Tag: ревю

Мъже в черно 3 / Men in black 3

September 18, 2012
by Anton

Дълга пауза раздели втора и трета част на „Мъже в черно”, но едва ли е имало човек, който да се е оплакал. Да си го кажем частно – MIB II беше върло слаб филм, който бледнееше пред култовата първа част. Точно и поради тази причина очаквах, че тазгодишното изпълнение на мъжагите в черни костюми няма да е особено добро. За мое щастие бях приятно изненадан.

Имаме много типичен за научната фантастика сюжет. Агент Жъ ( по американски Agent J) , в чиято роля е Уил Смит, се връща назад във времето за да промени хода на историята и да спаси Земята. Ако някой изобщо някога е броял колко такива филма има, то вероятно отдавна се е побъркал и вече не може да му имаме вяра на преценката. Но аз винаги съм смятал, че оригиналната идея не е задължителна за един подобен филм. Така че недейте да съдите MIB III заради клишето, по което е правен.

Всъщност историята е особено забавна и увлекателна. Всичко е изпълнено с много хумор, който за радост е лишен от простащина и дебилизъм. Липсват ми понякога онези прекрасни екшън комедии, които имахме през 90-те, така че искрено се радвах на този филм, защото той е точно в техен стил. Освен това си има достатъчно количество екшън, драма и ефекти, които го превръщат в чудесното двучасово развлечение.

Това, че се включи Josh Brolin, лично на мен ми се понрави. Той е много голям актьор и определено ми се ще да го гледам в далеч по-сериозни филми, но пък човекът трябва да направи и някой и друг долар в крайна сметка. Да не говорим, че е идеален за ролята на млад Томй Лий Джоунс. Уил Смит пък винаги съм го харесвал и смятам, че е точно за такива филми. Не мога да го приема на сериозно, колкото и да се снима по разни драми, където се мъчи да направи някоя голяма роля. Но на подобни филми като „Мъже в черно” успява да им придаде жизненост, да ги направи забавни и атрактивни. Така че тандемът, който оформиха двамата актьори, определено вдъхва живот на лентата.

Като цяло не мисля, че човек има от какво да се оплаче много, много. Може би единственото, което му трябваше на този филм, беше по-добър злодей. Boris The Animal беше прекалено безличен, макар в него да имаше потенциал. Това обаче е бял кахър, защото „Мъже в черно 3” си е достатъчно колоритен така или иначе. Наистина си струва човек да задели някой и друг час за него за да се позабавлява. Особено, ако сте харесали първия филм от 97-ма, то този би трябвало да не ви разочарова.

Когато човек седне да пише за The Dark Knight Rises, то той трябва да реши дали ще сравнява филма с предишните два от поредицата или не. Дълго време се чудех каква отправна точка да взема и реших, че е по-добре да го разглеждам като съвсем самостоятелен филм.

Няма да си позволя и да ви разказвам за какво става въпрос, защото хората едва ли искат някой да им спойлва филма. Никому няма да губя удоволствието от това сам да разбере какво се случва в The dark knight rises.

Името на Нолан се свързва с много любими филми и на практика досега той не е разочаровал. Гледал съм му почти всичко и мога да кажа, че формулата на успеха му е качествената драматургия. Далеч съм от мисълта, че е слаб като режисьор, но филмите му са толкова любими на феновете основно защото сценарият им е безупречен.

И в това отношение The Dark Knight Rises не разочарова. Не беше изпълнен с някакви оригинални идеи или нещо такова, дори напротив. Бих казал, че няма нищо, което досега да не сме виждали. Но всичко е поднесено както трябва – историята е написана увлекателно, героите минават през определени трудности, постигат своите победи, променят се, напрежението ескалира постепенно, мистериите се разбулват лека по лека, обратите са на мястото си … Въобще има всичко необходимо за да му бъде интересно на средностатистическия зрител, отишъл в киното. А това е най-важното за един подобен филм, чиято основна цел преди всичко е да върне 9 цифрена сума обратно в касите на студията.

