Tag: мнение

Мъже в черно 3 / Men in black 3

September 18, 2012
by Anton

Дълга пауза раздели втора и трета част на „Мъже в черно”, но едва ли е имало човек, който да се е оплакал. Да си го кажем частно – MIB II беше върло слаб филм, който бледнееше пред култовата първа част. Точно и поради тази причина очаквах, че тазгодишното изпълнение на мъжагите в черни костюми няма да е особено добро. За мое щастие бях приятно изненадан.

Имаме много типичен за научната фантастика сюжет. Агент Жъ ( по американски Agent J) , в чиято роля е Уил Смит, се връща назад във времето за да промени хода на историята и да спаси Земята. Ако някой изобщо някога е броял колко такива филма има, то вероятно отдавна се е побъркал и вече не може да му имаме вяра на преценката. Но аз винаги съм смятал, че оригиналната идея не е задължителна за един подобен филм. Така че недейте да съдите MIB III заради клишето, по което е правен.

Всъщност историята е особено забавна и увлекателна. Всичко е изпълнено с много хумор, който за радост е лишен от простащина и дебилизъм. Липсват ми понякога онези прекрасни екшън комедии, които имахме през 90-те, така че искрено се радвах на този филм, защото той е точно в техен стил. Освен това си има достатъчно количество екшън, драма и ефекти, които го превръщат в чудесното двучасово развлечение.

Това, че се включи Josh Brolin, лично на мен ми се понрави. Той е много голям актьор и определено ми се ще да го гледам в далеч по-сериозни филми, но пък човекът трябва да направи и някой и друг долар в крайна сметка. Да не говорим, че е идеален за ролята на млад Томй Лий Джоунс. Уил Смит пък винаги съм го харесвал и смятам, че е точно за такива филми. Не мога да го приема на сериозно, колкото и да се снима по разни драми, където се мъчи да направи някоя голяма роля. Но на подобни филми като „Мъже в черно” успява да им придаде жизненост, да ги направи забавни и атрактивни. Така че тандемът, който оформиха двамата актьори, определено вдъхва живот на лентата.

Като цяло не мисля, че човек има от какво да се оплаче много, много. Може би единственото, което му трябваше на този филм, беше по-добър злодей. Boris The Animal беше прекалено безличен, макар в него да имаше потенциал. Това обаче е бял кахър, защото „Мъже в черно 3” си е достатъчно колоритен така или иначе. Наистина си струва човек да задели някой и друг час за него за да се позабавлява. Особено, ако сте харесали първия филм от 97-ма, то този би трябвало да не ви разочарова.

The Raven / Гарванът (2012)

July 23, 2012
by Anton

„Гарванът” е един от онези филми, леко пренебрегвани, които в крайна сметка отшумяват без много, много да оставят следа. И може би след време чак някой ще се сети, че всъщност изобщо даже не е лош. Особено за почитателите на криминалните трилъри, заснети с лек готически привкус.

Филмът ни разказва как известният писател Едгар Алън По се замесва в необикновена история със сериен убиец, който очевидно е от най-големите му почитатели. Заедно с детектив Фийлдс, който е натоварен със случая, По ще трябва да реши редица от сложни загадки, естествено изтъкани от множество трупове, за да спаси любимата си.

Както виждате, самата история не е особено оригинална и сигурно сме я гледали във всевъзможни варианти, но това не означава, че е поднесена лошо. Напротив, бих казал, че е доста приятен начинът, по който събитията се развиват – без ритъмът да се губи и без да спада напрежението.

Режисьор е James McTeigue, който направи култовия V for vendetta преди години. Определено това е човек, който може да изгради добра атмосфера във филмите си и знае как зарадва окото на зрителя. Жалко, че след „Вендета”-та така и не може да си намери свестен сценарий, по който да направи нещо наистина голямо. Така че откъм режисура The Raven е на ниво. Доста стегнато вървят нещата, без излишно драматизиране или пък опити някой да се доказва колко е велик (едно от нещата, които най-много дразнят).

Основният проблем за мен идва от слабите персонажи. Някак си безлични ми остават много от хората във филма. Трудно зрителят може да им съчувства или да се интересува от тях по какъвто и да е начин. Дори основни герои понякога ти се струват просто бездушни, без силна мотивация за каквото и да е, без да усещаш емоцията в действията им. Това е нещо, което може да накара всеки филм да затъне в посредствеността.

Друг сериозен минус е, че действията вървят прекалено праволинейно. В подобен жанр бих искал да видя някакви туйстове, някакви по-сериозни загадки, въобще нещо, което да ме смае, да ми е било пред очите през цялото време, а да не съм го забелязал. Това е на практика солта на тези филми, това, което наистина кефи зрителя. Тука дори няма опит за подобно нещо.

Като цяло бих казал, че „Гарванът” си е доста приличен филм, с който си струва да запълните няколко часа от свободното си време. Особено пък за почитателите на този жанр – те би трябвало да го харесат. При всичките бози, които идват от Холивуд, тази лента си е повече от прилична. Да, не блести с нещо особено, но пък и далеч не е от онези кухи филми, които просто не можеш да разбереш как се е наел някой да даде пари за направата им.

