Wook Park ми грабна вниманието с „отмъстителната” си трилогия и много се зарадвах, че ще имам възможността да гледам пак негов филм. Бях прочел вече, че Thirst не е от най-сполучливите му ленти, така че се приготвих за нещо далеч от нивото на предишните му изгледани от мен творби.
В действителност „Жажда” не беше нещо особено добро. Не казвам, че е слаб филм, просто очакваш много повече от създателя на OLDBOY. И проблемът не беше толкова в режисурата, колкото в не особено добрия сценарий.
Докато в предишните си филми Wook – Park създаваше невероятни като сюжет истории, то в тази тук имаме доста „стандартни моменти”. Неща, които по принцип си присъстват във филмите с вампири.
Главният герой е свещеник, който доброволно се подлага на експеримент – за доброто на човечеството уж. Той е единственият оцелял от 500 (ако не бъркам бройката). Оказва се обаче, че се е превърнал във вампир. Влюбват се с едно момиче, осиновено от някакво семейство, което я третира общо взето като слугиня. Майката я е накарала да се омъжи за болния и син идиот. Това обаче е само черупката на нещата, тъй като в последствие се оказва, че момичето далеч не е добро и невинно. Свещеникът от своя страна, разбира се, се опитва всякак да се бори с „жаждата”.
Проблемът на Thirst е, че не успява да задържи ритъм и по едно време нещата съвсем се размиват. Темпото спада, а сцените (типично за Park) стават трудно смилаеми (и на места трудно разбираеми). Когато тези два минуса се съчетаят проблемът става особено сериозен. Имаше моменти, на които откровено си скучаех и с мъка чаках да свърши филмът.
