Рецензии

Thirst / Жажда

March 13, 2010
by Anton

Wook Park ми грабна вниманието с „отмъстителната” си трилогия и много се зарадвах, че ще имам възможността да гледам пак негов филм. Бях прочел вече, че Thirst не е от най-сполучливите му ленти, така че се приготвих за нещо далеч от нивото на предишните му изгледани от мен творби.

В действителност „Жажда” не беше нещо особено добро. Не казвам, че е слаб филм, просто очакваш много повече от създателя на OLDBOY. И проблемът не беше толкова в режисурата, колкото в не особено добрия сценарий.

Докато в предишните си филми  Wook – Park създаваше невероятни като сюжет истории, то в тази тук имаме доста „стандартни моменти”. Неща, които по принцип си присъстват във филмите с вампири.

Главният герой е свещеник, който доброволно се подлага на експеримент – за доброто на човечеството уж. Той е единственият оцелял от 500 (ако не бъркам бройката). Оказва се обаче, че се  е превърнал във вампир. Влюбват се с едно момиче, осиновено от някакво семейство, което я третира общо взето като слугиня. Майката я е накарала да се омъжи за болния и син идиот. Това обаче е само черупката на нещата, тъй като в последствие се оказва, че момичето далеч не е добро и невинно. Свещеникът от своя страна, разбира се, се опитва всякак да се бори с „жаждата”.

Проблемът на Thirst е, че не успява да задържи ритъм и по едно време нещата съвсем се размиват. Темпото спада, а сцените (типично за Park) стават трудно смилаеми  (и на места трудно разбираеми). Когато тези два минуса се съчетаят проблемът става особено сериозен. Имаше моменти, на които откровено си скучаех и с мъка чаках да свърши филмът.

(more…)

„Сляпата страна” е един от онези филми, на които през цялото време стисках палци да се случи нещо на криво и историята да стане „грозна”, защото всичко в него беше на страхотно ниво и просто заслужаваше да избяга от клишето.

А какво е клишето – бедно дете попада при богато семейство и в последствие богаташите решават да го осиновят, щото, нали, между тях се появява онази връзка … сещате се, добри хора, това – онова. Абе, гледали сме го и преди – и по филми, и по сериали ( да, OC примерно) – не е нищо ново. Тук става въпрос за черно момче, което е перфектен спортист (ех, тая генетика) и съответно благодарение на родителите си (новите де) успява да се реализира в американския футбол (понеже американците не могат само с крака и затова хващат топката и с ръце 😉 ).

Филмът беше много хубаво направен – без излишни сърцераздирателни моменти, без някакво блудкаво преиграване и т.н. Нещата такива, каквито са – понякога хората сме добри. Наистина !

The blind side няма слаба страна – нужните елементи за добър филм до един са тук. Имаме прекрасен подбор на актьори. Сандра Бълок беше много добра в ролята си. Заслужава поздравления, въпреки че ми се струва, че малко я надцениха (лично мнение). Сценарият, макар определено да съм недоволен от факта, че не обърнаха нужното внимание на някой интересни моменти, е много майсторски написан и вярвам, че до голяма степен имено той е в основата на успеха, който постигна The Blind Side. Що се отнася до режисурата – определено силата на John Lee Hancock тук е била в сценария му, но не мисля, че филмът е слаб и от към режисура. Без някакви смели решения, на моменти с малко по-обрани (отколкото ми се иска) от към емоции и действия ситуации, но все пак без нещо, което да отчетем като сериозен минус.

Този филм е прекрасен по всички показатели, но за съжаление си остава в границите на клишето. Няма нищо, което да не сме виждали или което да ни изненада. Не знам за вас, но за мен това е много сериозен минус. Гледам много филми и ми е писнало едно и също нещо да ме връхлита в различни варианти. Особено когато става въпрос за продукция с претенции, то имам желание да видя нещо, ако не нестандартно и ново, то поне свежо. Това е просто една красиво разказана човешка история и нищо повече. И не казвам, че не трябва да има и такива филми, просто не мисля, че мястото им е до ленти като „Up in the air” или “The Hurt Locker”.

Up / В небето

February 23, 2010
by Anton

Има нещо блудкаво и сладникаво в анимациите на Пиксар откакто преминаха под шапката на Дисни. Останаха приятният хумор и сладурските дебилчета, но нещо просто се пречупи.

