Откакто Стив Джобс се спомина, ликът му продава повече книги от тоя на Хари Потър. Онзи ден се шляех из една книжарница, когато попаднах на следния рафт:

Ще кажете „какво толкова, книжарница е”. Е да де, ама аз на подобен рафт попаднах и на будката за списания и вестници в супермаркета отсреща. И къде ли още не!? Откакто този човек почина, книги за него не се продават единствено в малките плодзеленчуци, занаятчийските магазини и тези, които предоставят строго специализирана спортна екипировка. За последните не съм сигурен. Ако влезете в сайта на някоя книжарница и напишете „Стив Джобс”, ще видите колко заглавия ще ви излязат.

„Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple” – сиреч, има и други, защото измекярчета колкото щеш. „iЛидерът Стив Джобс” – заглавие, оригинално като турски анцуНг. „Презентирай като Стив Джобс” – доста ми прилича на онези от типа „как да станем милионер” и „открий вътрешното си аз, та да се видиш у пара”. „Мъдростта на Стив Джобс за бизнеса” – знам ли, за съм доста предобеден към всяка книга, която съдържа „мъдрост” (със или без членуване) в заглавието си. Както и към филми, в които някой търси себе си. Струва ми се, че трябва да си много загубен, за да се интересуваш от човек, който е тръгнал да се търси. Както и да е – любимецът сред книгите ми за апълския шеф е „Дзен и Стив Джобс. Изкуството да се създават компютри”.

* Дзен Будизмът е школа, която поставя на централно място осъзнаването на текущия момент и прозрението в същността на нещата чрез личния опит. (Wikipedia)

В съвременния свят „Дзен” е просто думичка, която предизвиква непреодолим порив у хората без личен живот да си закупят всяко нещо, върху което я видят.

Книгите за господин Джобс продължават още и още, и то говорим САМО за преведените на български език. Едно време бях написал „Моля ти се, звезда моя, умри !!! (циничен пост)” и горе долу по-същата формула действат нещата и тук. Стив Джобс е звезда, затова разни тийнейджърки се скъсаха да реват по площадите когато почина. От там пък едни пресметливи люде решиха, че сега е моментът да направят някой и друг лев/долар/йена …

Но да минем по-нататък – направете същия експеримент в някой сайт на книжарница, само че този път въведе думата „вампир”. Да, вярно е, че много от вампирските книги не съдържат в себе си тази дума, обаче това не пречи да ви излязат една сюрия заглавия.

Има някаква поредица „академия за Вампири” или нещо от сорта. Вероятно в академията се влиза с доста нисък бал и много връзкарство, щото, като гледам зъбатите от „Здрач” и разните подобни филмчета, явно са доста тъпи копелета, а и образованието им е слабо. Има също така и „Училище за вампири”  – сигурно от там се влиза с предимство в академията. Естествено ще се натъкнете и на доста герои, които пък ловят наследниците на Дракула. Има логика – толкова кръвопийци се навъдиха, че все някой трябва да ги лови, те иначе ще станат повече от нас – хората, които пием бира.

Винаги съм се чудил кой ги чете тия книги, но преди няколко дни съзрях отговора на този си въпрос в един форум. Някакво момиченце беше задало следната тема за размишление на останалите, с които пък се предполагаше да си споделят впечатления от Twilight – „Какво предпочитате – мистериозен и мъдър вампир, който ви разбира така, както никой друг или страстен и пламенен върколак, който е готов да умре за вас?”.  Ще ти отговоря, моето момиче – аз лично предпочитам вампир, който има нужното самоуважение и като види някаква тъпа, задръстена, малоумна кифла, гледа да й смукне кръвчицата, а не я води да си цъкат бейзбол. Освен това полуголи, кльощави, русоляви момченца, които търчат из гората посред бял ден и светят не може да са нищо друго освен горска фея!

Е, не ме разбирайте, че се нахвърлям на децата – на тия години кой не го е веел вятър на бял кон. Ще пораснат и ще им мине. Но лошото е друго – единствените книги, които в момента криво-ляво са вървежни, са тия за Стийв Джобс и вампирските бози. Айде, за тийнейджърите нещата са оправдани – като си на 15 е нормално да те вълнуват такива работи. Ама останалите?