Tag: България
Не знам точно как се водеше предаването, но един спортен журналист от някакъв вестник (да ме прощава, ама не помня имена) в „ринг” днес каза, че такива като Бербатов ни напускат всеки ден. Визираше кадърните в своята област хора.
Та си зададох въпроса – сега навсякъде се реве, че Димитър Бербатов не ще да играе за България, но даваме ли си сметка, че по същия, макар и не толкова гръмко разгласен начин, се отказаха от тази страна доктори, компютърни специалисти, учени, химици, биолози и всякакви кадърни хора ?
Бербатов е поредното леке, което се взе за прекалено голям, та да е българин. Обаче един доктор, да речем – Иванов , той няма неговия избор. Доктор Иванов не може да си позволи да лекува цяла година в Англия пациенти и да взима лудите пари, пък накрая на годината да дойде да лекува за националния отбор по медицина :lol: .
Сега всички търсят кой е виновен, та звездата на Манчестър да не играе повече за родината си. Едните искат сметка от БФС, другите от Стоилов и Сираков, трети обвиняват журналистите, четвърти – феновете … и така до безкрай.
Най-накрая няма ли да поискаме сметка на някой и затова, че ни напуснаха добрите лекари и сега няма кой да ни лекува. Че ни напуснаха инженерите ни и сега носят пари за други страни ? Че ни напуснаха биолозите ни, икономистите, артистите и всички онези, които за разлика от Бербатов искат, но никой не им дава възможност да „играят” за България ?
„Лудите, лудите – те да са живи”, щото докато те са живи – има надежда. За нас вече няма надежда. Няма надежда, защото луди в нашата страна не останаха.
Ей така си го караме – овчи народ, свели сме главици, който иска да ни бие – да ни бие, който иска да ни … да де. Не виждам защо изобщо си губим времето да учим децата си за Ботев, Левски, Раковски и прочее, като после им набиваме в главите да са тихи, кротки и че „наведена главица ятаган не я сече” (или както там беше шибаната поговорка).
Той, поводът по който пиша всичко това, е ясен. Само след няколко дена една шепичка хора ще излязат да протестират за правата на цял един народ. Ще излязат и ще кажат „не може така да ни се бърка кой завари в личното пространство” , а тълпите, които ще минават покрай тях, ще ги псуват, че им пречат на движението. Така ще стане, щото това е традиция в България.
Къде са лудите, дето вечно мътят водата ? Всеки втори в кафето го раздава „бесен тип”. Само че, като се стигне до това, да се разбеснеем и да покажем, че с нас не може да се ебават група хора, нещо …
Луди в България вече няма. Всеки се е свил там на топло, свел главица, чака да отмине бурята, да преживее някак. Колкото е по – тихо, толкоз е по-добре. Сакън, нещичко да не му се случи. Ама, че те гаврят както си искат, че и малкото права не ти зачитат – абе, какви права, бе?!? При бай Тошо, като нямахме права, гледай какво хубаво си живеехме.
Мечтата на всеки управляващ – подчинените му да са тъпи и страхливи. Ние сме най-желаната за управление страна, защото по-тъпи и страхливи от нас няма. Толкова тъпи, че дори не можем да осъзнаем, че имаме права, дето са ни ей така – по рождение. Те са ни даденост. Ние дори това, дето ни е даденост, не щем да си вземем – толкова сме тъпи. И сме страхливи дотолкова, че не сме готови елементарни действия да предприемем, дори когато няма вече какво да губим. Защото, като почнат дори правото ти на личен живот да не спазват, ти просто вече няма какво да губиш.
Как мога да си позволя да пропусна тоя грандиозен сблъсък !? Човече, не всеки ден латвийският отбор ти идва на крака. Тая битка на титани заслужаваше една грандиозна арена, в каквато се превърна „Васил Левски” същата вечер.
Още в метрото и по улиците хората вече се блъскаха, защото очевидно народът се беше запътил към националния стадион за да подкрепи нашите „лъвове”, които без съмнение и тоя мач щяха да се раздадат докрай в името на родината.
И докато по улиците все някак можеш да се разминеш, то пред касите на „В. Левски” вече става нетърпимо ! Навалица, народ, всеки гледа да мине напред! Спор няма, че 45 000 места няма да стигнат и мнозина ще останат извън стадиона.
