Рецензии

Superman/Batman: Apocalypse

September 21, 2010
by Anton

Преди няколко дни на бял свят се появи анимацията Superman/Batman: Apocalypse” и аз естествено побързах да я изгледам на секундата. Вярно е, че последният филм от поредицата Батман/Супермен беше по-скоро разочароващ, но пък първият беше една от най-яките анимации в жанра. За съжаление се оказа, че  „Апокалипсис”-а даже не е близко до него…

 

Та да започнем от историята, правена по не-знам-си кой комикс. На земята пристига Супергърл – брат`чедката на Супермен. Изпратили я били и нея от Криптон като Супермен, но типично по женски закъсняла да дойде на Земята. Проблемът и е, че трудно си контролира суперсилите и се появява Амазонската мацка да я обучава. В Същото време оная гад Darkseid си търси нова мадама за суперстражата, дето му пази гноясалата планетка, с името Apocalypse. И той решава да отвлече Супергърл да си я прави личен бодигард. Съответно нашите хора отиват да я спасяват и така нататък.

 

Не е нещо особено добро като сюжет. Направо си бледнее на фона на  Under the red Hood, който си беше доста приятно завързан и интригуващ като за анимационен филм. Бих казал, че това е и основният недостатък на лентата. Най-трудно е в тези филми да се дозират правилно екшънът спрямо самото развитие на историята. Ако се отпуснеш прекалено в едната страна, става или много тегаво за гледане, или изглежда прекалено кухичко (както е в нашия случай). Това е точната дума за тази анимация – куха ! Много бой, много гърмежи, но самата история е прекалено плитка и повърхностна за да ти е истински интересно.

 

 

 

Иначе от към патаклама „Апокалипсис” си заслужава – това е безспорно. Много приятно направени битки, както и би трябвало да бъде в този жанр. Отделно настрана доста колоритни персонажи участваха в масовия мариз. Някак си се чувства едно такова настроение „за маниаци”. Не може да пропуснете такъв филм, ако сте фенове на супер-героите. Няма да е честно някак си спрямо вас !

 

Другото неприятно нещо, което няма как да спестя е, че филмът беше някак … абе прекалено типичен. В лошия смисъл на думата „типичен”. Нямаше нещо, което да ме изкефи истински, режисьорът го е карал прекалено по релсите. Нищо колоритно не беше се решил да направи. Тия филми имат нуждата от щипчица свежест иначе остават някак невзрачни и бързо, бързо се забравят.

 

 

Това филмче вярвам всички фенове на костюмираните апаши вече са го гледали или поне се гласят да го гледат. Няма лошо – действа релаксиращо да си припомниш на бегом детството, когато с нетърпение киснахме пред картуун нетуорк в очакване на някое епизодче от Justice League (най-якото детско от жанра !). Но от тази година качествената анимация безспорно е Batman: Under the red hood, тази е просто ей така – да има.

Shrek 4 / Шрек 4

July 30, 2010
by Anton

 

Фен съм на поредицата за Шрек и за мен първите две части си остават две от най-стойностните анимации въобще. Факт е, че третата не беше много добра, леко скучновата, личеше си, че идеите на хората от екипа са свършили и сега изстискват каквото може. Горе долу предполагах, че това ще е и с четвъртата и се оказах прав.

Шрек 4 вече няма оня чар на първите две части, нито хуморът му си го бива така. В интерес на истината, аз дори мислех, че ще е доста по-скапан филмът, но се оказа се, че е на прилично ниво. Нищо особено, но и не някакъв пълен провал.

Историята е, че на Шрек много му липсва  „чудовищното” минало – когато спокойно можел да си реве и селяните да бягат от него. Джуджето Ръмпелщитскин и без друго отдавна се гласи да превземе кралството Far Far Away , така че предлага на Шрек някакъв договор. Договор, в който Шрек дава някакъв ден от миналото си на джуджето със странното име, а пък то дава на Шрек един ден като чудовище. Естествено има уловка и Шрек се връзва. Така за да спаси света си и всичко да е по старо му, то зеленото огре ще трябва да целуне „истинската си любов”. Нататък става патакламата …

Не беше лошо филмче за деца, проблемът е, че вече не може да изкефи някой голям човек, както беше преди. От чаровна анимация е станало просто детско филмче.

Много добър сценарий като цяло – нещо, което липсва на повечето холивудски филми. Прилична режисура, но определено вече без колоритните идеи отпреди – те просто са изчерпани. Останалото е ясно, че е на ниво – в техническо отношение филмът е изпипан.

Бих казал, че е приятно разтоварване, но не съм склонен особено да го препоръчам. Далеч по-забавни филми могат да се намерят от Шрек 4. Виж, да го пуснете на децата си – за това вече си струва, те сигурно много ще се му де радват.

Grown ups / Дърти хлапета

July 26, 2010
by Anton

Тоя филм го гледах и аз не знам с каква идея. По принцип хуморът във лентите на Адам Сандлър си е доста тъпичък, но чат-пат имат попадения. Рядко. Много рядко.

Та сега – с какво привлича тоя филм ? Безспорно с многото известни комици в него – Адам Сандлър, Кевин Джеймс, Крис Рок, Роб Шнайдър и прочее …стабилен актьорски състав. Окей. Постерът пред киното изглежда добре – познати физиономии, усмихнати личица –много яко.

Истината – филмът е толкова тъп, че чак е вдлъбнат !!!

Не е смешен, не е забавен … дори не е интересен… дори мъничко не е интересен ! Ако не бях решил да му правя ревю, то щях да спра да го гледам някъде на 30 минута, защото едвам издържах вече на тъпотията.

