Как киното е*а мамата на историята

Натъкнах се на някои забавни несъответствия между историческите факти и филмите.

„Уайът Ърп”

През 1994 излезе уестърнът, посветен на легендарния шериф от дивия запад. Уайът е страшен пич, за съжаление братята му – Морган и Върджил ги сполетяла обичайната съдба на готините пичове от каубойско време. Лошите ги застреляли. Във филма и двамата умират в една вечер. Истината е, че единият е надживял другия с три месеца. Не че виня хората от филма, няма да скапваме сега хубавия уестърн прибавяйки още една драматична бозава сцена заради някаква подробност.

„Милион години преди Христа” – какъв прекрасен филм. В него Ракел Уелч има сериозен проблем със свирепите динозаври. Голяма мъка докато им се изплъзне. А колко ядове щяха да спестят на Уелч, ако някой си бе направил труда да погледне в учебника по история и да види, че последният динозавър се е каталясал 65 милиона години преди това.

„Кракатау, на изток от Ява” е имал невероятни ефекти за 69-та година. Жалко, че сред екипа на филма не е имало и човек, дето да познава компаса. Да не кажете, че се заяждам, но Кракатау е на запад от Ява, а не на изток. Пак са се усетили по някое време де … малко след като филмът излязъл по екраните.

Помните ли как Мел Гибсън разгони фамилията на англичаните в една прословута сцена от „Смело сърце”. Колко беше храбър той, ревнал на екрана … а впрочем на екрана се изписа „1280 г. от н.е.”. Героят на Мел Гибсън е придобил популярност през 1297, макар че никой не знае кога точно е роден. По онова време са имали сериозен проблем в шотландските села със софтуера в родилните домове и много данни са били изгубени. Тъй или иначе от историческите данни излиза, че през 1280 година нашето момче  било … така … на около 8.

Спокойно, Мел, не ти личат годините.       

В „Денят на независимостта” снимките на Луната ни показват как гордо се вее американският флаг. Бас ловя, че всеки американец в киносалона, тъпчещ се с пуканки, е бил истински прауд америкън ;) . Да не им развалям кефа, това ще си остане между нас – истината е, че американското знаме е било изфърфорено от струята на излитащия „Аполо 11”.

И да завърша с филма „Спартак” на любимия ми режисьор – Стенли Кубрик. В него храбрият „Спартак” е разпнат на кръста. Впечатляващо ! Истината обаче е , че разбунтувалият се роб е намерил смъртта си още на бойното поле, в люта битка с римския легион. Ако братския римски народ си беше дал сметка, че няколко века по късно ще се пръснат маса пари за филмиране на тази случка, вероятно щяха да се постараят повече относно драматизма, но какво да ги правиш.   


One Response to “Как киното е*а мамата на историята”

  1. Nostromo Says:

    “По онова време са имали сериозен проблем в шотландските села със софтуера в родилните домове и много данни са били изгубени.”
    Сериозно ли, какво са ползвали и на каква платформа? :)

Leave a Reply