„Сляпата страна” е един от онези филми, на които през цялото време стисках палци да се случи нещо на криво и историята да стане „грозна”, защото всичко в него беше на страхотно ниво и просто заслужаваше да избяга от клишето.
А какво е клишето – бедно дете попада при богато семейство и в последствие богаташите решават да го осиновят, щото, нали, между тях се появява онази връзка … сещате се, добри хора, това – онова. Абе, гледали сме го и преди – и по филми, и по сериали ( да, OC примерно) – не е нищо ново. Тук става въпрос за черно момче, което е перфектен спортист (ех, тая генетика) и съответно благодарение на родителите си (новите де) успява да се реализира в американския футбол (понеже американците не могат само с крака и затова хващат топката и с ръце 
).
Филмът беше много хубаво направен – без излишни сърцераздирателни моменти, без някакво блудкаво преиграване и т.н. Нещата такива, каквито са – понякога хората сме добри. Наистина !
The blind side няма слаба страна – нужните елементи за добър филм до един са тук. Имаме прекрасен подбор на актьори. Сандра Бълок беше много добра в ролята си. Заслужава поздравления, въпреки че ми се струва, че малко я надцениха (лично мнение). Сценарият, макар определено да съм недоволен от факта, че не обърнаха нужното внимание на някой интересни моменти, е много майсторски написан и вярвам, че до голяма степен имено той е в основата на успеха, който постигна The Blind Side. Що се отнася до режисурата – определено силата на John Lee Hancock тук е била в сценария му, но не мисля, че филмът е слаб и от към режисура. Без някакви смели решения, на моменти с малко по-обрани (отколкото ми се иска) от към емоции и действия ситуации, но все пак без нещо, което да отчетем като сериозен минус.
Този филм е прекрасен по всички показатели, но за съжаление си остава в границите на клишето. Няма нищо, което да не сме виждали или което да ни изненада. Не знам за вас, но за мен това е много сериозен минус. Гледам много филми и ми е писнало едно и също нещо да ме връхлита в различни варианти. Особено когато става въпрос за продукция с претенции, то имам желание да видя нещо, ако не нестандартно и ново, то поне свежо. Това е просто една красиво разказана човешка история и нищо повече. И не казвам, че не трябва да има и такива филми, просто не мисля, че мястото им е до ленти като „Up in the air” или “The Hurt Locker”.
Има нещо блудкаво и сладникаво в анимациите на Пиксар откакто преминаха под шапката на Дисни. Останаха приятният хумор и сладурските дебилчета, но нещо просто се пречупи.
Чували ли сте историята, дето младо момиче е прелъстено от по-голям мъж и зарязва училище, щото с баткото и е интересно ? Е, ново двайсе с 
Понякога сериозно се чудя на акъла си. Видя ли филм, дето съдържа „нинджа” в заглавието си, по някаква необяснима причина се чувствам длъжен да го гледам. Вероятно е защото като дете просто си умирах за такива филми и неистово врънках мама и татко да ми купят всяка касетка, блещеща се от сергията на пазара, стига върху нея да има нещо, което поне прилича на нинджа. На тия години обаче вече не ми отива …
Дълго време, след като свърши филмът, аз си задавах въпроса какво по-точно видях и хареса ли ми. В последствие осъзнах, че точно този факт говори красноречиво за това, че „Сериозен човек” е силна творба.
Преди няколко години наистина бях възхитен от „Джуно”. Рядко се вижда толкова свеж филм. Наистина много рядко. Затова подобни ленти трябва да се ценят и да им се обръща нужното внимание. Само като видях, че режисьорът Джейсън Рейтман е на кормилото на „
Мразя военните филми. Всъщност мразя всичко, което е свързано с военните, но това е друга тема. Малко смръщих вежди преди да гледам „Войната е опиат”. „О, пак ли войници, на американците не им ли втръсна, разбрахме, че са голямата работа, ай стига”.
Мислех, че е излишно да пиша ревю толкова късно, но очевидно доста хора посещават блога заради „Шерлок Холмс”, така че явно ще си струва да драсна някой ред.
Нямах никакво намерение да гледам този филм. Най-малкото, като чуя вече разни работи от сорта на „Антихрист” и автоматично подминавам. Още повече, че и сума ти рецензии, казващи какъв боклук, разбираш ли, бил филмът, се появиха.
След сума ти неволи и отлагания успях и аз да изгледам „Аватар”. За разлика от много от зрителите не отидох с надеждата, че ще гледам някакъв филмов шедьовър, камо ли филм, който ще 
