Рецензии

Има филми, които просто минават и отминават. Само след месец не помниш дали си ги гледал въобще. Толкова са обикновени и клиширани, че дори не можеш да се подразниш. Точно за такова нещо иде реч. „Булчински войни” е поредната холивудска бозица, чиито край ще ви е известен четвърт час след началото, а всичко, което се случва, ще сте го гледали хиляди, хиляди пъти в хиляди, хиляди филми …

Кейт Хътсън и Ан Хатъуей играят две много близки приятелки, които ще се женят по едно и също време. Тъй като датата за церемонията в желаното от тях място е само една, двете се скарват и започват „булчинските войни”. Всичко е както подобава за подобна комедия – мръсни номера и смешни моменти, типичната драма на места и умерена доза романика (умерена, но си е все така дразнещ лигоч – бел.ав.).

Филмът определено няма никакви претенции. Подобни ленти се снимат непрекъснато – къде с повече, къде с по-малко успех, но определено си имат „фен база”. Така погледнати нещата, „Булчински войни” е доста добре направен. Без да си позволява някакви излишни волности (точно както би трябвало да бъде за подобен филм), Gary Winik (режисьорът) си е свършил чудесно работата. Филмът подържа ритъм и сравнително доста добро темпо през цялото време. Има тук-таме някои излишни моменти, както и доста скучновати сегменти, но не мисля, че е нещо фатално. Нещата са точно такива, каквито очакваш да бъдат в една романтична комедия. 

(more…)

SEVEN POUNDS

March 16, 2009
by Anton

Ако не се сещате – това е новият филм с WILL SMITH. Аз харесвам Уйл Смит. Уйл Смит е готин, Уйл Смит е пич. Викам си – а дано и филмът да е готин, в някакво филмово измерение да е филм-пич. Само дето нито филма, нито Уйл бяха готини … и хич не бяха „пич”. С три думи – яко се прецаках !

 

Да започнем от сюжета – та значи нашият човек е бил женен и така нататък, обаче явно се е нацепил жестоко в катастрофа и с все жена си погребва седем души. Та от тогава се раздава в буквалния смисъл на думата – бъбреци, гръбначен мозък, тича да опрощава разни данъци на хората, дава си къщата etc. С каква генерална идея го прави – не разбрах много, много. Естествено се влюби в една, дето беше с болно сърце и и оставаше някоя и друга седмица. Кое точно беше основното, честно си казвам, не разбрах. Ту минаваме в любовната афера, ту в „раздаването”, а и от време на време ни блъскат ретроспекция (ама сякаш с лупа са търсели най-неподходящото място та да скапат темпото максимално … пък то и без това си е умряло) и в крайна сметка се чудиш за кое ли от трите най-малко ти пука.

(more…)

Milk (2008)

March 6, 2009
by Anton

Макар и никой да не оспори, че Милк е сред топ филмите на миналата година, сякаш остана в сянката на Slumdog millionaire и Benjamin Button. Предимно се пише/говори за невероятната роля на Шон Пен и незнайно защо се пренебрегва всичко останало. Голяма грешка за мен силните страни на „Милк” далеч не свършват с представянето на Пен в него.

От където и да го погледнем, това е изключително добре направен филм във всяко едно отношение и трудно може да се хванеш за нещо и да го посочиш като минус. С много малки изключения лентата подържа добър ритъм през цялото време, няма излишни сцени или пък някакъв сериозен пропуск в сценария, нито едно действие на героите не виси във въздуха и не остава неразбираемо, няма нещо, което да не си е на мястото или да дразни.Въобще хората, които са работили върху „Милк”, са невероятни професионалисти и това си личи на екрана във всеки един възможен аспект.

(more…)

Валс с Башир

February 18, 2009
by Anton

Така и незнаех какво да очаквам, когато започнах да гледам този филм. Осъзнавах, че ще е нещо добро след суматите престижни награди, но дори за миг не предполагах, че лентата ще е от такава класа.