Домът на супергероите са комиксите. В това нямам никакво съмнение. Филми, сериали и прочее неща са просто отражението на успеха, постигнат от талантливите художници и писатели, които са се бъхтили над рисуваните книжки. Формулата с обединението на популярните герои проработи преди десетилетия в комиксите и дори ми е странно, че чак сега някой реши да я приложи и в киното. За това, дали е успешно, говорят цифрите. А те са брутални, но и до там ще стигнем.

Да започнем с историята в „Отмъстителите”. Локи, злият брат на Тор, напада земята с някаква армия от извънземни, които изглеждат доста гнусничко. Ник Фюри, баш шефът на ЩИТ (нещо средно между КГБ, ЦРУ, Гестапо и шесто районно от при бай Тошо), решава, че това няма да се отрази особено добре на човечеството и тръгва да събира екип от супергерои, който да се бори с извънземните.

Вярно, клише е, но пък в такъв филм никой не очаква смели идеи от сценаристите. По-важното е, че НАЙ-НАКРАЯ видяхме качествено разказана история, добър сценарий, свястна драматургия или както там искате си го наречете, в Марвелски филм. Без да е нещо особено, но пък и без да е малоумно или трагично плитко. Така, както беше примерно „Капитан Америка” или „Хълк 2” , които бяха смазващо тъпи. Тук си имаме спазени правилата на драматургията, напрежението си се покачва и сваля на равномерни тактове, без да ни остава да скучаем или да ни писва от битки и каскади. И най-вече – има ги добрите стари класически моменти, които правят един филм интересен. И завръзката е на място, и героите се събират лека по лека … в началото не се харесват, правят някои лоши решения, после се случва нещо, виждат правия път, решават да се обединят и т.н. и т.н.  – все неща, които си ги знаем, но си имат място в подобен филм. Общо взето в това отношение „Avengers” е с едно ниво над  “Тhor” и “Iron man 2”. (more…)

The Artist / Артистът (2011)

March 10, 2012
by Anton

Ревюто ми за „Артистът” доста се забави, което не е никак добре, защото спомените за един филм избледняват с времето. И все пак се реших да напиша тези редове, защото въпросната лента е най-доброто нещо, което гледах от 2011 (до този момент, разбира се) и ужасно ме човърка, че досега не е получавала нужното внимание в сайта ми.

Очевидно нещото, за което най-много се ловят хората, е, че „Артистът” е черно бял. Смешно ми е, че едва ли не това му е отличителният белег. Все едно досега не сме виждали да се правят черно-бели филми. Важното при тази лента не е липсата на цветове, а начинът, по който ни връща към онези първи години на киното. Тогава, когато кинаджиите са разчитали на далеч по-малко неща за да предадат посланието си. И са виждали майсторлъка на своя (more…)

LOVE.NET

April 10, 2011
by Anton

Рядко се вижда толкова добра рекламна кампания на български филм, както при LOVE.NET. Научихме се последните години, че за да бъде гледана една лента, то си трябва здраво промотиране. Иначе нищо не става.

За съжаление с добрата реклама ми свършват позитивите за този филм, кажи-речи. Изключително неприятно ми е, когато трябва да пиша лоши неща за нашенска продукция. Първо, че чувствам хората, стоящи зад един филм, малко или много като колеги, второ – знам какво геройство е да правиш кино в България. Но аз съм си обещал да бъда честен с читателите на този сайт и да пиша това, което мисля. Далеч по-добре ми беше, когато писах „За TILT и българското кино…” , където с чиста съвест изказах суперлативи за нашите филми от последните години.

И така …

LOVE.NET ни разказва четири истории, които нямат много връзка помежду си.

Захари Бахаров играе ролята на журналист, който пише статия за запознанствата онлайн и за целта самият той се потапя в света на интернет връзките. Естествено се влюбва в едно от момичетата, с които се среща, че да имаме някаква история.

Койна Русева и Лора Чешмеджиева се превъплъщават в отчуждени майка и дъщеря, като семейният конфликт между двете е пряко свързан с интернет запознанствата им с мъже.

Христо Шопов играе богат хирург, чиято страст към съпругата му е изчезнала. По интернет той се запознава с друга жена, в която се влюбва до уши. Работата е там, че това всъщност си е неговата съпруга – в ролята е Лилия Маравиля. Когато тя разбира за интернет профила на мъжа си, решава, че това е начинът, по който трябва да постъпи – да се престори на непозната в мрежата.

Последната история е за една българска режисьорка (Диана Добрева), която по случайност се запознава в интернет с Джон Лоутън и двамата стават добри приятели (… и още нещо).

Много хора биха казали, че още от идеята си филмът не блести с особена оригиналност, но аз винаги см бил против това. Да намериш оригинална идея не винаги е добро решение и не винаги е необходимо. Много по-важно е как се развива един филм, отколкото да търсиш някаква щуротия за база.

