Рядко ще чуете да се говори за „Майк и Моли”. Дори никоя родна телевизия не пожела да го завърти, макар че вероятно и това ще се случи все някога, сериалът е все още новичък. Тези обаче, които са проявили любопитство и са пуснали някоя серия, обикновено стават заклети фенове. Такъв е и моят случай. Дори не помня по какъв повод седнах да зяпам един епизод преди няколко седмици. Е, вече съм изгледал целия първи сезон и всичко, излъчено от втория. Това е един от онези ситкоми, които можеш да зяпаш спокойно цял ден и няма да ти писне.
Историята разказва как един полицай от Чикаго се запознава с една детска учителка и се влюбват почти от пръв поглед. В борбата с килограмите и трудностите на съвременната романтична връзка двамата са просто зашеметяващо дуо! Изпълват сериалчето с онзи чар, на който само дундьовците са способни 
. Майк и Моли не са обикновените герои на съвременния ситком – не са простаци, не са социопати, не са идиоти и не са злобно настроени към цял свят. Те са едни обикновени хора, които просто изпадат в смешни ситуации и се сблъскват с абсурдите в обществото. Що се отнася до персонажите около тях - те вече са си типичните за сегашните комедийни шоута – включвайки тъпата до няма и къде мадама, която спи с всичко живо, готината бабка афро-американка, сърдитото мамче на Майк и прочее, но пък дори и те са по своему колоритни. Нищо, че ги виждаме във всяка втора комедия – някак си са успели да вкарат живец в клишетата.
Но нещото, което наистина отличава „Майк и Моли” от останалите ситкоми, е чудесният, добронамерен, лишен от простащина и дебилизъм хумор. Именно затова се влюбих в този сериал. Втръснало ми е от злобни и малоумни майтапи, които просто бликат от всички подобни предавания. А „Майк и Моли” ми напомня на онези чудесни сериалчета от 90-те, на които толкова се забавлявахме и които така ми липсват днес.
Иначе в САЩ ситкомът се представя стабилно като рейтинг и вероятно ще трае още дълги години. Излъчва се веднага след „Двама мъже и половина” и е едно от най-гледаните неща по телевизията в понеделник вечер. Вече се разпространява в доста страни по света, включително и в Европа. Даже Хърватска и Словакия са го завъртели. Надявам се скоро време и до нас да стигне, за да могат повече хора да му обърнат внимание. В момента остава в сянката на „Двама мъже и половина” и „Теория на големия взрив”, а според мен е далеч, далеч по-добър. Най-малкото е лишен от типичния американски дебилен хумор, който направо ми бърка в мозъка.
