Като хората

Спомням си добре първия филм за Джеймс Бонд, който гледах. Бях съвсем малко дете, когато взех от видеотеката, намираща  се в съседния блок, Tomorrow Never Dies.Възрастен човек никога не може да се очарова от нещо така, както децата са способни. Още на следващия ден тичах за други филми на Бонд, но тогава нямаше много. До каквото можах да се добера – изгледах го. Спомням си колко много се радвах, когато пристигна касетката с „Д-р Но” и колко бях разочарован, когато ми казаха, че другите филми няма да дойдат в нашата видеотека. :(  Няма да забравя и колко бях щастлив, когато отидох на кино да гледам „The world is not enough” през 99-та.  Изобщо имам много ярки спомени от детството ми, свързани с този персонаж, та реших, че е хубаво да напиша нещичко за него. На български трудно се намира информация, така че се надявам да го оцените подобаващо :) .  

  

Джеймс Бонд е литературен герой, създаден от Йън Флеминг през 1953. Известният британски автор написва 12 новели и два сборника с разкази за 007. Това, разбира се, остава само една малка част от всички творби, чиито главен герой е агентът от SIS. След смъртта на Флеминг новели за Бонд са писани от Kingsley Amis, John Gardner, Raymond Benson, Sebastian Faulks и Jeffery Deaver. Освен това Charlie Higson пише истории за „Младия Бонд”, където се представя животът на Джеймс като тийнейджър. Да не говорим, че и до наши дни се правят комикси, графични новели, ТВ игри и какво ли още не за тайния агент от Великобритания. Кое от всичко това може да смятате за „творчество” си е ваша преценка ;) .

Йън Флеминг измисля своя герой в началото на 1952, докато е на почивка в Ямайка. Кръщава го на известен американски орнитолог, чиято книга чете по това време. Самият Флеминг е бил запален наблюдател на птици и му е харесало благозвучното на име на автора.

С времето се появяват доста спекулации за това, кой е прототипът на Джеймс Бонд. Най-логичното предложение е някой си Bill “Biffy” Dunderdale. Той е бил приятел на Флеминг, агент от MI6 и се е увличал по бързите коли и красивите жени. Дали наистина е имало прототип за агент 007 трудно може да се каже. Всъщност много от анализаторите по-късно виждат в Бонд един романтичен образ на самия Флеминг, който е прехвърлил на героя си голяма част от своите навици, настроения и вкусове.

Ръкописът на „Казино Роял” не се харесва особено на издателя Джонатан Кейп. По-късно все пак се съгласява да го публикува по препоръка на по-големия брат (more…)


DOWNPOURBG рестартира :)

September 17, 2011
by Anton

След като постигнах геройска победа в безжалостната битка с университета, то сега спокойно мога да си се върна към сайта. :) Още от тая вечер започвам с видео материал (ако не се обърка нещо) от мача на Левски и Литекс, а от утре си продължавам с ежедневното постване на новини от света на киното, бойните изкуства и всякакви там неща, които ми се сторят готини. Мисля да стартирам и с youtube канал, тъй като се надявам скоро да почна да пускам свои си кратки документални филмчета.

Радвам се, че ще мога да си цъкам пак по блогчетата, липсваше ми :) . Поздрави на всички.


За тези (трима), които посещават по-често сайта, няма как да не ви е направило впечатление, че не съм писал от сума време.

За съжаление се наложи да спра работа по downpourbg, тъй като, ща не ща, трябва да завърша най-накрая университета. Дипломна, труден изпит в един факултет и цяла сесия в друг някак си трудно се съчетават с поддръжката на, та нямаше как да не изгася за малко светлините.

Ще стартирам отново някъде към средата на юли месец , като имам идеи за няколко нови проекта, които ще са си изцяло за този сайт, но засега си викам само „живот и здраве да е”.

Поздрави на всички и успех с блоговете (за тези от вас, които имате :) )


Знам, че някой сега ще каже „а`е то стана май месец, ква 2010-та!?” , но за мен филмовите класации се правят по това време на годината. Много от лентите, които си струват от минала година, човек пропуска по една или друга причина и ги гледа чак в началото на следващата. Докато чисто физически се добере до желаните ленти или пък разбере за съществуването им, тъй като никой не е слънце, че да огрее навсякъде.