Проблемът е, че историите във LOVE.NET се развиват дразнещо скучно, тромаво и много, ама много предвидимо. Клишетата бликат от всякъде.

Най-неприятното във филма обаче е, че всичко стои неестествено. Героите живеят в някакви скъпарски апартаменти, говорят изкуствено (more…)

Знаете ли как се прави кино в България? Трудно, много трудно. Бих казал, че кино в България се прави на магия и против всякакви финансови закони. Трябва да знаете, че един филм струва много. Дори не може да си представите колко много. И затова аз гледам възможно най-малко критично на всяка българска продукция, тъй като имам представа през какви геройства се минава, че да може изобщо да се завърти по кината.

Вече бях чел едно негативно ревю за LOVE.NET преди да отида да го гледам, та затова нямах много големи очаквания. Но в крайна сметка трябва да си го кажем – последните години има с какво да се похвалим – Дзифт, Източни пиеси, Мисия Лондон, ТИЛТ … българското кино отбеляза значителен прогрес и най-вече – вдигна се летвата. Така че колкото и снизходително да гледаме на родните продукции, просто няма начин вече да не изискваме един зададен стандарт на качество.

Не ми се ще да го казвам, но Love.net е огромна стъпка назад за родното кино. След цялата реклама, която заля де що има, очаквах да видя, ако не друго, то поне приличен филм.

Love.net не е приличен филм и освен голяма доза скука, нищо друго не очаква зрителя. Историята, доколкото можем да я наречем история, е ужасно направена и сглобена. Актьорите играят много под възможностите си, а клишетата (more…)

Рапунцел е идеалната приказка за Дисни. Колкото и да ги плюем, хората си разбират от работата и умеят да правят прекрасни филми за деца.

Съвременната версия на Рапунцел е една чаровна история, разказана с много хумор и прелестни моменти, на които ще се насладят както най-малките, така и далеч по-големите.

Тъй като филмът е минал само покрай приказката, ще ви кажа с две думи за какво се разказва. Имало някакво магическо цвете, чрез което някаква зла жена се поддържала вечно млада. Само че кралицата се разболяла и поданиците тръгнали да търсят лек, като съответно намерили въпросното цвете. След като от него направили лекарство, магическите му сили се пренесли в по-късно родената дъщеря на кралицата (по-точно в косата и). Това съответно е Рапунцел. Злата жена (онази, дето се подмладявала от цветето) отвлякла бебока и го отгледала в кулата (дето вече е от приказката 🙂 ) като своя дъщеря, като не и давала да напуска, защото непрекъснато и обяснявала, че навън дебнат опасности (което не е много далеч от истината). И към днешна дата Рапунцел вече е на 18 и много и се иска да види света навън. В кулата по случайност попада един крадец, който е отмъкнал кралската корона и сега го гонят стражите. Няма да изпадам в подробности нататък, но общо взето момичето с вълшебната коса скрива короната и обещава да му я върне, само ако той я изведе от кулата и отидат в града.

1

Наистина филмът е много детски, типично за Дисни, но въпреки това си заслужава да се гледа и от по-големите (такива като мен). Много чар има в сцените, много хумор, а и някои от персонажите са си наистина култови. Този път от компанията са уцелили десетката, за разлика от буламачите с „Колите” и „Up”. Хем в сърцевината на историята го има детското – за силата на добротата, за обичта, за мечтите и т.н., хем я има и свежестта с колоритните сцени, нестандартните моменти и качествените смешки.

Единственото дразнещо нещо бяха някои дебилно наивни моменти, но ако гледате анимации последните години, то би трябвало да сте подготвени за такива. Това даже не бих го сложил като минус – все пак не забравяйте, че става дума за детско филмче, нормално е да има и някои не до там добре мотивирани ситуации.

gif1

Друго нещо, на което не мога да не обърна внимание, е, че Дисни са се спукали да се самоцитират в Tangled. Ако сте дете на 90-те, то няма как да не познаете копираните почти 1 към 1 моменти от класическите анимации на Дисни – за малката русалка, за Аладин и т.н. В крайна сметка – нали всичко ново е добре забравено старо. Хубавото си е хубаво, нека и сегашните дечурлига се насладят на тези приказни моменти. Малко попреправени, но като цяло – същите. Замислете се – няма как иначе да ги оценят децата, щото на тях, като им пуснеш 2D анимация, и си мислят, че им пускаш филм от средновековието 😀 .

4

Та в заключение бих казал – „Рапунцел и разбойникът” е перфектният семеен филм, който да гледате със семейството си събота следобед. Ако имате дете – няма да сбъркате, ако му пуснете това филмче … няма да сбъркате и да седнете с него. А тъй като знам, че този сайт повече се посещава от хора на моите години – 20 и нещо – то и на тях бих го препоръчал с чиста съвест. Особено момичетата би трябвало много да му се зарадват 🙂 .

gif2