Всеки филм на Скорсезе си е събитие, няма спор в това. С великите си творби през последните десетилетия човекът си го е заслужил. И въпреки, че очаквах „Злокобен остров” да е качествена лента, то дори не предполагах какъв шедьовър ще се окаже.
На въпросния остров – Shutter Island има лудница, където една пациентка е избягала. Леонардо ДиКаприо е в ролята на федерален шериф, който пристига за да разследва случая. Той предполага, че на злокобния остров правят опити с болните и готов да разплете случая, се оказва, че всъщност всичко е една огромна конспирация. Самия него грози опасност да го изкарат луд и да го оставят в болницата.
Историята просто не позволява да откъснеш дори за миг очи от екрана, много рядко човек може да се натъкне на толкова интересен и завладяващ филм. Не си спомням кога за последно вниманието ми е било приковавано така, както го направи “Shutter Island”.
Уникално Скорсезе е успял да преплете елементи от класическия хорър в един съвременен трилър. Трудно е въобще да се дефинира жанра на тази лента – някаква смесица между криминален филм, трилър, драма, мистерия, хорър … Виждаме добре познати похвати в сценария и режисурата от всички тези жанрове и така е направено, че не стои вехто и изтъркано, а някак свежо, съвсем съвременно.
Играта на Леонардо ДиКаприо е страхотна. През последните години той направи наистина силни роли и с тази продължава да се утвърждава като един от най-големите актьори на нашето време. Останалата част от каста на „Злокобен остров” обаче с нищо не отстъпва. Бен Кингсли е уникален в ролята си на доктор Cawley – сякаш за него е била писана. Същото мога да напиша и за Mark Ruffalo, който с прекрасната си игра допринесе много за това, мистерията във филма да остане до последния миг. Въобще целият каст до един заслужават само поздравления за работата си в Shutter Island.
Посланието във филма – всеки да си го търси, но определено последната реплика на ДиКаприо ще си остане класика – Which would be worse, to live as a monster or to die as a good man? 
.
Гледал съм „Бандите на Ню Йорк”, „The Departed”, „Goodfellas” „Raging Bull”, „Casino” , „Taxi Driver”, и не ме разбирайте погрешно – това са едни от любимите ми филми, но на нито един от тях не съм се вълнувал така и не ми е било толкова интересно, както на Shutter Island. Ако сега трябва да посоча любимия си филм на Скорсезе, въобще няма да се колебая. „Злокобен остров” си струва всяка една секунда, не можете да си позволите да не го гледате.
Точно тази вечер го гледах аз по случайно стечение на обстоятелствата и… Ми не останах аз толкова впечатлен. От една страна беше прекалено дълъг за това, което се опитваха да направят, от друга цялата “злокобна и натоварваща” атмосфера ми се видя твърде пресилена. А финалът супер много ме издразни. Точно подобен туист очаквах. Искаше ми се нещо по-хитро да измислят, ама както и да е. Иначе играта на ДиКаприо определено беше добра. Не го харесвам особено, но не отричам, че може да играе. Особено към края беше страхотен
За разлика от повечето от другите актьори 
@Silentium Сега четох няколко ревюта, които пък напълно оплюват филмчето. Нали знаеш – различни хора, различни мнения.
Иначе да ти кажа за “туйста” – много хора казват, че са очаквали точно такъв туйст. Сигурно наистина не е било толкова трудно да се досетиш, аз лично си признавам, че не си правих труда да си бия мозъка какъв обрат ще има накрая. Единствено по някое време ми хрумна, че ще го изкарат луд и точно накрая на филм в един кадър ще покажат, че всъщност конспирацията е истина – дафакто втори туйст. Филмът така е направен, че не е нужно точно този развой да следва на нещата и туйстът не е в никакъв случай лошо направен. По-скоро аудиторията вече се изродихме – по цял ден четеме блоговое и форуми, ей такива пишман критици като моя милост, всякакви разбирачи се навъдихме
и сме готови да скочим на нож на всичко (в никакъв случай не визирам теб). 
Поздрави и много се радвам, че наминаваш в блога
Това е от филмите, които или ще харесаш или няма да харесаш – без средно положение, макар че според мен филмът си е чисто средняшки. Напълно нормално е на някого да не му хареса, заради предвидимостта, докато на друг да хареса – заради атмосферата и режисурата, така че всеки си е прав за него си and shit.
Ами при мене май е средна работа :Д В смисъл, че имаше и яки неща като играта на ДиКаприо накрая да речем, като няколко “атмосферични” момента из лудницата… Абе имаше си и добрите страни, но като цяло можеше и по-добре
Аз лично го оценявам на 6/10… А иначе то всеки е разбирач, за себе си хехе 
Просто другите не споделят мнението му ;Д