Поне за мен това беше един от най-очакваните филми за тази година. История за фейсбук, режисирана от Финчър – просто не можеш да пропуснеш такова нещо. Този режисьор последните години доказа, че си заслужава вниманието.
Тук филмът се гради на ретроспекция (както беше и с Бенджамин Бътън между другото) – Марк Цукерберг е съден по две линии – едната е, че е откраднал идеята за фейсбук, другата е, че е изхвърлил първоначалния си партньор. И от разказите на хората, седнали покрай масата, всеки с по армия от адвокати до себе си, ние проследяваме историята за създаването и възхода на фейсбук.
Ретроспекцията и отправната точка на филма обаче не са просто прищявка. Замислете се – историята на фейсбук тепърва се пише, а за един филм ти трябва реален край (имам в предвид чисто драматургично). Това е точно начинът тази лента да изглежда завършена, а не като пилотен епизод на някой сериал.
Относно самата история – тя е много увлекателна и прекрасно написана от Ben Mezrich (по чиято книга е правен филмът). Колко са истински нещата е спорен въпрос. Самият Марк Цукерберг не е участвал нито в правенето на книгата, нито в правенето на филма, така че някои неща вероятно са поукрасени, допълнени, измислени и прочее. Това обаче не ни интересува, тъй като сме зрители и филмът е игрален, не документален. Разглеждаме си го като история и трябва да кажем, че това е една прекрасна история.
Сега да преминем към любимия ми момент с Финчър. Финчър е човекът, на който всяка компания би си доверила парите, що се отнася до правене на филм. И това не е случайно – просто този човек може да прави истинско зрелище. Невероятна работа от към режисура, бих казал – без да се набива на очи. Всяка сцена е някак си … естествена. Нямаш усещането, че някой там се е чудил и маел как да заснеме дадено нещо. Сякаш всичко е от само себе си. Истината е, че майсторството е потресаващо. Лично аз съм фен на Финчър от доста време насам и с този филм не ме разочарова.
По принцип рядко пиша отделно за някой актьор, но тук се налага. Като цяло кастът си беше на мястото и всички ми харесаха как се справят с ролите си, но Джъстин Тимбърлейк наистина блестеше в този филм. Честно казано – никога не съм го приемал на сериозно. Не мислех, че може да изиграе някаква роля, която да си струва. Нямам нищо против такива пишман-звезди да участват в някоя и друга сцена – храст, бор, стол … там каквото си реши режисьорът да ги сложи. Тук обаче Тимбърлейк направи наистина невероятна роля. Беше точно това, което трябваше да е – самозабравил се хлапак, с повече успех, отколкото може да му понесе егото. Всички персонажи бяха готини, но Шон Паркър на Тимбърлейк беше наистина култов!
Филмът е страхотен защото притежава щипчицата яркост, която да го отличи от другите филми. Тази „яркост” се изразява в липсата на оценка на дадените герои. Няма лоши и добри – никой не е посочен като отрицателен или като положителен образ. Това е нещото, което прави The Social network толкова готин и наистина изглежда като нещо различно. Много рядко можем да видим в такъв тип филм, който е насочен към масовата аудитория, липса на негативни и позитивни персонажи. Знам, че звучи много семпличко, но точно в това е силата на този филм.
Препоръчвам ви да отидете и да изгледате „Социалната мрежа”. Няма да съжалявате. За този филм тепърва ще се говори. Не знам какви награди и номинации ще отнесе, но определено, когато 2010 приключи и се върнем назад за да видим какви филми ни е предложила, то тази лента ще бъде спомената във всички блогове, сайтове, предавания и т.н. Безспорно един от филмите на годината.
).В това време нещата в Асгард не вървят добре и кралството е изправено пред катастрофа заради другия син на Один – Loki…
.
Рядко се вижда толкова добра рекламна кампания на български филм, както при LOVE.NET. Научихме се последните години, че за да бъде гледана една лента, то си трябва здраво промотиране. Иначе нищо не става.
Американците, след като избавиха света ни от де що имаше диктатори и зли люде, решиха, че е време да ни предпазят и от извънземни. Да си го кажем честно – по тая земя не остана гад, дето военните сили на САЩ да не заловиха, унищожиха и гордо накрая да не развяха американското знаме … единственото, което остана на янките да спасяват, е самия свят от чужди нашественици …Извънземните в този филм впрочем ни нападат без предупреждение и без ясна причина. Ей така – за спорта! Всъщност до такава степен никой не го е било еня да даде обяснение на инвазията, когато са го сътворявали Battle: Los Angeles, че на практика действието почва още преди началните надписи. СЪВСЕМ СЕРИОЗНО! Докато се показва логото на студиото се чува глас зад кадър, който направо ни съобщава, че извънземните идват да ни се правят на отворени. И от началото до края на филма просто една група военни спасява някакви хора и се бие къде се свари с космическите нашественици и това е. Друго няма…
Рапунцел е идеалната приказка за Дисни. Колкото и да ги плюем, хората си разбират от работата и умеят да правят прекрасни филми за деца.
Не ми е много ясна тая мания по 
Натали Портман играе балерина перфекциониста, която най-накрая получава възможността да изиграе главната роля в „Лебедово езеро”. Проблемът и е, че поради непрекъснатото си старание да бъде перфектна във всичко, така и не може да се отпусне и да пресъздаде нужната страст на сцената. В крайна сметка главната героиня отива към лудост, а лентата към сюрреализъм, като не знаеш кое е истина, кое и е само в главата на балерината и кое как става в крайна сметка. Малко ми напомня на „Мълхоланд драйв” в някои отношения. 
Трябва да ви кажа, че аз съм голям фен на съвременната анимация. Тази, която е пропита с чувство за хумор, достъпно за големите, и има приятна историйка за малките. Такива като „
Окей … да речем, че понякога трябва да има и такива филми.
Нали знаете какво става, когато някой велик отбор вече не става и трябва да го разкарваме, за да дойде на негово място друг ? Правим бенефис за да може да кажем „ей на, не ви изритваме, просто ви молим да си биете камшика”.