Ако трябва да се оплаквам по отношение на сценария, бих казал, че мотивацията на някои от персонажите ми беше прекалено странна. Сещате ли се как в онези класически филми лошите обясняват половин час злия си план на героя, а пък после го оставят четири часа да потъва бавно в бебешко корито, пълно с мръсна вода от капчука на леля им. Лошият го прави уж с идеята да му е много гадно на нашия човек, но всички знаем, че единствената цел е подир малко да дойде някой и да го спаси. Горе-долу и тук ми имаше някои подобни неща. Но не е такъв проблем, защото са се опитали все някак сценаристите да замажат положението. Чак след филма се сещаш, че гениалните злодеи не се позовават особено на прагматизма по отношение затриването на Готам или на Батман. (more…)

Спайдърмен е един от най-великите супер-герои и един от най-гениалните персонажи за всички времена. Започвам така това ревю, защото единственият начин да се пише/говори за този филм е когато човек си даде сметка за колко голямо нещо става въпрос. А тук става въпрос за нещо велико. За съжаление „The amazing Spider-man” просто не заслужава да има за главен герой „Човека-паяк”. Филмът е точно това, което той не е и никога няма да бъде – ПОСРЕДСТВЕН!

Това, че лентата е reboot, въобще не ми е проблем. И ми е странно колко много хора реват за по този въпрос. Било прекалено скоро? На кой му пука колко скоро е!? Ако ще да беше излязъл паралелно с предишния филм, това не е никакъв проблем, стига да беше добър. И защо трябва да има съпоставяне между него и трилогията на Сам Рейми, да не би да е някаква луда класика или от там да се е появил на бял свят Спайдърмен? За мен това са тотално безпочвени обвинения. При всичките минуси на тоя филм е абсурдно да се хванеш за скорошния reboot – ТОВА ДА МУ БЕШЕ ПРОБЛЕМЪТ!

Да напиша за какво горе-долу става дума – в първата част на филма предимно ще ви занимават с личния живот на Питър Паркър и как става Спайдърмен. След това вече следва сблъсъкът с The Lizard и неговата мания да ни направи всички гущери, щото така щяло да ни бъде по-гот някак си. От тук нататък се досещате, че всичко си върви в класическата формула за супергеройски филм – кьотек, реване и малко целИване.

Това, което е най-особеното на тази лента е, че я няма Мери Джейн, а са се спрели на образа на Гуен Стейси. Може би това е крясъкът „снимаме различен филм”, не знам, но и не ме интересува. Това определено е силно успешен ход, един от малкото. Ема Стоун е прекрасна актриса и беше страхотна в тая роля. На много места се споменава, че имало химия между нея и Andrew Garfield – има нещо такова, макар да смятам, че е надценено това дуо. Андрю Гарфийлд определено направи добро представяне като Питър Паркър, но сцените между двамата поне за мен не представляваха нещо особено. Не, че актьорите са виновни, напротив, те каквото можаха – направиха. Просто си бяха върло тъпички диалозите и ситуациите. (more…)

The Raven / Гарванът (2012)

July 23, 2012
by Anton

„Гарванът” е един от онези филми, леко пренебрегвани, които в крайна сметка отшумяват без много, много да оставят следа. И може би след време чак някой ще се сети, че всъщност изобщо даже не е лош. Особено за почитателите на криминалните трилъри, заснети с лек готически привкус.

Филмът ни разказва как известният писател Едгар Алън По се замесва в необикновена история със сериен убиец, който очевидно е от най-големите му почитатели. Заедно с детектив Фийлдс, който е натоварен със случая, По ще трябва да реши редица от сложни загадки, естествено изтъкани от множество трупове, за да спаси любимата си.

Както виждате, самата история не е особено оригинална и сигурно сме я гледали във всевъзможни варианти, но това не означава, че е поднесена лошо. Напротив, бих казал, че е доста приятен начинът, по който събитията се развиват – без ритъмът да се губи и без да спада напрежението.

Режисьор е James McTeigue, който направи култовия V for vendetta преди години. Определено това е човек, който може да изгради добра атмосфера във филмите си и знае как зарадва окото на зрителя. Жалко, че след „Вендета”-та така и не може да си намери свестен сценарий, по който да направи нещо наистина голямо. Така че откъм режисура The Raven е на ниво. Доста стегнато вървят нещата, без излишно драматизиране или пък опити някой да се доказва колко е велик (едно от нещата, които най-много дразнят).

Основният проблем за мен идва от слабите персонажи. Някак си безлични ми остават много от хората във филма. Трудно зрителят може да им съчувства или да се интересува от тях по какъвто и да е начин. Дори основни герои понякога ти се струват просто бездушни, без силна мотивация за каквото и да е, без да усещаш емоцията в действията им. Това е нещо, което може да накара всеки филм да затъне в посредствеността.

