! Половината не се знае дали въобще ще ги има утре …
Има няколко неща, които не са тайна за никой, който малко от малко следи „Левски”. Имаме крещяща нужда от треньор, нападател и защитник. Ама това не се знае от вчера или от десет дена … или от края на първенството. Това си се знае от много, МНОГО отдавна.
Първо – Велев пое поста на пожар, видя се, че отборът едвам крета с него, очакваше се да е треньор само временно.
Второ – нападател очевидно нямаме, трябваше Гонзо да спасява сезона, останалите на тази позиция са добри футболисти, но за момента кой от кой по-ялов и повече изпускат, отколкото да вкарват.
Трето – Бистрон е слаб защитник и централен такъв освен Рабе друг нямаме. Генев е млад, допуска много грешки още, Веско Минев си играе от ляво и реално на тоя пост сме „кой завари”.
Не е нужно да си някакъв много тънък разбирач, че да ги видиш тия неща. По тях никога не е имало две мнения. И след като всичко това се знае от началото на сезона, се пита в задачата – абе, какво правихте до сега ?
Това е по-специален мач. Не защото любимият ми отбор ще има честта да се изправи срещу келнери и сервитьори, а защото най-накрая ще стъпя пак на Герена. Не ми се е случвало от цяла вечност. Миналата година мачовете все трябваше да ги зяпам по телевизията. Да гледаш мач по телевизията е като да правиш секс по телефона – чекиджийска работа 
То е ясно, че тоя мач е протоколен. То андорското първенство е нещо средно между Каменица фен купа и данониада. Просто не върви да не им включат от УЕФА шампиона в ШЛ, че не е коректно някак. Та затова и е проста схемата – аматьорските отбори първо се отстраняват помежду си половината, после ни ги дават на нас – мижавите европейски тимчета - да ги отпратим по живо по здраво и да натрупаме малко самочувствие, а пък после се пресяваме и ние и така нататък докато не стигнем момента, в който всички заедно зяпаме четворката на Англия да се избива за трофея.
Истински се радвам, че Елин Топузаков е пак в Левски. Не защото ще реши проблемите в защитата (които са видни за малките деца), а защото мястото на Капитана е на Герена. Изобщо не трябваше да си тръгва и неговият трансфер в Израел ще си остане за мен едно черно петно в историята на клуба.
„Страстта не е престъпление” не е чужд лозунг за феновете, но определено е безкрайно чужд за съвременния футболист. Примери колкото щеш и по света, и у нас. Вече на никой не му пука чия фланелка е сложил на гърба си, важното е „да се развива професионално” a.k.a. да печели колкото се може повече. И какво ни остана на феновете от футбола ? Групичка богаташчета, гаврещи се с любимите ни отбори.
