На тоя мач беше пълен кошмар да си намеря с кой да ходя. Сериозно, движа се в среди, където хората нямат „капка футболен патриотизъм” (ако не знаете какъв е тоя лаф, значи не сте гледали „Любимец 13”, от което следва, че ви е време)!
1. Комшията е на море, а пък и да не беше – едва ли щеше да дойде !
2. Виктор не ходи по мачовете и вече официално е обявен за „женчо” ! Ще му викам „женчо” сума ти време .. докато не ми писне … а на мен ми писва трудно !
3. Владерикс беше на работа и технически погледнато имаше извинение, но не пропусна да спомене, че мачът щял да бъде скучен … каза го за да ме дразни, щото е чорбар !!!
4. Гачока щял да бъде уморен от работа. И той е женчо !
5. Надето имала среща, пък и звучеше ужасно сдухано …
С други думи – сам си тръгнах за мача. По някое време се обадих на Гачо и той се нави да дойде, но естествено закъсня маса време и трябваше да кисна пред стадиона и да слушам ушевите как си дърдорят глупости. Голям майтап, щото упътват хората като някой сляп мъдрец и в последствие ги бутат с думите ”не, бе, уоооу, от тука ти казах … тука, бе, тука, бе … уеее”.
Като ми писна да гледам импровизираното ръгби пред националния, вниманието ми привлече репортерът на „Канал 3” … ега ти пича, с едната ръка държи телефона, с другата – микрофона и търчи подир всеки, който се е запътил към входа на стадиона 
.
Покрай мене и Бистрон с гаджето си. Въобще не знам за кво дигаха толкова шум покрай тая невеста. Хубава девойка, ама чак пък толкоз. Точно до мене мина, тъй като удобно се бях облегнал на огражденията. Как може да е толкоз хилав и в същото време толкова бавен !? Така ми идеше да го изпердаша зад врата …
Докато се натутка Габриел, вече бяхме закъснели и влязохме на стадиона по някое време първото полувреме. Поне изпуснахме ръгането на входа … ако е имало такова изобщо.
Първото полувреме не беше много забавно, но на почивката стана купонът, щото се появи някакъв фен на Литекс, който да бие от центъра топката … сещате се – в оная игра, дето печелиш маса пара, ако вкараш гол от центъра.
Като си тръгваше от терена, сектор А поздрави по-близките му роднини и той за благодарност показа съчетание от няколко пръста, като преобладаваше средният. После си свали тениската и показа татуировка с „венец” (знаете за кой венец става въпрос!). От сектор А едни момчета тръгнаха да го питат къде си я е правил, ама оградата и полицията попречиха агитките да обменят опит.
По-големият купон беше с представителя на сектор Б, който тръгна да вкарва гол от центъра. ТОВА БЕШЕ КЪНЧО ! При КЪНЧО! нема лабаво, но нещо не му се получи ударът добре … фалцът не хвана … Но целият стадион го подкрепихме мощно и така КЪНЧО! стана моралният победител в надпреварата.
Втората част на мача беше съпътствана с доволно количество адреналин и дори аз, който далеч не съм агресивен човек, понякога претичвах по някоя седалка за да отправя неприлични и непривични за мен слова по адрес на съдията или някой футболист в оранжев екип.
Ко да го прайш … адреналин …
Важното е, че бихме, че купата е синя … както и морето, и небето, и очите на Апостола …
