Tag: ПОРОЙ НАД КИНОТО

Почти всяка година излизат по няколко анимационни филма по комикси, предвидени за директна ДВД/Блу-рей продажба и често сред тях има сериозни попадения.

Може би любимата ми анимация от този жанр е Batman: Under the Red Hood. Това е просто перфектният анимационен екшън филм. Изобилства от познати лица, разказва една от най-добрите комиксови истории, страхотен екшън през повечето време и удивително сложна концепция за анимационен филм. Типичният за Батман мрачен и брутален стил, като все пак се съобразяват, че възрастовото ограничение е PG 13 (което никак не е малко впрочем).

Другият филм, който горещо препоръчвам, е Justice League: Crisis on Two Earths. За основа е взета една много интересна теория за различните вселени, където нещата се развиват по различен начин. Това може да го видите по разни научно-документални филми и е повече от любопитно. Не знам дали някога ще може да се докаже доколко е вярна, но пък а научна фантастика върши работа. Така в този филм виждаме една вселена, в която нещата си развиват на обратно и Justice league са лошите, докато Жокера и Лекс Лутър са добрите. Отново много забавно разказана история, естествено с необходимото количество екшън и драма.

The Batman / Superman Movie: World’s Finest е малко по-детски филм, като неговото ограничение е само PG. Той всъщност първоначално е бил излъчван като серии от шоуто за Супермен през 97, но в последствие го правят на цяло филмче. Въпреки, че е лишен от разни по-брутални моменти, това не му пречи, да е една от най-добрите анимации в този жанр. По-късно се появиха още два филма „Батман/Супермен” и въпреки, че бяха предвидени за по-зряла аудитория, не можеха да стъпят на малкия пръст на този. (more…)

За днес съм ви приготвил два от личните ми фаворити за 2011-та година – Young adult и „Опасен метод”. Може да не присъстваха по бляскавите, комерсиални церемонийки, но са в пъти по-добри от половината бълвочи, които минаха за „голямата работа”.

Young adult е филм на режисьора Джейсън Рейтман. Обърнете внимание на този човек! В последните години ми се превръща в абсолютен любимец с качествените и лишени от префърцуненост ленти, които заснема. Без да се прави на голямата работа, без да го удря на сълзи и сополи, без да мисли над сътворението или края на света. Той просто показва едни до болка познати ни неща от живота. Мънички, но безкрайно истински. Неговите герои са особняци, но се наместват някак си в обществото. Случват им се нормалните неща, имат реални проблеми. Не ги гонят сини планети, нито пък ги карат да акат на двора, понеже са чернокожи. Чрез тях виждаме прогнилата част на обществото, а не ни се развяват някакви високопарни мисли.

Случаят с Young adult е точно такъв. Чарлийз Терон е в ролята на Мейвис. Безкрайно готина мадама била в гимназията, но се оказва, че това и е пикът в живота. Един проблем, много присъщ за Щатите. Това се споменава във всеки филм и сериал, на подобна тематика. Да, готините в гимназията често го духат в живота поради ред причини. А като прибавите, че там „готините” обикновено са местните спортисти, а те се провалят с гръм и трясък в 99.9 процента от случаите, картинката е ясна. Мейвис е една отчаяна жена, която решава, че ще се върне в родното си малко градче, където ще свали старата си любов, щото и било писано. Само дето въпросният Бъди си е щастливо женен обикновен човечец.

Мейвин е тотална идиотка, която така и не може да се примири с мисълта, че вече не е готиното момиче на 16. Вече не е онзи тийнейджър, на който не само че целият свят му е в краката, но и бъдещето по подразбиране му е бляскаво. Тя сега е западащ писател, самотна жена на средна възраст и без нищо истинско в живота.

И най-интересното от всичко е краят на филма. Тя всъщност така и не се примирява. Решава все пак, че ще бъде готината мадама, която заминава в големия град (отново), защото там я чака лъскаво бъдеще. Просто защото е по-лесно да си останеш тийнейджър, където всичко ти е на тепсия, вместо да влезеш в света на големите, където не всичко се върти около свалка с куотърбека на гимназията.

Изключително стойностен филм, който не се набива с претенция за „великото изкуство”. Един от най-хубавите, които съм гледал за миналата година и силно го препоръчвам на всеки любител на качественото кино.

