Рядко се вижда толкова добра рекламна кампания на български филм, както при LOVE.NET. Научихме се последните години, че за да бъде гледана една лента, то си трябва здраво промотиране. Иначе нищо не става.
За съжаление с добрата реклама ми свършват позитивите за този филм, кажи-речи. Изключително неприятно ми е, когато трябва да пиша лоши неща за нашенска продукция. Първо, че чувствам хората, стоящи зад един филм, малко или много като колеги, второ – знам какво геройство е да правиш кино в България. Но аз съм си обещал да бъда честен с читателите на този сайт и да пиша това, което мисля. Далеч по-добре ми беше, когато писах „За TILT и българското кино…” , където с чиста съвест изказах суперлативи за нашите филми от последните години.
И така …
LOVE.NET ни разказва четири истории, които нямат много връзка помежду си.
Захари Бахаров играе ролята на журналист, който пише статия за запознанствата онлайн и за целта самият той се потапя в света на интернет връзките. Естествено се влюбва в едно от момичетата, с които се среща, че да имаме някаква история.
Койна Русева и Лора Чешмеджиева се превъплъщават в отчуждени майка и дъщеря, като семейният конфликт между двете е пряко свързан с интернет запознанствата им с мъже.
Христо Шопов играе богат хирург, чиято страст към съпругата му е изчезнала. По интернет той се запознава с друга жена, в която се влюбва до уши. Работата е там, че това всъщност си е неговата съпруга – в ролята е Лилия Маравиля. Когато тя разбира за интернет профила на мъжа си, решава, че това е начинът, по който трябва да постъпи – да се престори на непозната в мрежата.
Последната история е за една българска режисьорка (Диана Добрева), която по случайност се запознава в интернет с Джон Лоутън и двамата стават добри приятели (… и още нещо).
Много хора биха казали, че още от идеята си филмът не блести с особена оригиналност, но аз винаги см бил против това. Да намериш оригинална идея не винаги е добро решение и не винаги е необходимо. Много по-важно е как се развива един филм, отколкото да търсиш някаква щуротия за база.
Проблемът е, че историите във LOVE.NET се развиват дразнещо скучно, тромаво и много, ама много предвидимо. Клишетата бликат от всякъде.
Най-неприятното във филма обаче е, че всичко стои неестествено. Героите живеят в някакви скъпарски апартаменти, говорят изкуствено и се държат не на място в различните ситуации. Една мъка на българското кино, която вярвах, че сме преодолели последните години.
Харесвам Христо Шопов и Захари Бахаров като актьори, но дори на тях им бе трудно да поднесат репликите си както трябва на публиката. Личи си, че се говори наизустен текст, и това не те оставя на мира през цялото време. Да не говорим, че голяма част от самите действия на персонажите са без особено добре изразена мотивация, а просто ей така – да вървят на някъде нещата – и това допълнително съсипва работата на актьорите.
Що се отнася до прословутия „хепи енд” – аз никога не съм харесвал увлечението на тукашните режисьори и сценаристи към „отворения финал” или „краят остава за вас”, или както там искате си го наречете. Нашите филми в 2/3 от случаите си остават без кулминация или поне без чувство за завършеност и това винаги ме е дразнело. В този ред на мисли, то бих предпочел един мега сладникав край като този на LOVE.NET, отколкото черен екран, който да носи след себе си въпроса „кво стана, бе, това ли беше?”.