„Високо в небето” уж трябваше да е от онези забавни и щури филми, на които се кеят и малките и големите, но честно казано не се е получило. Прекалено детинско е филмчето, че да успее да ти достави истинско удоволствие. Така, както преди години се спуквахме от смях на „Феноменалните” примерно.

Какво имаме тук – някакъв сърдит старец, така и не могъл да сбъдне мечтата си и тази на жена си – да отидат на някакво приказно място и да им се случат невероятни приключения. Бабата се споминала и той остава съвсем сам. Едни гадове решават да бутнат къщичката му, но той я закача за балони и така тя полита във въздуха, отправяйки се към чудната земя с многото приключения. Някакво хлапе бойскаут кажи – речи по погрешка се намърдва в летящата къщичка и така …

Имаше някои моменти в анимацията, на които наистина се смееш. Не е като да се превиваш от смях, но определено са забавни. Като изключим това обаче „В небето” е на доста посредствено ниво. Нито хуморът беше на висота, нито пък историята беше кой знае колко интересна. Напротив – крайно наивни (да, дори за анимация) и дори глуповати моменти изпълват „Up” и го карат да бледнее на фона на съвременните продукции в този жанр.  

(more…)

AN EDUCATION

February 16, 2010
by Anton

Чували ли сте историята, дето младо момиче е прелъстено от по-голям мъж и зарязва училище, щото с баткото и е интересно ? Е, ново двайсе с AN EDUCATION.

Поредният филм, в който ни обясняват прастарите истини от живота. Въобще няма да си губя времето да ви разказвам за какво става въпрос в него, защото от по-горното изречение вече сте се досетили за всичко, което ще видите. Нищо по-интересно или неочаквано.

В началото An Education ми беше мудничък и сериозно се издразних на бавното темпо, което в действителност ме убеди колко е скучен животът на главната героиня (да, да – пиклата, чийто любовни несгоди са в основата на целия филм), но не разбрах причината и моят да става такъв ?

Иначе по време на филма бавно, но сигурно интересът ти се разпалва. В действителност започва да ти пука за героите и следиш внимателно какво им се случва.

Когато накрая момичето напусна училище и реши, че ще се жени, имах надежда, че може би този филм ще свърши различно, че може би ще имаме нова гледна точка на нещата и така се наточих за нещо свежо и оригинално, че клишето ме връхлетя като голф на малък светофар.

(more…)

Ninja Assassin / Нинджа убиец

February 12, 2010
by Anton

Понякога сериозно се чудя на акъла си. Видя ли филм, дето съдържа „нинджа” в заглавието си, по някаква необяснима причина се чувствам длъжен да го гледам. Вероятно е защото като дете просто си умирах за такива филми и неистово врънках мама и татко да ми купят всяка касетка, блещеща се от сергията на пазара, стига върху нея да има нещо, което поне прилича на нинджа. На тия години обаче вече не ми отива …

И така … „Нинджа убиец” е един от онези тъпи, тъпи филми, за които се чудиш какво да пишеш, защото всичко в тях е отвратително зле. Можете ли да повярвате, че режисьорът и преди няколко години направи “V for vendetta” ? Как може да падне толкова ниско !?

Във филма се разказва за някакъв, дето го тренирали като нинджа и тамън да стане баш кораво-копеле-с-качулка се влюби в една женска нинджа (те там в школата си имаха всякакви). Само дето дръпнатото маце тръгна да бяга, те я заловиха и заклаха и ей на – на нашия човек му кипна и взе да избива доскорошните си „съученици” (а пък, разбира се, най-много беше набрал да учителя). Естествено, някаква патица от отдел разследвания тръгна по следите на нинджите, защото и немската полиция като нашата обича да гони легендарни герои и двамата с “ninja assassin”-a се срещнаха си станаха партия 😉 . Това е филмът – друго няма …

Както вярвам вече сте се усетили, това е една клиширана до няма и къде история, която не само, че сме гледали милиард пъти в различни варианти, но и е разказана много тъпо и плоско тук. С куп логически дупки и дразнещо опростена сюжетна линия, която и на по-интелигентен второкласник ще се стори по-семпла от необходимото.

(more…)

Дълго време, след като свърши филмът, аз си задавах въпроса какво по-точно видях и хареса ли ми. В последствие осъзнах, че точно този факт говори красноречиво за това, че „Сериозен човек” е силна творба.