„Валс с Башир” е нещо, което просто не трябва да пропускате. Разказва една невероятна история за бивш израелски войник, тръгнал на лов за собствените си спомени от войната и клането в Ливан. Знам, че звучи някак странно, а и едва ли особено привлекателно, но това далеч не е поредният филм за някой си там бивш войник, дето е тръгнал да оревава света. „Валс с Башир” показва нещата по един съвсем нов, толкова свеж и разчупен начин, че въобще няма нищо общо с десетките военни филми, с които ни заливат редовно. Лентата е невероятен разказ за природата на човека и същността на военните действия. (more…)

RocknRolla

January 27, 2009
by Anton

Rocknrolla е от онези филми, които са обречени на неуспех. Сравнението му с „Гепи” и „Две димящи дула” е неизбежно, а с това и разочарованието, което носи на зрителите. Просто всички очакват Гай Ричи да направи нещо толкова добро, колкото въпросните две ленти, а аз се съмнявам, че това е възможно вече. Rocknrolla е готин … много готин, но е далеч от класата на „Дулата” и „Гепи” и съответно е крачка назад.

Филмът е типичен за стила на британеца. Гангстери, черен хумор, пъстри и малко налудничави образи, заплетена история … и онова шашаво въртене на камерата. Истината е, че на визия и от към режисура Rocknrolla го е докарал от всякъде. Това, което куца спрямо „Гепи” и „Две димящи дула”, е историята. Ричи този път не е успял да заплете съдбите на героите си толкова здраво, няма го това усещане за истински хаос и безизходност на ситуацията, което превърна онези два филма в хит. Пък и хуморът този път не е на толкова високо ниво. Не че Rocknrolla не е забавен, просто не е ЧАК толкова забавен. И като към това добавим, че и от колоритни ситуации лентата отстъпва от предишните на Ричи, вече е ясно защо е толкова далеч от „Гепи” и „Две димящи дула”. (more…)

Revolutionary Road

January 23, 2009
by Anton

Когато стане дума за кошмарен брак – Сам Мендес е човекът. А когато съпрузите са Леонардо ДиКаприо и Кейт Уинслет просто не виждам как филмът може да е лош. Не че историята на киното не познава подобни издънки, но тук случаят определено не е такъв.

В Revolutionary Road се разказва за младото семейство Уйлър, буквално заклещени от тежестта на обикновения си живот. Всичко е като в приказка – хубава, млада двойка с две деца, живееща в прекрасна къщичка, той има хубава работа … и всичко това е просто един кошмар. Тогава пред тях застава избора – дали да грабнат мечтите си, впускайки се в наивно приключение, или да останат в сигурността на празния си живот.

Сценарият беше великолепен – без някакви излишни моменти, без излишна сложност, но в същото време добре разгърнат като сюжет, разглеждащ историята в нужната детайлност. (Всичко това пиша с уговорката, че не съм чел книгата на Richard Yates от 61, по която е правен филмът.) Застъпените проблеми и идеи спокойно можем да определим като общочовешки. Просто няма начин да не сте преживели част от болката на героите, да не сте изпадали на тяхно място. И мисля, че до голяма степен силата на филма е точно в това. (more…)

Quantum of Solace (2008)

December 2, 2008
by Anton

От дете съм фен на Джеймс Бонд, но си признавам, че не очаквах много от този филм. „Казино Роял” беше чудесен, макар да избяга малко от атмосферата на Бонд, но там режисьор беше Мартин Кембъл – човекът, който направи „Вертикална граница”, „Маската на Зоро” и „Goldeneye”. Тук някой реши да повери филм за 007 в ръцете на Марк Форстър и … нищо не очаквах и пак съм разочарован. „Спектър на утехата” си е пълна гавра с един от най-готините екшън герои в историята.

От началото до края в тоя филм се редяха абсурд след абсурд. Дори не знам от къде да започна! Като за начало – добре, че в надписите пишеше, че филмът е за Джеймс Бонд, (more…)