Tag: паметник

Разхождах се онзи ден с един приятел в Западен парк и нямаше как да не ми направи впечатление, че статуите, забити насред алеите, сериозно вдъхновяват младежта. Всъщност отдавна вече никой не помни какво е било значението на тези кьопавички и сиви каменни фигури. Може би е трябвало просто да красят парка с безвкусността си или се е предполагало да напомнят на хората, че през комунизма всички са щастливи досущ като кръгъл камък, дръннат с длето на мястото, където стои човешката уста. Сега тези статуи просто увековечават факта, че бай Ганьо  става див ентусиаст, докопа ли се до спрей за боядисване.

Всъщност трудно можеш да намериш не само в Западен парк, но и където и да е другаде скулптура или паметник, който да не е „обогатен” от някой с много свободно време и малко въображение. Най-често или кретенчетата се „тагват”, като изписват буквичките на малоумното си новосъздадено „крю” по оста „Аз, Любчо и Ванката от „Г” клас”, или просто надрапват първата мръсна дума, която им дойде на акъла.

Но това нас, като общество, не ни притеснява. Децата, които играят в парка, вероятно отдавна вече знаят значението на тия думи, а пък и без друго някой грозно нарисуван *** ни е най-малкият проблем. И тука идва въпросът защо се вдигна олелия до небесата преди около половин година,  че изрисуваха по един много весел и оригинален начин паметника на съветската армия? Излиза, че Супермен далеч повече ни стряска отколкото тая откровена простащина, която виждате на двете снимки по-горе.

Понеже много хора тогава опищяха света, че паметникът бил именно на съветската армия, то нека бъдем откровени. ТОВА НЯМАШЕ НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ. Въпросният паметник от години е пълна развалина и никой не го поглежда. Ако произволен идиот беше написал на него „Va6ta mama mrasna”, нито щяха да се юрнат някакви хора с парцали да го чистят, нито щеше да има отворени писма и тям подобни.

Отговорът на въпроса „защо предпочитаме ***а пред Супермен” ме връхлетя и то доста войнствено в момента, в който направих горните две снимки.  Както споменах в началото – бяхме двама души. Стоим пред скулптурата на девойката и щракаме с апаратчетата, когато някакъв човек изведнъж почна да ни свирка и  заплашително да ни предупреждава да не го снимаме. Беше сравнително млад, разхождаше си двете кучета и незнайно защо мислеше, че точно него снимаме. Успяхме да го успокоим след малко, че нямаме никакво намерение да го увековечаваме и той явно реши, че достатъчно ни е уплашил, та да си продължи спокойно разходката, изсъсквайки пренебрежително през зъби „фотографи”. Е, хвърли няколко навъсени погледа, след като се поотдалечи малко, за да се увери, че никой няма да наруши правото му на личен живот.

Та защо хора, като този юнак, да ги притесняват разните драсканици и свинщини по всевъзможни паметници, скулптури и прочее. На навъсения българин не му прави впечатление ни „жоро клати спаска от 36-ти” , ни „шу въ избиъ” , а пък „циганити на сапон” направо го изпълва с радост.  Него го шашка когато се изправи срещу нещо цветно и готино като онова „В крак с времето” . То не му е присъщо, не може да го нарече със задоволство „българска работа”. И се видя колко бързо се появиха едни хора с парцали и перилни препарати, за да изтрият Супермен. А този ***, дето е изписан върху статуята от снимката по-горе, той си ни е присъщ и децата в Западен парк ще му се радват докато каменната  жена не се разкапа от дъжда и вятъра.