Колко често последните години чуваме изрази от сорта на „нова надежда за българското кино” ? Общо взето на всеки появил се филм последните десетина години се изцепва някой, че се отваря нова страница, иде нова надежда, нова вълна и всякакви нови работи, дето можете да се сетите.

Истината е, че една птичка пролет не прави и такива гръмко звучащи лафове са най-вече с цел да запълват място, а не за друго. Надеждата (нова, стара – все тая)  за българското кино дойде последните години с няколкото ленти, които доказаха, че и у нас може да се правят филми и най вече – че има кой да ги гледа.  Защото колкото и да се тупаха по рамото един друг хората от гилдията, то истината е, че допреди три – четири години никой не го интересуваха шантавите ни напъни да направим поредния пълнометражен филм (който да разсмее и да разплаче хората, да им покаже истината в живота, да видим един човек, който търси себе си, и въобще – да събере смисъла на съществуването в себе си).

От както излезе „Дзифт” на Явор Гърдев, нещата се промениха коренно. И не защото „Дзифт” е бялата лястовица, новата надежда за българското кино или някаква ей такава тъпотия, а защото беше първият филм от няколкото български, който бяха интересни за гледане. След него се появиха „Източни пиеси”, „Светът е голям и спасение дебне от всякъде”, „Мисия Лонодон”, „Хиндемит” и прочее, които оформиха лицето на съвременното българско кино. И именно в това е „новата надежда”. Защото почнахме да правим добри филми, а не защото се е появил „едноокият цар” в лицето на една едничка лента, която да е изключението, затвърждаващо правилото, че не можем да направим свястна продукция.

Онзи ден гледах TILT и с удоволствие ще кажа, че тази тенденция за качествено наше кино продължава. Защото TILT е един много готин филм, който е интересен за гледане и за който българският зрител с кеф ще си плати билета. Това ни трябваше – без претенции за гениалност, без жалки обяснения за смисъла на живота, без префърцунени и нелепи моменти, крещящи „ей, колко сме велики, ша знайте”. Просто един интересен, много приятен за гледане филм.

И в това „просто” няма нищо просто …

TILT не е бяла лястовица, не е Рубикон, не е събитието на века за нашето кино. Не е нищо друго освен поредният филм, който доказва, че можем… и че последните няколко години, през които се радвахме на добри нашенски продукции, не са били изключение, а тенденция.

Жалко, че точно сега държавата реши да покаже среден пръст на кинаджиите, но това е съвсем друг въпрос. Защото там, където има акъл, пари все ще се намерят и все ще стане нещо свястно.