Друга лента, която много ме впечатли беше „Опасен метод” (A Dangerous Method) . Просто не мога да пропусна филм, който е под режисурата на Кронънбърг и с участието на Виго Мортенсен, Винсант Касел и Michael Fassbender ( на който така и не разбрах как му се произнася името). Епичният сблъсък между Юнг и Фройд, разказан по очарователно емоционален начин. Тоя филм може и да не е издържан точно исторически, но ако искате факти – има книги и документални продукции. Тук става въпрос чрез един исторически сблъсък да се прегледат едни от вечните конфликти в обществото.

Сигурно мога да изпиша тонове върху тоя филм и пак няма да съм уловил нещата. Не мога на кратко да ви разкажа за какво става въпрос, щото ще е глупаво. Но образите, които пресъздават актьорите са едни от най-колоритните и  най-въздействащите, които можете да откриете сред филмите от миналата година. Фройд например, който трябва да отрече теориите на Юнг и въобще представата му за психологията, при все, че той самият дълго време е карал обществото да гледа с други очи на света. Сега вече трябва да се примири, че е измореният кон, който забавя каруцата, а не я дърпа напред. Виго Мортенсен е просто великолепен в тази си роля. Образите на Юнг и Ото Грос (Касел) също са много пъстри. От взаимоотношенията им (на всичките) изникват от онези въпроси, трудните. Където не може просто да се прочете морал или да се разкаже басня и да се приключи. И като цяло филмът навлиза в едни доста сложни теми, които и до ден днешен си остават табу и хората предпочитат да ги избягват.

Зверски силен филм.

Да премина набързо през „Призрачен ездач 2”. Единствената причина, поради която го гледах, беше за да видя дали наистина са го направили по-тъп от първия филм. Все ми се струваше, че не могат да слязат по-ниско. О, чудо!  Успели са! Цял свят казваше, че не могат да направят по-малоумен филм от Ghost Rider 1, но от Холивуд не са го приели като критика, а като предизвикателство.

Това е една от най-безумните ленти, които съм гледал през живота си, а аз съм гледал тонове тъпотии. Не стига ,че филмът лъха на евтин боклук отвсякъде с гнусната си визия, ами сюжетът не е достоен дори за „Златна Малинка”. Хич няма и да ви занимавам с това, за какво се разказва, щото и три реда време не си заслужава да си загубите. Никълас Кейдж проби дъното!

Ще го кажа така – ако гледате час и половина в една точка, ще си оползотворите по-добре времето, отколкото да гледате Ghost Rider: Spirit of Vengeance.

И по традиция завършвам със сериалче. Реших да гледам The Tudors, в превод – „Тодорови”, тъй като си признавам, че Хенри 8 ми стана изключително интересен, след един документален филм, който гледах преди няколко месеца за него. Никога не съм бил запален по историята ,но на човек, преживял шест съпруги, не можеш да не му свалиш шапка.

За сериала казват, че има доста неточности от към факти, но пак да повторя – хора, това не е уикипедия, бе! В случая по-дразнещото е, че Хенри не старее. То ясно, че не е вървяло да го сменят актьора, все пак секс символ, тинейджърките се избиват да го гледат и т.н., ама пък малко от малко. Дъщерите му растат, годините минават, нашето момче не мръдна – един мустак тури и толкова. Да не говорим, че човек, дори да не е запознат с историята (като мен), все пак очаква крал Хенри осми по някое време да стане дебелак. Въобще как можеш да приемеш един крал без шкембе?

Но като преживееш вечната младост на негово величество, то сериалчето е повече добро. Няма излишна боза да се разлива, а историята е много увлекателна. Да не говорим, че и майсторски е пипнат – костюми, декори – радват ти окото. И е изпълнен със секс и насилие, което си е плюс откъдето и да го погледнеш.  Така че, ако се чудите кой сериал да изгледате, този ви го препоръчвам. Не е връх на сладоледа, но има много какво да се види.

Тази седмица „Порой над киното” е посветен на Оскар Уайлд. Британецът е написал едни от най-популярните произведения в историята на Европа, но те трудничко оживяват на голям екран.

Най-лесно е да кажем, че просто Оскар Уайлд е труден за екранизация. И това наистина е така. Мнозина от големите писатели са истински кошмар за кинаджиите, когато последните решат да правят филм по някое любимо литературно произведение. И все пак режисьорът Oliver Parker последните години успя да сътвори няколко доста прилични ленти по творбите на Оскар Уайлд и точно с тях съм решил да ви занимавам.

