Inglourious basterds / Гадни копилета

На тоя свят има два вида хора. Такива, които харесват Тарантино и такива, които не го харесват. И това работи, защото, когато си силно обичан и мразен, значи си под прожектора. Кофти е когато на никой не му пука за теб, а за Тарантино на всички им пука – кой с добро, кой с лошо, но никой не е останал безразличен.

С „Гадни копИлета” това няма да се  промени. Този филм е 153 минути наслада за всички фенове на QT и 153 минутен кошмар за всички, които го мразят. Така че, ако случайно сте от вторите, не се надявайте това да се промени.

Ето как стоят нещата – имаме си група евреи, американски войници, който отиват в окупирана Франция с идеята да всеят ужас в немската армия със своята жестокост (корава работа). Също така имаме и едно еврейско момиче, което се представя за французойка, а цялото и семейство е избито в началото на филма, та съответно у нея има непреодолимото желание да избие колкото се може повече от нацистите. И не на последно място – имаме си нацисти, който не са особено възторжени от идеята, че трябва да измират. Сещате се – много старателно подбрани лафове, много кръв, насилие и диалози в стил Тарантино.

Режисурата на Кю отдавна ви е позната, нали ? Смесица от много различни стилове, намигване към различните типове филми от миналото и т.н. Всичко старо е поднесено в малко поосвежен и много (ама МНОГО) колоритен микс, на който просто се кефиш (не се забавляваш, а се кефиш, ако някой е тръгнал да ме поправя).

Персонажите са уникално пъстри и интересни. Няма да видите някой, който да се загуби и да не се отличи с нещо. Пука ти за всеки един от тях ! Пука ти какво му се е случило, какво прави и къде ще го докара всичко това. А докато ти пука за хората, дето се разхождат по екрана, значи всичко е наред и ми е все тая, че на някой 153 му се струват много. Няма дълги филми, има отегчителни !

И като говорим за персонажи, вярвам никой не се и съмнява в удивителния каст на филма. До един бяха страхотни в ролите си. Актьорите просто си пасваха на местата. Не мога да си представя друг да изиграе тези роли. Те са си техни ! И когато за една роля се каже, че си е твоя, значи си се справил. Човекът, който блестеше, обаче не беше Брад Пит. Брад е голям актьор, но тук беше тотално засенчен от Waltz. Дори само заради неговото представяне си струва да гледаш Inglourious Basterds. Досега никога ролята на някой военен не ми е оставала така в съзнанието, както тази на Ханс Ланда. Уникално излъчване във всеки един момент, от началото до края просто е удоволствие да се наблюдава всяка негова реакция, жест или действие. Не, че останалата част от подбора на Тарантино не е добра, просто с Christoph Waltz наистина е уцелил десетката.

Историята е разказана пак под формата на глави, това вече не изненадва никого. Разбира се, накрая всичко се навързва в едно цяло, нищо, че в началото изглеждат разпокъсани сегменти. Винаги съм харесвал подобен стил, защото има нещо много чаровно в подобно сегментиране на един филм. Емоцията се покачва и спада както си му е реда, ако всичко е направено както трябва … и в случая е направено както трябва.

Ако трябва да се обърна към тези, които не са фенове на Тарантино – не очаквайте нещо различно от предишните му филми. Ако те не са ви харесали, няма шанс този да ви изненада приятно. По-добре си спестете два часа и половина мъка и гледайте нещо друго.  Ако мислите, че диалозите на Тарантино са дълги и скучни – тук ги има много, ако намирате филмите му за мудни – и този ще ви е муден, ако смятате, че това, дето го прави, си е чиста позьорщина – е, Inglourious Basterds ще ви се види страшно позьорски филм !

За мен, като върл фен на Куентин Тарантино, „Гадни копИлета” беше абсолютна наслада. Кефих се на режисьорските решения, на колоритните герои, на интересно заплетените истории, на олд скуул похватите, на диалозите, на музиката и т.н.  Inglourious basterds е страхотен !  

*ТНоя филм е толкова далеч от всякакъв вид историческа точност, че направо е смешно и абсурдно да се говори за това. Това, че става дума за ВСВ, не трябва да ви подвежда ни най-малко.