Творчеството на Маниака е доказателството за неговия политически потенциал !

До оня ден нямах и представа кой е тоя „Маниака”, обаче от вчера се знае – това е депутатът от ГЕРБ Тодор Йосифов . Аз съм повече от щастлив и ще ви кажа защо – човек се познава по творчеството му. А аз тук виждам един решителен човек, човек с нетърпимост към прогнилото управление в България.

Ето например в песента БУМ МАДА ФАКА. Лирическият герой казва „бум мада фака ще те стрелна със патлака”. Това идва да покаже няколко неща. Първо – защо БУМ е преди МАДА ФАКА – за да покаже решителност. Ние винаги обвиняваме политиците, че само говорят, а нищо не правят – ето, тук г-н Йосифов ясно изразява своето намерение първо да действа, а после да говори. Затова действието, тоест БУМ, е преди МАДА ФАКА, което пък от своя страна изразява до голяма степен политическото говорене, така той показва и възмущението си от факта, че при нас политическите дебати често преминават в едни махленски спорове.

Също така на клипа можете да видите действията на депутата след като за пореден път заявява на висок глас БУМ МАДА ФАКА – точно на края на първата минута – след като победоносно вдига ръце, той се оттегля без да чака поздравленията на своите колеги, които заедно с него припяват БУМ МАДА ФАКА. Това недвусмислено показва, че новият депутат не желае да обира овации за свършената си работа като някои егоцентрици в парламента, а демонстрира скромност и ясна отдаденост на хората в екипа. Питам аз – не ви ли писна от егоманиаци в парламента ? Още едно доказателство, че г-н Йосифов е добро попълнение в редиците на българската законодателна власт.

По-интересно е обаче показаното желание за справяне с корупцията в системата на МВР от партийния член на ГЕРБ. Още в първия куплет лирическият герой казва: „Шибани куки и шибани сделки, в моя район не стават престрелки”. „Моя район” вече е държавата и това ясно ни показва заангажираността на г-н Маниака към майка България. В случая „Моя район” показва, че авторът приема държавата по един почти интимен начин – мястото, където е отраснал, където се е сблъскал с живота, където е научил що е добро и що е зло, мястото, което нарича свой дом. Това на практика е съвременното наименование на „бащино ми огнище”. Патриотичните чувства в случая взимат връх и рапарът показва своето неистово желание да запази сигурността в татковината си, изразено в „не стават престрелки”. Готов е да пази това спокойствие на своите съграждани дори с  крайни мерки, което ние ясно виждаме от непрестанно повтарящото се „ще те гръмна със патлака”.

Важното обаче е възмущението на г-н Йосифов от непрестанната корупция в системата на МВР, което се подчертава в агресивното „Шибани куки и шибани сделки”. Тук трябва да обърнем внимание на това „шибани”. Защо са „шибани” сделките ? Защото очевидно в своето още ранно мисля творчество г-н Йосифов е прозрял, че всеки един подкуп или рушвет („сделка”) е едно зло за родината, тумор в системата на МВР. Затова и там, където има „шибани сделки”, там и полицаите са срам за униформата, затова той ги изобличава с красноречивото „шибани куки”.

Най-хубавото е, че г-н Маниака очевидно е точно това, от което винаги съм смятал, че има нужда нашата политика. Човек с нетърпимост към сегашната система (която теза защитих по-горе) и същевременно достатъчно агресивен и самоуверен за да се бори с нея. Това видимо личи от последния куплет на „БУМ МАДА ФАКА”, където с удивителна решимост лирическият герой заявява : „Бесен като куче, разярен като булдог, раздавам крошетата като Жан Клод”.   Това говори, че г-н Йосифов вече е силно подразнен от случващото се в страната, сравнявайки своя бурен нрав с такъв на куче и още по-гръмко представящ възмущението си с разяреността на булдога. Това, че крошетата са раздавани от Йосифов като от Жан Клод, говори, че той смята тези свои удари за справедливи и честни по една прогнила в своята същност система, тъй като Жан Клод Ван Дам е символ на добрия екшън герой, превърнал се в емблема на деветдесетте години, именно времето, в което Маниака се е формирал като стойностен човек.