Та моят топ 10 на филмите за 2010-та ще излезе съвсем скоро, останаха ми да изгледам още 2-3 , за които имам сериозни очаквания и след това ще спретна класацийката.

Критериите винаги са субективни, но аз обикновено се мъча да съм максимално обективен, като се съобразявам с  основните компоненти за един филм – сценарий, режисура, операторско майсторство и актьорска игра. Винаги съм бил голям глухар, така че саундтраковете много рядко ме впечатляват. :) В момента мисля, че I Saw The Devil ми е фаворит, но може да се промени следващите дни :) . Тъй или иначе ще си ми остане сред любимците за годината, както и Outrage, ka-boom и The Kids Are All Right.

В топ 10 по всяка вероятност ще попадне и Shutter island , който толкова много хора оплюха и отнесе егати критиката … А на мен си ми хареса и мисля, че Скорсезе за пореден път се доказа като удивителен майстор. Може би най-подценяваният филм за изминалата година.

При всички положения няма да влезе „Играта на играчките 3”, която толкова се възхвалява. 2010 имаше доста по-яки анимации от това филмче. „Рапунцел” примерно беше в пъти по-готино, но не беше номинирано за Оскар, просто защото „Играта” взе „оскар – квотата” на Дисни. Не вървеше DreamWorks да останат извън номинираните и се пробута „Как да си тренираш дракона” :?

По мое мнение много по-добри анимационни филмчета от Toy Story 3 и  How to train your dragon бяха „Мегаум” (не знам защо от DreamWorks не заложиха повече на нея да я бутат като анимация на годината), „Рапунцел и разбойникът”, Legend of the Guardians: The Owls of Ga’Hoole (на WB) и Despicable me (на universal).

Най-вероятно в моята класация ще влязат две анимации – Илюзионистът и Legend of the Guardians.

Чудя се за Скот Пилгрим, защото много ми хареса, но не съм убеден дали е за топ 10 на годината. Обичам шантавите филми, но тук ми дойде в повече дори на мен. Ще реша вероятно в последния момент, но това не променя факта, че си остава една от най-свежите ленти за годината.

- Супер, поредният пишман разбирач ще ни бута по класации ...

КъДаЕ … до някой и друг ден ще съставя и моя топ 10 на 2010-та, пък ще прощавате за закъснението :) .


Това е един пост, който пиша от много време, но чак сега му дойде редът да види бял свят :) . Уестърните са един много любим мой жанр. Най-вече заради емоциите, които са ми носили като дете. Вярвам, че и с много от вас е било така, тъй като поколения наред отраснахме с историите за корави каубои, дето могат да застрелят комар в окото от 120 метра … с вързани очи … на един крак … захапали ябълка …докато въртят тирбушон в ухото им.

Първо ще изброя няколко филма, които много харесвам, но останаха извън класацията :

Dead Men (1995)
Pat Garrett & Billy the Kid (1973)
Wyatt Earp (1994)
The Quick and the Dead (1995)
Maverick (1994)

В класацията съм се старал да се съобразявам със следните фактори:

Да се побира възможно най-добре в жанра „Уестърн”, тъй като има много добри филми, които съдържат само определени елементи и не мисля, че подхождат на тази класация. (Затова и Маверик е извън топ 10).

Значението на филма за епохата му и колко е „устоял на времето” .

Качеството на самата лента – като актьорска игра, режисура, сценарий и прочее.

Разбира се, всичко е много субективно. ;)

10. The outlaw Josey Wels (1976)
Започваме с един от филмите на Клинт Истууд. Усеща се хем онзи полъх от филмите на Еньо Мориконе, хем някои по-стандартни за американските уестърни неща. Страхотен образ на Клинт, който завинаги ще остане сред най-коравите пичове на дивия запад :) . (more…)


 

Тази седмица нещо е много постна от към филми. :? Така се случва, че няма нищо свястно по кината и е по-добре да гледаш някоя стара лента, която си изпуснал, отколкото да си губиш времето с постния избор, който ти предлагат.

И все пак да драсна някой ред за The Rite, щото така и така го гледах… 

Тоя филм е от онези, които звучат обещаващо на пръв поглед. Антъни Хопкинс, по действителен случай е и става дума за екзорсизъм … общо взето буди любопитството у човека. 