Първо трябва да спомена, че господин Паркър е родом от Лондон и някак естествена е привързаността му към британската литература. Първият му филм през 95-та е „Отело” по Шекспир, с Лорънс Фишбърн в главната роля. След него се захваща с екранизациите по Оскар Уайлд.

1999-та година излиза „Идеалният съпруг”. Важните роли са поверени на огромни имена и трябва да кажем, че актьорската игра е забележителна. Лорд Артър Горинг оживява чрез Рупърт Еверет, Кейт Бланшет е лейди Чилтърн, а Джулиън Муур е в ролята на Лаура Чивли. Филмът е чаровен и не натоварва зрителя. Учудих се как бързо успяха да минат близо 100 минути. Най-важното в случая е, че се усеща онази атмосфера, която Оскар Уайлд предава на произведенията си. Има го осмиването на висшето общество, а и на някои общочовешки качества, без да се изпада в простотия и с избягването на нравствените проповеди. Филмът не е нещо велико, но пък и се съмнявам някой да направи някога нещо велико по този автор. Бих казал, че е повече от добра екранизация и без значение дали сте някакъв върл почитател на Оскар Уайлд или не, то си заслужава (more…)

Ахой, филмови другарчета. 🙂 Миналата седмица пропуснах да си разлея „многомъдрите” мисли в сайта най-вече заради скапана организация на времето. Сега обаче съм се заредил с няколко нови филмчета, за които да пиша.

Започвам с най-добрата анимация за 2011 – „Приключенията на Тинтин”! Оскарите я пренебрегнаха, за да дадат път на разни бози като „Кунг-фу панда 2” или „Котаракът в чизми”, но Академията може да си гледа работата, защото Спилбърг е направил нещо страхотно с един от най-популярните герои на Европа. Първо да уточня, че изобщо не съм предубеден, тъй като нито съм чел комиксите за Тинтин, нито съм гледал детските едно време. Това за мен си беше на практика нов персонаж. Дори не знам колко е „вярна с оригинала” продукцията на Спилбърг, но хич и не ми пука. Това е най-доброто анимационно филмче от Wall-E насам! *

* Е, разбира се, не броим онези сериозни анимации тип „Илюзионистът” и прочее, тъй като те за мен стоят на друга плоскост.

„Тинтин” е съвсем в духа на приключенските филми от едно време, наситени с много екшън и лек хумор. Всъщност този „лек” хумор ми е любимият. Никога не съм обичал дебилните американски шеги и (признавам си без бой) майтапите в стил „Монти пайтън” . Не ме разбирайте погрешно – знам колко велики неща правят британците, но никога не ми е бил на сърце тоя техен абсурд. Отплеснах се, ама нейсе …

Та на „Приключенията на Тинтин” съм се смял с глас, а това рядко ми се случва. Динамиката е на макс през цялото време, което малко измаря, но пък в нито един момент не ми доскуча, а то това е важното в случая.

Спирам до тука, за да не става излишно голям постът, но с две думи : The Adventures of Tintin е одобрен и препоръчан лично от мен, а аз страшно много ги разбирам нещата! 😆

Take Shelter ми направи впечатление от класацията на MCFOXXX и определено не съжалявам, че му отделих време. Единственото, за което съжалявам е, че не заснех физиономията на приятелката ми, докато го гледаше с мен. Тоя филм определено е психарски от всякъде 😀 . Страхотна атмосфера има през цялото време, визията е завладяваща, а Майкъл Шанън е просто изумителен. Той неслучайно спечели и едно кило награди за това си изпълнение, но ЕСТЕСТВЕНО ни Глобус, ни Оскар.

Ако сте го пропуснали този филм, то задължително трябва да поправите тази грешка, тъй като е една от най-стойностните продукции за 2011. Която пък общо взето се оказва доста постна година, но това е друга тема. „Подслон”, както го превеждат, не само е наслада за окото и радва с чисто кинаджийски неща, но и дава много поводи за размисъл. И то са засегнати далеч по-сериозни теми от „Защо не трябва да сме расисти”, като в The Help примерно, който можеше да спечели награда в категория „най-повърхностен филм”.