Друг сериозен минус е, че действията вървят прекалено праволинейно. В подобен жанр бих искал да видя някакви туйстове, някакви по-сериозни загадки, въобще нещо, което да ме смае, да ми е било пред очите през цялото време, а да не съм го забелязал. Това е на практика солта на тези филми, това, което наистина кефи зрителя. Тука дори няма опит за подобно нещо.

Като цяло бих казал, че „Гарванът” си е доста приличен филм, с който си струва да запълните няколко часа от свободното си време. Особено пък за почитателите на този жанр – те би трябвало да го харесат. При всичките бози, които идват от Холивуд, тази лента си е повече от прилична. Да, не блести с нещо особено, но пък и далеч не е от онези кухи филми, които просто не можеш да разбереш как се е наел някой да даде пари за направата им.

Домът на супергероите са комиксите. В това нямам никакво съмнение. Филми, сериали и прочее неща са просто отражението на успеха, постигнат от талантливите художници и писатели, които са се бъхтили над рисуваните книжки. Формулата с обединението на популярните герои проработи преди десетилетия в комиксите и дори ми е странно, че чак сега някой реши да я приложи и в киното. За това, дали е успешно, говорят цифрите. А те са брутални, но и до там ще стигнем.

Да започнем с историята в „Отмъстителите”. Локи, злият брат на Тор, напада земята с някаква армия от извънземни, които изглеждат доста гнусничко. Ник Фюри, баш шефът на ЩИТ (нещо средно между КГБ, ЦРУ, Гестапо и шесто районно от при бай Тошо), решава, че това няма да се отрази особено добре на човечеството и тръгва да събира екип от супергерои, който да се бори с извънземните.

Вярно, клише е, но пък в такъв филм никой не очаква смели идеи от сценаристите. По-важното е, че НАЙ-НАКРАЯ видяхме качествено разказана история, добър сценарий, свястна драматургия или както там искате си го наречете, в Марвелски филм. Без да е нещо особено, но пък и без да е малоумно или трагично плитко. Така, както беше примерно „Капитан Америка” или „Хълк 2” , които бяха смазващо тъпи. Тук си имаме спазени правилата на драматургията, напрежението си се покачва и сваля на равномерни тактове, без да ни остава да скучаем или да ни писва от битки и каскади. И най-вече – има ги добрите стари класически моменти, които правят един филм интересен. И завръзката е на място, и героите се събират лека по лека … в началото не се харесват, правят някои лоши решения, после се случва нещо, виждат правия път, решават да се обединят и т.н. и т.н.  – все неща, които си ги знаем, но си имат място в подобен филм. Общо взето в това отношение „Avengers” е с едно ниво над  “Тhor” и “Iron man 2”. (more…)

За днес съм ви приготвил два от личните ми фаворити за 2011-та година – Young adult и „Опасен метод”. Може да не присъстваха по бляскавите, комерсиални церемонийки, но са в пъти по-добри от половината бълвочи, които минаха за „голямата работа”.

Young adult е филм на режисьора Джейсън Рейтман. Обърнете внимание на този човек! В последните години ми се превръща в абсолютен любимец с качествените и лишени от префърцуненост ленти, които заснема. Без да се прави на голямата работа, без да го удря на сълзи и сополи, без да мисли над сътворението или края на света. Той просто показва едни до болка познати ни неща от живота. Мънички, но безкрайно истински. Неговите герои са особняци, но се наместват някак си в обществото. Случват им се нормалните неща, имат реални проблеми. Не ги гонят сини планети, нито пък ги карат да акат на двора, понеже са чернокожи. Чрез тях виждаме прогнилата част на обществото, а не ни се развяват някакви високопарни мисли.

Случаят с Young adult е точно такъв. Чарлийз Терон е в ролята на Мейвис. Безкрайно готина мадама била в гимназията, но се оказва, че това и е пикът в живота. Един проблем, много присъщ за Щатите. Това се споменава във всеки филм и сериал, на подобна тематика. Да, готините в гимназията често го духат в живота поради ред причини. А като прибавите, че там „готините” обикновено са местните спортисти, а те се провалят с гръм и трясък в 99.9 процента от случаите, картинката е ясна. Мейвис е една отчаяна жена, която решава, че ще се върне в родното си малко градче, където ще свали старата си любов, щото и било писано. Само дето въпросният Бъди си е щастливо женен обикновен човечец.