Филмът започва добре – някакво младо момче решава да запише семинарията, че да се махне от родното място (имайки предвид, че в къщата му се подготвят трупове за погребения, не можем да го виним – семейният бизнес не винаги е примамлив). Там е работата, че той не е особено вярващ и по план мисли след като изкара обучението си да не бъде свещеник. Един от преподавателите му обаче го убеждава да изкара някакъв курс във Ватикана, където подготвят младите свещеници за екзорсисти. 

До тук нещата вървяха добре, беше ми интересно, актьорите си бяха на место, очаквах появата на Антъни Хопкинс и всичко си беше тип-топ. За съжаление скоро лентата започна да губи интереса ми.

Оказа се, че вместо някой наистина интересен филм, то това е просто поредният „ужас” (като жанр де) , в който са застъпени разни мотиви от християнството. На зрителите изобщо не е оставен изборът да споделят скептицизма на главния герой, защото ясно е дадено да се разбере, че всичко се случва наистина. Хората в действителност са обладани от зли сили, а не са примерно шизофреници или нещо такова. А пък финалът си беше съвсем по холивудски. И така, вместо да се получи някой хубав филм, какъвто безспорно е имало потенциал да стане, всичко е застинало на ниво най-обикновен хорър. 

Иначе, ако сте фенове на подобен жанр, би трябвало да ви хареса. Всичко си има The Rite – добре изграден е от към драматургия и актьорите са качествени, хубаво заснети са сцените … Но си остава фактът, че не е нищо особено.

Тука свършваме с по-сериозните теми и преминавам към някои филмчета, които са от графата „за маниаци”. 

Ако не знаете какво означава „гриндхаус” филм, то „Бездомник с пушка” е хубаво да го гледате с кофа до вас. Ще ви спести много чистене на повръщано.  Но (more…)


Знаете ли как се прави кино в България? Трудно, много трудно. Бих казал, че кино в България се прави на магия и против всякакви финансови закони. Трябва да знаете, че един филм струва много. Дори не може да си представите колко много. И затова аз гледам възможно най-малко критично на всяка българска продукция, тъй като имам представа през какви геройства се минава, че да може изобщо да се завърти по кината.

Вече бях чел едно негативно ревю за LOVE.NET преди да отида да го гледам, та затова нямах много големи очаквания. Но в крайна сметка трябва да си го кажем – последните години има с какво да се похвалим – Дзифт, Източни пиеси, Мисия Лондон, ТИЛТ … българското кино отбеляза значителен прогрес и най-вече – вдигна се летвата. Така че колкото и снизходително да гледаме на родните продукции, просто няма начин вече да не изискваме един зададен стандарт на качество.

Не ми се ще да го казвам, но Love.net е огромна стъпка назад за родното кино. След цялата реклама, която заля де що има, очаквах да видя, ако не друго, то поне приличен филм.

Love.net не е приличен филм и освен голяма доза скука, нищо друго не очаква зрителя. Историята, доколкото можем да я наречем история, е ужасно направена и сглобена. Актьорите играят много под възможностите си, а клишетата (more…)


Истински хит станаха пингвините в зоологическата градина и реших, че едно видео за тях ще бъде любопитно :) . Хората от софийския зоопарк бяха много гостоприемни и се съгласиха да направим материала, като освен това ни разказаха подробности за този вид пингвини и как са се озовали у нас.

 

Смятам, че е добре да присъства в поста и това видео, в което зооложката Катерина Зарева обяснява защо всъщност посетителите не трябва да хранят животните и какви са опасностите от това.

 


ПОРОЙ НАД КИНОТО Vol.1

March 28, 2011
by Anton

Колкото и да не ми се ще, понякога просто трябва да седнеш и да изгледаш някои от бозите, които вървят по кината. Ако не за друго, то поне за да си в час.

Помните ли онова страхотно време, когато си мислехме, че да те прострелят не боли толкова? Тогава така бяха филмите – луд гърмеж и готини лафове. Гръмнали тоя, оня – няма страшно, минава им по-бързо от натъртено. Ех, 90-те бяха луди години – Уйл Смит и Мартин Лоурънс бяха лоши момчета, а вампирите все още не светеха … из гората светеха само феите, мили дечица на съвременния побъркан свят, в който Twilight се приема за готин филм.  Ех, как се кефех тогава на екшън-комедиите – Лоурънс направо разцепваше в Агент XXL. На кино го гледах, още помня колко (more…)