A serious man е филм, разказващ за живота на един обикновен човек, който искрено търси отговор на въпроса „какво става ?”, надявайки се да спаси рухващия му живот. В непрестанното, тягостно „нищо не съм направил” той бавно, но сигурно губи всяко нещо, което крепи и осмисля съществуването му.

Братя Коен могат да правят мрачни филми – това е сигурно. В „Сериозен човек” наистина има нещо, което те потиска и смазва непрекъснато. През цялото време се чувстваш така, сякаш нещо тежко се е стоварило на гърдите ти и за да дишаш трябва да положиш неимоверни усилия.

Героите им винаги са някакви особняци и този филм не прави изключение. Типичните образи в творбите на Коен – странни, в някакъв своеобразен конфликт с обществото, поддавайки се на човешките изкушения и в същото време чисти и праведни в своята същност.

A serious man поставя въпроси, но не ни стоварва отговора с някакво отвратително задължение да го приемем. Има нещо там, което ти оставя възможност за твоя си интерпретация, за твои си разсъждения – и за мен в това се крие силата на тази лента. Всяка голяма творба трябва да ти дава истинско основание и желание да седнеш и да помислиш над нея, сам да си размърдаш мозъка, че да стигнеш до отговор. „Сериозен човек” е именно такъв филм.

(more…)

Преди няколко години наистина бях възхитен от „Джуно”. Рядко се вижда толкова свеж филм. Наистина много рядко. Затова подобни ленти трябва да се ценят и да им се обръща нужното внимание. Само като видях, че режисьорът Джейсън Рейтман е на кормилото на „Up in the air” за мен вече бе достатъчна причина да го гледам и да се надявам на нещо добро.

Класата на филма обаче надхвърли дори смелите ми очаквания. Когато след десет години се заговори за филмите от 2009-та, някой там може и да си джвака за „Аватар” и препълнените каси, но за мен споменът ще е имено от “Up in the air”, защото това тук е истински ценно и то не със страхотни ефекти и пръснати колосални суми.

Раян (Джордж Клуни) работи странна професия – уволнява хора. За целта лети непрекъснато и живее живот, напълно лишен от стабилни социални контакти. Появяват се две жени, които объркват всичко.  Младата Натали, решила да обърне бизнеса му с краката нагоре и Алекс, в която се влюбва от някаква авантюра, чиято романтика е изродена от начина, по който двамата живеят.

Давам си сметка, че не звучи много интересно от тези три изречения, но това са наистина само най-леко щрихованите рамки, защото просто не бих могъл да опиша всички линии и линийки, които се развиват във филма. Перфектно преплетени, като всяка се развива на нужното ниво в нужния момент за да поддържат една перфектна динамика.

(more…)

Мразя военните филми. Всъщност мразя всичко, което е свързано с военните, но това е друга тема. Малко смръщих вежди преди да гледам „Войната е опиат”. „О, пак ли войници, на американците не им ли втръсна, разбрахме, че са голямата работа, ай стига”.  Каква приятна изненада обаче се оказа лентата. В действителност това е може би най-добрият военен филм през последните … де да знам … много години. Единствените два, за които се сещам и спокойно мога да кажа, че са по-добри, са „Апокалипсис сега” и „Пълно бойно снаряжение”. След тези две класики веднага се нарежда „Войната е опиат” в личната ми „военна” класация…

„Войната е опиат” ни показва последните дни на един от отрядите в Ирак. Хората предимно се занимават с това, да ходят облечени в глуповато изглеждащи костюми и да обезвреждат бомби. След като в началото баш майсторът на групата беше взривен (което, като се замислиш, е един логичен край за човек, чиято работа е да бърка с две ръце в часовник, привързан към 20 шашки динамит) към отряда се присъедини главният герой на филма. Пристрастен към войната и към опасността войник, който е склонен да прави какви ли не неща, които са под наслов „не опитвайте това вкъщи” 😆 .

Сценарият е един от онези, разпокъсаните, където трудно им се хваща точно началото и краят. По-скоро ни показва картини от войната, отколкото някаква конкретна случка. Знам, че звучи ужасно скучно, но наистина не е. Различните епизоди са добре вързани и добре направени и не подремваш скришом докато тече действието.

(more…)