След много перипетии най-накрая успях и аз да гледам „Хюго”. Никога не съм крил, че съм фен на Мартин Скорсезе, но пък винаги ми се е струвало, че по-качествените му филми остават неоценявани за сметка на по-посредствените. „Хюго” кърти като визия, има страхотен сценарий, сигурно е перфектният филм „за цялото семейство”, трогва всички и прочее, но за мен си е две класи под „Shutter island” (2010). Само дето продукцията с Леонардо ДиКаприо в главната роля се прие едва ли не като провал и бе подмината от всички бляскави церемонии и награди. Докато „Хюго” не може да си преброи статуетките – оскари, глобуси, БАФТА … Чудо невиждано бил!

Ако имате дете и се чудите на кой филм да го заведете – това определено е най-добрият възможен избор. Но до там с величието. „Хюго” просто е един качествен филм – ни повече, ни по-малко.

И по традиция финала го оставям за сериалчето –  „The Looney Tunes Show”. Не много отдавна завърши първият сезон на новите анимации за популярните герои на WB. Дафи Дък и Бъгс Бъни са пак в действие и аз, като всички, очаквах, че това ще е някаква пълна тъпотия и само ще скапят хубавата класика. Нищо подобно! Новите епизоди напълно са запазили духа на онези шантави рисунки от детството ни и просто са поосвежили образите и ситуациите. Вярно е, че вече сме големи, но, ако сте непораснали деца като мен, спокойно можете да хвърлите едно око на шоуто. А пък аз на никой няма да казвам, че гледате детски, обещавам. 🙂 Още не знам дали ще има втори сезон, но много се надявам. По-колоритен образ от този на Патока Дафи няма да намерите в нито един ситком, който правят големите телевизии на САЩ в момента – гаранция! :).

Напоследък толкова много филми и сериали изгледах, че ми е трудно да реша за кои да пиша. Все пак повече от три – четири заглавия не може да се вземат, защото рубриката ще стане безкрайно дълга за четене. Много исках да пиша за The Artist, обаче реших, че няма смисъл. Този филм заслужава напълно отделен пост. Така че започваме с другите заглавия:

Tinker Tailor Soldier Spy – това беше филмче с уникално готина актьорска игра и много приятна атмосфера. Общо взето, разказва разни шпионски истории през студената война и обичайното търсене на „къртицата” в нашия лагер.  Определено един от филмите на годината. Гари Олдман е страхотен, Том Харди също много ми хареса. Проблемът е, че някак си трудно се следи историята, тегаво вървят нещата. Създава се едно усещане за хаотичност на моменти. Струваше ми се през повечето време, че изпускам нещо. Дори леко доскучава на места. Някои истории ми се видяха прекалено повърхностно засегнати … Абе, като цяло доста минуси можем да му намерим, ако се заинатим. И все пак си остава класна лента, която си заслужава гледането. Особено ако сте от онези фенове на киното, които не смятате, че „Здрач” и „Карибски пирати” са филмите на десетилетието. 🙂

Лично аз не бих сложил TTSS сред любимците си за годината, защото на мен горните минуси ми тежат прекалено много.  И все пак смятам, че далеч повече заслужава да е в светлината на прожекторите отколкото разни пишман филмчета, които се бутат за „големи” тази година.

Такова пишман филмче е “The Help”. Кой и защо го набеди за голямата работа не ми е ясно. До болка позната тема за расизма и как белите богати дами са се държали зле с бедните черни прислужнички. За смелото младо момиче, което не иска да бъде послушната кифличка, която да се ожени за първия срещнат. За разглезените пикли от пишман хайлайфа. Е, това ли е великият филм, ръчкащ надълбоко в раната на обществото? Това е просто една обикновена драма, с леки комедийни елементи, на която майка и дъщеря могат да изхрупат един чипс в неделя следобед. The Help е идеален за който и да е канал, сложил под логото си family или lady.

Що за дебилизъм е подобни клишета да се бутат за качествено кино? Не препоръчвам на никой да си губи времето с тоя филм, щото най-вероятно всички сме го гледали в сто различни варианта. Незнайно защо сто и първият път на някой му се е сторил велик. И направо ми се гади, като си представя колко хора сега ще се юрнат да гледат „Южнячки” , прескачайки „Дж. Едгар” или Drive, щото просто в момента е „на мода”.

