downpourbg.com

Рецензии

X-Men Origins: Wolverine

May 3, 2009
by Anton

Знаех, че филмът няма да е нещо фамозно, но от малък съм фен на Wolverine. Просто нещо не ми даваше да не се отида още на 1-ви май в киното. Любовта към „Върколака” си е любов за цял живот ! Щях и по-рано да напиша ревюто, имах желание, но по „технически причини” сядам чак сега. ОК …

Филмът си е изцяло посветен на Wolverine, в случая – на живота му преди да си загуби паметта и да попадне в X-men отряда. Общо взето нещата се въртят покрай това, че някакъв смахнат военен се чуди как да си направи някакъв страхотен мутант, дето да ходи да изпотрепе другите мутанти. И сещате се, че за целта трябва да си прави разни опити, от което пък нашите герои не са много на далавера, защото не е никак приятно да те държат в клетка и да те боцкат с разни игли … пък той на Лоуган хич не му се занимаваше, ама по лични причини тръгна и стана патакламата. (more…)


Спокойно мога да кажа, че „Бързи и яростни” е една от най-успешните, а защо не и най-успешната поредица в жанра „Car racing”. Тази година се очакваше много от четвъртата част, защото Вин Дизел се върна. И в действителност „fast and furious не разочарова … много…

Двамата герои от първата част отново се срещат, този път обединени от общ враг. Единият като ченге преследва някакъв нарко бос, другият пък го преследва, `щото убили гаджето му заради него. Не е много оригинално, но върши работа за да застанат пак от едната страна на барикадата.

Филмът не блести с нищо – нито от към режисура, нито от към сюжет. Актьорската игра е пълна скръб, а пък екшънът е на средно ниво … Е, правичката да си кажем, никой и не очакваше да е друго яче.

Сценарият си е писан по обикновената екшън схема. Нищо особено няма в този филм – добрите, лошите, гониме се, хващаме се и айде кой от където е. Личи си, че някой там не е искал да напряга особено аудиторията с разни свежи идейки и са залагали здраво на изтъркани, но доказани похвати. (more…)


Watchmen (2009)

April 7, 2009
by Anton

Не бях с особено големи очаквания към този филм. Направо се чудя как се навих да го гледам, ако трябва да съм честен. В салона влязох с очакването, че (в най-добрия случай) ще е нещо приятно и сравнително забавно. Това обаче се оказа един от най-добрите филми в жанра ever. Радвам се, че успях да го гледам на голям екран – както си трябва .

Режисьорът направи един „фурор” с „300”. Готин филм, няма спор, но далеч не е нещо феноменално. Тук вече Зак Шнайдер показва истинска класа ( не очаквах чак такова нещо). Watchmen е красота – страшно смели решения и истински оригинални, нямаше някакви тъпи wannabe сцени.

Стилът на 80-те е запазен в много отношения и не говоря само за костюмите на героите и някои особености на характера. В много неща ще видите „ретро” излъчването, което обаче далеч не прави филма да изглежда някаква вехта антика, напротив – всичко е „освежено” много добре и стои на екрана адекватно и зрелищно. (more…)


In Bruges (2008)

April 3, 2009
by Anton


Много се зарадвах, когато видях, че (най-сетне) този филм се появи у нас на кино. Това е удивителна лента и си е жива мъка, че трябваше да чакаме толкова. Все пак по-добре късно, отколкото никога.

Това безспорно е един от филмите на 2008 година. Истинска класика в жанра на черните комедии. Страхотни диалози, абсурдни ситуации, убийства, нещо като любов, ужасно готини герои и великолепната атмосфера, която създава Брюж … какво ви трябва повече ? Солидната доза хумор се подразбира …

 

Martin McDonagh не говори много като име. Това му е първият пълнометражен филм и вторият като цяло. Преди няколко години обра сума ти статуетки (да, бе, и Оскар) за Six Shooter, сега отново получи признанието на всички с „В Брюж”. Ако не с друго, то поне с удивителния си сценарий ще остане този филм. (more…)


Има филми, които просто минават и отминават. Само след месец не помниш дали си ги гледал въобще. Толкова са обикновени и клиширани, че дори не можеш да се подразниш. Точно за такова нещо иде реч. „Булчински войни” е поредната холивудска бозица, чиито край ще ви е известен четвърт час след началото, а всичко, което се случва, ще сте го гледали хиляди, хиляди пъти в хиляди, хиляди филми …

Кейт Хътсън и Ан Хатъуей играят две много близки приятелки, които ще се женят по едно и също време. Тъй като датата за церемонията в желаното от тях място е само една, двете се скарват и започват „булчинските войни”. Всичко е както подобава за подобна комедия – мръсни номера и смешни моменти, типичната драма на места и умерена доза романика (умерена, но си е все така дразнещ лигоч – бел.ав.).

Филмът определено няма никакви претенции. Подобни ленти се снимат непрекъснато – къде с повече, къде с по-малко успех, но определено си имат „фен база”. Така погледнати нещата, „Булчински войни” е доста добре направен. Без да си позволява някакви излишни волности (точно както би трябвало да бъде за подобен филм), Gary Winik (режисьорът) си е свършил чудесно работата. Филмът подържа ритъм и сравнително доста добро темпо през цялото време. Има тук-таме някои излишни моменти, както и доста скучновати сегменти, но не мисля, че е нещо фатално. Нещата са точно такива, каквито очакваш да бъдат в една романтична комедия. 