Мейвин е тотална идиотка, която така и не може да се примири с мисълта, че вече не е готиното момиче на 16. Вече не е онзи тийнейджър, на който не само че целият свят му е в краката, но и бъдещето по подразбиране му е бляскаво. Тя сега е западащ писател, самотна жена на средна възраст и без нищо истинско в живота.

И най-интересното от всичко е краят на филма. Тя всъщност така и не се примирява. Решава все пак, че ще бъде готината мадама, която заминава в големия град (отново), защото там я чака лъскаво бъдеще. Просто защото е по-лесно да си останеш тийнейджър, където всичко ти е на тепсия, вместо да влезеш в света на големите, където не всичко се върти около свалка с куотърбека на гимназията.

Изключително стойностен филм, който не се набива с претенция за „великото изкуство”. Един от най-хубавите, които съм гледал за миналата година и силно го препоръчвам на всеки любител на качественото кино.

Друга лента, която много ме впечатли беше „Опасен метод” (A Dangerous Method) . Просто не мога да пропусна филм, който е под режисурата на Кронънбърг и с участието на Виго Мортенсен, Винсант Касел и Michael Fassbender ( на който така и не разбрах как му се произнася името). Епичният сблъсък между Юнг и Фройд, разказан по очарователно емоционален начин. Тоя филм може и да не е издържан точно исторически, но ако искате факти – има книги и документални продукции. Тук става въпрос чрез един исторически сблъсък да се прегледат едни от вечните конфликти в обществото.

Сигурно мога да изпиша тонове върху тоя филм и пак няма да съм уловил нещата. Не мога на кратко да ви разкажа за какво става въпрос, щото ще е глупаво. Но образите, които пресъздават актьорите са едни от най-колоритните и  най-въздействащите, които можете да откриете сред филмите от миналата година. Фройд например, който трябва да отрече теориите на Юнг и въобще представата му за психологията, при все, че той самият дълго време е карал обществото да гледа с други очи на света. Сега вече трябва да се примири, че е измореният кон, който забавя каруцата, а не я дърпа напред. Виго Мортенсен е просто великолепен в тази си роля. Образите на Юнг и Ото Грос (Касел) също са много пъстри. От взаимоотношенията им (на всичките) изникват от онези въпроси, трудните. Където не може просто да се прочете морал или да се разкаже басня и да се приключи. И като цяло филмът навлиза в едни доста сложни теми, които и до ден днешен си остават табу и хората предпочитат да ги избягват.

Зверски силен филм.

Да премина набързо през „Призрачен ездач 2”. Единствената причина, поради която го гледах, беше за да видя дали наистина са го направили по-тъп от първия филм. Все ми се струваше, че не могат да слязат по-ниско. О, чудо!  Успели са! Цял свят казваше, че не могат да направят по-малоумен филм от Ghost Rider 1, но от Холивуд не са го приели като критика, а като предизвикателство.

Това е една от най-безумните ленти, които съм гледал през живота си, а аз съм гледал тонове тъпотии. Не стига ,че филмът лъха на евтин боклук отвсякъде с гнусната си визия, ами сюжетът не е достоен дори за „Златна Малинка”. Хич няма и да ви занимавам с това, за какво се разказва, щото и три реда време не си заслужава да си загубите. Никълас Кейдж проби дъното!

Ще го кажа така – ако гледате час и половина в една точка, ще си оползотворите по-добре времето, отколкото да гледате Ghost Rider: Spirit of Vengeance.

И по традиция завършвам със сериалче. Реших да гледам The Tudors, в превод – „Тодорови”, тъй като си признавам, че Хенри 8 ми стана изключително интересен, след един документален филм, който гледах преди няколко месеца за него. Никога не съм бил запален по историята ,но на човек, преживял шест съпруги, не можеш да не му свалиш шапка.

За сериала казват, че има доста неточности от към факти, но пак да повторя – хора, това не е уикипедия, бе! В случая по-дразнещото е, че Хенри не старее. То ясно, че не е вървяло да го сменят актьора, все пак секс символ, тинейджърките се избиват да го гледат и т.н., ама пък малко от малко. Дъщерите му растат, годините минават, нашето момче не мръдна – един мустак тури и толкова. Да не говорим, че човек, дори да не е запознат с историята (като мен), все пак очаква крал Хенри осми по някое време да стане дебелак. Въобще как можеш да приемеш един крал без шкембе?