Drive го гледах снощи и трябва да кажа, че очаквах повече. Може би с прекалено големи очаквания подходих към него, а това винаги прецаква кефа на човек. Не ме разбирайте погрешно – това е един от най-добрите филм, които съм гледал за 2011. Брутален, напрегнат и отвъд всичко това – много човешки. Защото образът на Райн Гослинг много хубаво показа как един човек има нужда от социален контакт, от това, да се чувства полезен. Дори той, особнякът, самотникът, вълк- единак, ако щете  – дори той имаше вътрешната потребност да се посвети на някого, да обича някого. Пък ако ще това да са и някакви чужди хора.

Изключителен филм от където и да го погледна – много майсторски във всяко едно отношение. И от към драматургия, и от към режисура, и от към актьорска игра … няма слабо място, за мене. Задължително трябва да се гледа, не правете грешката да го пропускате.

И въпреки всички тия хвалби, пак ще повторя – абе, повече очаквах.

И за последно съм оставил един сериал, на който хората в България не обръщат голямо внимание. Осемте серии на Boss, с Kelsey Grammer в главната роля, са направо разтърсващи и заслужават вниманието на абсолютно всеки човек, с повече от три ампули мозък в главата.

Трябва да кажа, че въобще не съм запознат със системата на управление в Щатите и това доста усложни гледането на „Шеф” , но майната му – не ми пречеше да се наслаждавам на жестоката история и страхотните образи. Наистина – рядко пъстри и отличими са персонажите в този сериал. Можете да ги харесате, да ги намразите, но едва ли ще останете безразлични, а това е най-важното, нали?

 Страхотно е показан политическият живот с всичките му мръсотии, далавери и лицемерие. И то без някакви клишета или излишна драма. Колкото и емоционални да бяха отношенията на героите, то сапунена пяна и мехурчета не се разхвърчаха. От началото да края всичко си остана истинско – брутално, но истинско. (Не тълкувайте това „истинско” като „точно така стават нещата в политиката, както е показано във сериала”, моля).

Много силно препоръчвам да се гледа Boss, защото това със сигурност е един от най-добрите сериали за тази година, а и не само за тази. Радвам се, че ще има и още епизоди, дано да задържат нивото и занапред.

Подновявам си седмичната рубрика. 🙂 Идеята беше да излиза всеки понеделник, но се забавих, за другия път ще се постарая. С две думи, понеже съм голям специалист и много ги разбирам нещата, коментирам разни филми, сериали и чат-пат  някоя по-интересна новина от света на киното или телевизията.

Почваме с Puss in boots. Даже ревю съм тръгнал да му правя, тия дни ще е готово. С две думи – дори не може да се приближи до първите филми за Шрек. Това е традицията на братего американеца. Една идея се изстисква докрай и вече, като и капчица не пада повече, правиш spin-off. За незапознатите – това е да направиш нов филм или сериал от вече съществуващ такъв. Най-често се взима някакъв по-колоритен персонаж. Почти всеки хитов сериал си има такъв. Пример – „Приятели” и „Джоуи”.

Та аз съм голям фен на Шрек и това за мен една от най-яките анимации EVER. Първата и втората част са си класика отвсякъде. Обаче нататък нещата станаха зле. Третата криво-ляво се търпеше, макар че беше тъпотия, но четвъртата вече беше съвсем изсмукана от пръстите. И, ако трябва да се замислим, „Котарака в чизми” беше най-логичното нещо, което да последва. Имах някаква надежда, че може да е пак култово филмче, но уви. Идеите вече са изчерпани. Сюжета не го бива. Просто не те грабва историята, някак си е прекалено повърхностна. Трудно поражда някакви емоции у зрителя, което говори за бъгава драматургия. С по-прости думи казано – абе, липсва му нещо. Много осезателно му липсва нещо.

Иначе е готин хуморът. Има колоритни изпълнения, типично в стила на шрек-о-филмите.

Става за убиване на време, не е някаква пълна тъпотия. Даже, ако беше друга анимация, вероятно щяхме да кажем, че е добра, но от тази се очакваше нещо повече. Да кажем оценка „Добър 4 минус” и за назидание – гледане изпод вежди на другарката, докато връща бележника. Да преминем към по-сериозните филми.