(more…)


SEVEN POUNDS

March 16, 2009
by Anton

Ако не се сещате – това е новият филм с WILL SMITH. Аз харесвам Уйл Смит. Уйл Смит е готин, Уйл Смит е пич. Викам си – а дано и филмът да е готин, в някакво филмово измерение да е филм-пич. Само дето нито филма, нито Уйл бяха готини … и хич не бяха „пич”. С три думи – яко се прецаках !

 

Да започнем от сюжета – та значи нашият човек е бил женен и така нататък, обаче явно се е нацепил жестоко в катастрофа и с все жена си погребва седем души. Та от тогава се раздава в буквалния смисъл на думата – бъбреци, гръбначен мозък, тича да опрощава разни данъци на хората, дава си къщата etc. С каква генерална идея го прави – не разбрах много, много. Естествено се влюби в една, дето беше с болно сърце и и оставаше някоя и друга седмица. Кое точно беше основното, честно си казвам, не разбрах. Ту минаваме в любовната афера, ту в „раздаването”, а и от време на време ни блъскат ретроспекция (ама сякаш с лупа са търсели най-неподходящото място та да скапат темпото максимално … пък то и без това си е умряло) и в крайна сметка се чудиш за кое ли от трите най-малко ти пука.

(more…)


Milk (2008)

March 6, 2009
by Anton

Макар и никой да не оспори, че Милк е сред топ филмите на миналата година, сякаш остана в сянката на Slumdog millionaire и Benjamin Button. Предимно се пише/говори за невероятната роля на Шон Пен и незнайно защо се пренебрегва всичко останало. Голяма грешка за мен - силните страни на „Милк” далеч не свършват с представянето на Пен в него.

От където и да го погледнем, това е изключително добре направен филм във всяко едно отношение и трудно може да се хванеш за нещо и да го посочиш като минус. С много малки изключения лентата подържа добър ритъм през цялото време, няма излишни сцени или пък някакъв сериозен пропуск в сценария, нито едно действие на героите не виси във въздуха и не остава неразбираемо, няма нещо, което да не си е на мястото или да дразни.Въобще хората, които са работили върху „Милк”, са невероятни професионалисти и това си личи на екрана във всеки един възможен аспект.

(more…)


Валс с Башир

February 18, 2009
by Anton

Така и незнаех какво да очаквам, когато започнах да гледам този филм. Осъзнавах, че ще е нещо добро след суматите престижни награди, но дори за миг не предполагах, че лентата ще е от такава класа.

„Валс с Башир” е нещо, което просто не трябва да пропускате. Разказва една невероятна история за бивш израелски войник, тръгнал на лов за собствените си спомени от войната и клането в Ливан. Знам, че звучи някак странно, а и едва ли особено привлекателно, но това далеч не е поредният филм за някой си там бивш войник, дето е тръгнал да оревава света. „Валс с Башир” показва нещата по един съвсем нов, толкова свеж и разчупен начин, че въобще няма нищо общо с десетките военни филми, с които ни заливат редовно. Лентата е невероятен разказ за природата на човека и същността на военните действия. (more…)


RocknRolla

January 27, 2009
by Anton

Rocknrolla е от онези филми, които са обречени на неуспех. Сравнението му с „Гепи” и „Две димящи дула” е неизбежно, а с това и разочарованието, което носи на зрителите. Просто всички очакват Гай Ричи да направи нещо толкова добро, колкото въпросните две ленти, а аз се съмнявам, че това е възможно вече. Rocknrolla е готин … много готин, но е далеч от класата на „Дулата” и „Гепи” и съответно е крачка назад.

Филмът е типичен за стила на британеца. Гангстери, черен хумор, пъстри и малко налудничави образи, заплетена история … и онова шашаво въртене на камерата. Истината е, че на визия и от към режисура Rocknrolla го е докарал от всякъде. Това, което куца спрямо „Гепи” и „Две димящи дула”, е историята. Ричи този път не е успял да заплете съдбите на героите си толкова здраво, няма го това усещане за истински хаос и безизходност на ситуацията, което превърна онези два филма в хит. Пък и хуморът този път не е на толкова високо ниво. Не че Rocknrolla не е забавен, просто не е ЧАК толкова забавен. И като към това добавим, че и от колоритни ситуации лентата отстъпва от предишните на Ричи, вече е ясно защо е толкова далеч от „Гепи” и „Две димящи дула”. (more…)


Revolutionary Road

January 23, 2009
by Anton

Когато стане дума за кошмарен брак – Сам Мендес е човекът. А когато съпрузите са Леонардо ДиКаприо и Кейт Уинслет просто не виждам как филмът може да е лош. Не че историята на киното не познава подобни издънки, но тук случаят определено не е такъв.

В Revolutionary Road се разказва за младото семейство Уйлър, буквално заклещени от тежестта на обикновения си живот. Всичко е като в приказка – хубава, млада двойка с две деца, живееща в прекрасна къщичка, той има хубава работа … и всичко това е просто един кошмар. Тогава пред тях застава избора – дали да грабнат мечтите си, впускайки се в наивно приключение, или да останат в сигурността на празния си живот.

Сценарият беше великолепен – без някакви излишни моменти, без излишна сложност, но в същото време добре разгърнат като сюжет, разглеждащ историята в нужната детайлност. (Всичко това пиша с уговорката, че не съм чел книгата на Richard Yates от 61, по която е правен филмът.) Застъпените проблеми и идеи спокойно можем да определим като общочовешки. Просто няма начин да не сте преживели част от болката на героите, да не сте изпадали на тяхно място. И мисля, че до голяма степен силата на филма е точно в това. (more…)