Но като преживееш вечната младост на негово величество, то сериалчето е повече добро. Няма излишна боза да се разлива, а историята е много увлекателна. Да не говорим, че и майсторски е пипнат – костюми, декори – радват ти окото. И е изпълнен със секс и насилие, което си е плюс откъдето и да го погледнеш.  Така че, ако се чудите кой сериал да изгледате, този ви го препоръчвам. Не е връх на сладоледа, но има много какво да се види.

Напоследък толкова много филми и сериали изгледах, че ми е трудно да реша за кои да пиша. Все пак повече от три – четири заглавия не може да се вземат, защото рубриката ще стане безкрайно дълга за четене. Много исках да пиша за The Artist, обаче реших, че няма смисъл. Този филм заслужава напълно отделен пост. Така че започваме с другите заглавия:

Tinker Tailor Soldier Spy – това беше филмче с уникално готина актьорска игра и много приятна атмосфера. Общо взето, разказва разни шпионски истории през студената война и обичайното търсене на „къртицата” в нашия лагер.  Определено един от филмите на годината. Гари Олдман е страхотен, Том Харди също много ми хареса. Проблемът е, че някак си трудно се следи историята, тегаво вървят нещата. Създава се едно усещане за хаотичност на моменти. Струваше ми се през повечето време, че изпускам нещо. Дори леко доскучава на места. Някои истории ми се видяха прекалено повърхностно засегнати … Абе, като цяло доста минуси можем да му намерим, ако се заинатим. И все пак си остава класна лента, която си заслужава гледането. Особено ако сте от онези фенове на киното, които не смятате, че „Здрач” и „Карибски пирати” са филмите на десетилетието. 🙂

Лично аз не бих сложил TTSS сред любимците си за годината, защото на мен горните минуси ми тежат прекалено много.  И все пак смятам, че далеч повече заслужава да е в светлината на прожекторите отколкото разни пишман филмчета, които се бутат за „големи” тази година.

Такова пишман филмче е “The Help”. Кой и защо го набеди за голямата работа не ми е ясно. До болка позната тема за расизма и как белите богати дами са се държали зле с бедните черни прислужнички. За смелото младо момиче, което не иска да бъде послушната кифличка, която да се ожени за първия срещнат. За разглезените пикли от пишман хайлайфа. Е, това ли е великият филм, ръчкащ надълбоко в раната на обществото? Това е просто една обикновена драма, с леки комедийни елементи, на която майка и дъщеря могат да изхрупат един чипс в неделя следобед. The Help е идеален за който и да е канал, сложил под логото си family или lady.

Що за дебилизъм е подобни клишета да се бутат за качествено кино? Не препоръчвам на никой да си губи времето с тоя филм, щото най-вероятно всички сме го гледали в сто различни варианта. Незнайно защо сто и първият път на някой му се е сторил велик. И направо ми се гади, като си представя колко хора сега ще се юрнат да гледат „Южнячки” , прескачайки „Дж. Едгар” или Drive, щото просто в момента е „на мода”.

Drive го гледах снощи и трябва да кажа, че очаквах повече. Може би с прекалено големи очаквания подходих към него, а това винаги прецаква кефа на човек. Не ме разбирайте погрешно – това е един от най-добрите филм, които съм гледал за 2011. Брутален, напрегнат и отвъд всичко това – много човешки. Защото образът на Райн Гослинг много хубаво показа как един човек има нужда от социален контакт, от това, да се чувства полезен. Дори той, особнякът, самотникът, вълк- единак, ако щете  – дори той имаше вътрешната потребност да се посвети на някого, да обича някого. Пък ако ще това да са и някакви чужди хора.

Изключителен филм от където и да го погледна – много майсторски във всяко едно отношение. И от към драматургия, и от към режисура, и от към актьорска игра … няма слабо място, за мене. Задължително трябва да се гледа, не правете грешката да го пропускате.

И въпреки всички тия хвалби, пак ще повторя – абе, повече очаквах.

И за последно съм оставил един сериал, на който хората в България не обръщат голямо внимание. Осемте серии на Boss, с Kelsey Grammer в главната роля, са направо разтърсващи и заслужават вниманието на абсолютно всеки човек, с повече от три ампули мозък в главата.