J. Edgar го чаках с голямо нетърпение откакто му гледах първия трейлър. Доста отдавна беше. Филм, режисиран от Клинт Истууд и с ДиКаприо в главната роля, не може да не те заинтригува. „Джей Едгар” беше определен като тотален боклук от доста от критиците. Поизчетох последните дни бая мнения. От визията на филма, до сюжета, че и защо не третирал еди-кои-си въпроси, ами други. Лентата, както вероятно ви е направило впечатление, остана далеч от Оскар-ите, че и от другите по-престижни награди. А и зрителите много не го харесват. В IMDB е с оценка 7. За продукция, която се е гласяла да бъде голямата работа е доста кофти тая цифра.

На фона на всичко това, моето мнение е следното – половината боклуци от „оскаровите филми” не могат да стъпят на малкия пръст на „Джей Едгар”! Да си гледат работата всякакви академии и асоциации, които вечно се опитват да са „политически коректни” при наградите си.

(more…)

 

Тази седмица нещо е много постна от към филми. 😕 Така се случва, че няма нищо свястно по кината и е по-добре да гледаш някоя стара лента, която си изпуснал, отколкото да си губиш времето с постния избор, който ти предлагат.

И все пак да драсна някой ред за The Rite, щото така и така го гледах… 

Тоя филм е от онези, които звучат обещаващо на пръв поглед. Антъни Хопкинс, по действителен случай е и става дума за екзорсизъм … общо взето буди любопитството у човека. 

Филмът започва добре – някакво младо момче решава да запише семинарията, че да се махне от родното място (имайки предвид, че в къщата му се подготвят трупове за погребения, не можем да го виним – семейният бизнес не винаги е примамлив). Там е работата, че той не е особено вярващ и по план мисли след като изкара обучението си да не бъде свещеник. Един от преподавателите му обаче го убеждава да изкара някакъв курс във Ватикана, където подготвят младите свещеници за екзорсисти. 

До тук нещата вървяха добре, беше ми интересно, актьорите си бяха на место, очаквах появата на Антъни Хопкинс и всичко си беше тип-топ. За съжаление скоро лентата започна да губи интереса ми.

Оказа се, че вместо някой наистина интересен филм, то това е просто поредният „ужас” (като жанр де) , в който са застъпени разни мотиви от християнството. На зрителите изобщо не е оставен изборът да споделят скептицизма на главния герой, защото ясно е дадено да се разбере, че всичко се случва наистина. Хората в действителност са обладани от зли сили, а не са примерно шизофреници или нещо такова. А пък финалът си беше съвсем по холивудски. И така, вместо да се получи някой хубав филм, какъвто безспорно е имало потенциал да стане, всичко е застинало на ниво най-обикновен хорър. 

Иначе, ако сте фенове на подобен жанр, би трябвало да ви хареса. Всичко си има The Rite – добре изграден е от към драматургия и актьорите са качествени, хубаво заснети са сцените … Но си остава фактът, че не е нищо особено.

Тука свършваме с по-сериозните теми и преминавам към някои филмчета, които са от графата „за маниаци”. 

Ако не знаете какво означава „гриндхаус” филм, то „Бездомник с пушка” е хубаво да го гледате с кофа до вас. Ще ви спести много чистене на повръщано.  Но (more…)

Знаете ли как се прави кино в България? Трудно, много трудно. Бих казал, че кино в България се прави на магия и против всякакви финансови закони. Трябва да знаете, че един филм струва много. Дори не може да си представите колко много. И затова аз гледам възможно най-малко критично на всяка българска продукция, тъй като имам представа през какви геройства се минава, че да може изобщо да се завърти по кината.

Вече бях чел едно негативно ревю за LOVE.NET преди да отида да го гледам, та затова нямах много големи очаквания. Но в крайна сметка трябва да си го кажем – последните години има с какво да се похвалим – Дзифт, Източни пиеси, Мисия Лондон, ТИЛТ … българското кино отбеляза значителен прогрес и най-вече – вдигна се летвата. Така че колкото и снизходително да гледаме на родните продукции, просто няма начин вече да не изискваме един зададен стандарт на качество.

Не ми се ще да го казвам, но Love.net е огромна стъпка назад за родното кино. След цялата реклама, която заля де що има, очаквах да видя, ако не друго, то поне приличен филм.

Love.net не е приличен филм и освен голяма доза скука, нищо друго не очаква зрителя. Историята, доколкото можем да я наречем история, е ужасно направена и сглобена. Актьорите играят много под възможностите си, а клишетата (more…)