Че: Аржентинецът / Che: part one (2008)

По това време предполагам, че всички са насочили вниманието си към G. I. Joe: The rise of the cobra. Нормално - голяма реклама, хвърчат разни хора, тичат готини мадами. Кой при това положение ще обърне поглед към някаква продукция за Че Гевара … ГОЛЯМА ГРЕШКА ! Тука става въпрос за филм от света на голямото кино, няма нищо общо с холивудските бълвочи, дето ни заливат.  Ако в момента нещо по нашите екрани си струва вниманието, то това безспорно е „Че: Аржентинецът”.

Лентата разказва за периода, в който Ернесто Гевара и Фидел Кастро мобилизират хората в Куба за да свалят диктатора Батиста. Има достатъчно батални сцени, направени реалистично, но без излишно леене на кръв, с което някои режисьори си въобразяват, че са изключително въздействащи. В същото време речите на Че, интервютата му и сцените с организиране на хората са направени достатъчно интересно, така че да не ви дотяга филмът и да не си гледате часовника непрекъснато.  

Преплетено с въпросните кадри от интервюта и политически речи, броденето на Че Гевара из Куба, подготвяйки революция, придобива ужасно зрелищен вид и съм убеден, че никой няма да остане равнодушен към случващото се на екрана. Стивън Содербърг има някои странни идеи (особено при начина на заснемане на някои неща), но успява да накара зрителя наистина да се заинтересува от действието и да го е грижа за това, какво се е случвало в Куба. От където и да го погледнеш Содербърг показва истинска класа в този филм. Всички сцени бяха страхотно направени, темпото – перфектно през повечето време, без да се претупват нещата, но и без да се разтягат ненужно, без някакъв излишен кич или оригиналничене е постигната една страхотна атмосфера… Ако трябва да се хвана за нещо като минус, то може би е малко мудното начало, но то в никакъв случай не разваля цялостната картина.

И някъде тук е моментът да започнем да говорим за политика. Защото в такива филми това е много голям проблем. Всеки се чуди как да заобиколи тая пуста политика, щом стане въпрос да се прави филм за Че Гевара или Кастро. Тук няма заобикалки … някак Содербърг е успял да мине през целия тоя политически въртоп без лентата му да заприлича на огромна комунистическа пропаганда. Без да се крие от идеите на своя герой, но и без да ги натрапва или отрича. Без те да са водещата част. Признавам си – не вярвах, че някой може да се справи с такава задача, но ето че се намери човек. И то имаш чувството, че е направено с лекота, сякаш е най-нормалното нещо във филм, посветен за Че Гевара, да не се леят политически възгледи.

За Бенисио Дел Торо просто каквото и да се каже ще е малко. Страхотна роля ! Не му е първото удивително представяне на екран, но определено образът на Че ще си му остане като диамант в короната.

Препоръчвам ви най-искрено да отидете и да гледате филма. Няма да съжалявате за двата часа. Знам, че сега по екраните е пълно с разни ленти, рекламирани до припадък и с нереално големи бюджети, но в случая няма никаква база за сравнение. Тук иде реч за първокачествен филм, такъв, който ще ви остане в съзнанието, не някакъв бълвоч, директно пристигащ от Холивуд, който вдругиден вече ще се мъчите да си спомните дали въобще сте го гледали. „Че: Аржентинецът” е много, много голям филм.