Трябва да кажа, че въобще не съм запознат със системата на управление в Щатите и това доста усложни гледането на „Шеф” , но майната му – не ми пречеше да се наслаждавам на жестоката история и страхотните образи. Наистина – рядко пъстри и отличими са персонажите в този сериал. Можете да ги харесате, да ги намразите, но едва ли ще останете безразлични, а това е най-важното, нали?

 Страхотно е показан политическият живот с всичките му мръсотии, далавери и лицемерие. И то без някакви клишета или излишна драма. Колкото и емоционални да бяха отношенията на героите, то сапунена пяна и мехурчета не се разхвърчаха. От началото да края всичко си остана истинско – брутално, но истинско. (Не тълкувайте това „истинско” като „точно така стават нещата в политиката, както е показано във сериала”, моля).

Много силно препоръчвам да се гледа Boss, защото това със сигурност е един от най-добрите сериали за тази година, а и не само за тази. Радвам се, че ще има и още епизоди, дано да задържат нивото и занапред.

Още един култов персонаж от комиксите вече може да се похвали с летен блокбастър. Тор, богът на гръмотевиците, вилнее по кината с магическия чук и бурния си нрав. Найс, а?

Филмът ни пренася в началото на историята за Тор, когато още е непокорен принц, копнеещ за война и славни победи. Горделив и безотговорен, той е готов да въвлече кралството си – Асгард – в жестоко кръвопролитие.

Ядосан от поредната глупост на сина си, крал Один (Антъни Хопкинс) го изпраща в изгнание на Земята.

На нашата планета Тор попада на младата учена Джейн Фостър (Натали Портман). С времето той се смирява и променя поведението си, подтикнат от чувствата, които възникват между тях (да, това е сладникавата част на филма, кво да го правиш – Холиут 😕 ).В това време нещата в Асгард не вървят добре и кралството е изправено пред катастрофа заради другия син на Один – Loki…

Образите в тази история почиват на реални митове и легенди и това ги прави още по-култови. Усеща се полъхът на древността в тях, примесен с модерните разбирания за света и съвременните схващания за магии и езически богове.

В „Тор” са се опитали да забъркат една отлична формула за „супергеройски филм” и до голяма степен са успели. Има по малко от всичко – битки с разни чудовища, много екшън,  сантиментални дрязги, любовна история, хумор и немалко култови моменти.  С други думи – предоставя на зрителите всичко, което очакват да видят в един такъв филм.

Най-хубавото е, че сюжетът не е малоумно плитък, както често го правят в този жанр. Историята е увлекателна, развива се на няколко нива и не доскучава. 

Пък и го няма усещането, че си кръгъл идиот, защото си дал пари на входа на киносалона. 🙂

Не ми се навлиза в детайли на драматургията, но само ще кажа, че филмът има добър ритъм – точната доза екшън и на точните места. Личи си, че сценаристите не са си смукали от пръстите какво да пишат, а са развили както трябва една добра, макар и простичка идея.

Героите са интересни и всеки се отличава с нещо характерно. Малко ме подразниха изкуствените реплики, които бяха сложили в устите им. Някои неща изглеждаха много кухо и скапваха удоволствието от това, че актьорите бяха от висока класа. Това обаче не е чак толкова голям проблем – едно, че е нормално за този род филми и още повече, че не е постоянно явление, а само в някои сцени.

Дори в „комиксова” продукция, то пак си е удоволствие да гледаш Антъни Хопкинс и Натали Портман. А трябва да кажем, че и останалите се справиха с ролите си. Всички са качествени актьори, а бяха и много добре подбрани. Един поглед ти стига за да разбереш какъв е героят и какво можеш да очакваш от него.

Що се отнася до екшън моментите, то аз останах доволен. Имаше някои доста оригинални хрумвания при баталните сцени (известни още като „баш кьотек сеир”). С две думи – като се размята Тор с чука и стана купона 😉 .

В обобщение мога да кажа за THOR, че беше един много приятен филм, далеч над средното ниво на комиксовите адаптации. Разбира се, че има какво още да се желае, но не вярвам, че някой има големи очаквания към този тип продукции. Беше забавен на места, имаше нужното количество екшън и историята беше увлекателна, така че спокойно може да определим лентата като успешна.  Само може да се надяваме, че задаващото се лято ще ни предложи повечко такива филми.