Историята не е лоша – имаме добра идея. Групичка отраснали като деца приятели са събират отново в една къщичка край езерото. Всеки с проблемите си, всеки със семейството си. Учат децата си да бъдат деца, а не по цял ден да цъкат на малоумни компютърни игри. Хем преоткриват детството, хем си преоткриват живота. Не е толкова зле като идея. Но като реализация е пълна дупка !

Забавните сцени са толкова дебилни и повърхностни, че не знам какъв човек трябва да си, че да те забавлява такова нещо. Всъщност се досещам – трябва да си средностатистически тъп американски хлапак ! Само при това условие може да са ти смешни тия глупости и тъпотии.

Трябва да ви кажа, че като сценарий това беше най-скапаното нещо, което съм гледал от доста време насам. То е някакво абсолютно издишане по всички показатели. Нито е забавно, нито е смислено, нито е логически издържано – кой какво прави, за какво го прави и какво ще последва от това – не се знае, не става и ясно.

Режисьорът сигурно е страшен връзкар, защото половината му решения са малоумни, а другата – клиширани. Ако сценаристът се е излъгал да направи някоя сцена забавна, то режисьорът се е постарал да я скапе, та да е в духа на филма.  

Ще се прецакате зверски, ако решите да го гледате Grown ups. Не вие трябва да си плащате за него, трябва те да ви плащат за да го гледате … и то доста ! Рядко пиша толкова негативни коментари, но тоя път просто не мога да си меря думите. Този филм не го заслужава. Колкото по-далеч стоите от него – толкова по-добре !

Inception / Генезис

July 24, 2010
by Anton

Трябва да ви кажа, че съм голям фен на Нолан. Гледал съм почти всичко на този режисьор и винаги съм бил удивен от невероятното му майсторство. Точната дума за Нолан е „майстор”, защото това, което прави той, се учи. Честно казано, спорно е колко го бива като човек на изкуството, филмите са му комерсиални – интересни истории и нищо повече в тях. Но начинът, по който режисира филмите си, е страхотен. Драматургията (почти) винаги досега при него е висш пилотаж.

Та ето защо цъфнах в киното да зяпам Inception докато паралелно с това на другия край на града течеше абсолвентският ми бал. Гледах много-много да не си спойлвам филма, макар че не се сдържах и прочетох ревюто в блога на Kastel. Още от първите минути и малките страхове, че този път Нолан ще сгафи отпаднаха.

Изключителният професионализъм и строгото придържане към правилата при този режисьор винаги дават резултат – филмът започва с екшън – бърз, напрегнат, удивителен екшън. Още от първите минути се потапяш в действието на екрана и започваш да преживяваш всичко с героите. Няма скука, няма тегава част, няма излишни моменти. Лентата те грабва и не те оставя да последния кадър.

Леонардо ДиКаприо играе ролята на крадецът на мисли Kobb. Работата му е да се вмъква в съзнанието на хората и да им открадва разни секретни неща. Това става докато те спят – боцват се целият екип со се жертвата с едни системи в една машина и влизат в съня. Само че тоя път той има уникалната задача да „Вкара” а не да изкара мисъл от главата на човек. За целта ще трябва да минат  през няколко нива – разбирай да сънуват в съня на съня на съня … и съответно това е много опасно, щото, ако се прецакат, мозъците им ще станат на фрикасе. И понеже са сън в сън в сън … , то баш екшънът се развива паралелно на три-четири нива, което е много интересно, стига да имаш качествен сценарист и режисьор, който да не скапа работите. И точно тук е удивителният майсторлък на Кростофър Нолан – направил е това нещо перфектно, като напрежението просто избичва по краищата на екрана. 🙂

Що се отнася до актьорския състав – като всеки голям режисьор, на който са дадени много пари, Нолан се е обградил със звезди. Любимката ми Елън Пейдж с още една много силна роля, Джоузеф Гордън – Левит на невероятно ниво, както се и очакваше от него, Cotillard – перфектна за ролята си, Tom Hardy – страхотно попадение, Cillian Murphy – още една добра роля … така мога да продължавам до безкрай. Тоя човек определено знае кой трябва да му изпълнява ролите. Аз лично слабо място в актьорската игра не видях. Факт е, че не бяха най-уникалните персонажи на света – не отричам, но за такъв филм са си идеални.

Видях тук-таме, че има упреци, че във филма доста неща са „крадени” или просто напомнят за други филми – Джеймс Бонд, Матрицата и прочее. На тоя свят нищо ново няма от Елада насам, не виждам проблем в това. Те пък, щото Уашовски не са крали за да се направи „Матрицата”, нали !? Това са неща, които не мисля, че трябва толкова да вълнуват зрителя, като седне да гледа филм. То, ако търсите аналогии с други ленти, винаги ще намерите.

И така – още един път Нолан размазва ! Сигурен съм, че това ще е най-качественият филм, който ще може да се види това лято по екраните, така че не го пропускайте ! А аз вече потривам нетърпеливо ръце за следващия „Батман”.

BATMAN: Under the red Hood

July 14, 2010
by Anton

Всеки път чакам с нетърпение да излязат новите анимации на DC Comics или Marvel. Изненада ме обаче излизането на новия „Батман”, тъй като беше обявен релийз за по-късно този месец. Не се оплаквам де – с кеф си го зяпах вчера преди да премина „El Mariachi” вълната.

Сценарият е базиран на историите за The red hood и ако не знаете за какво става въпрос , както аз не знаех, то със сигурност ще ви трябва малко време да се ориентирате в ситуацията и ще ви е интересно покрай „мистерията”, която е удивително добре направена.  Ако сте запознати с цялата работа около въпросния персонаж пак не мисля, че ще скучаете, но определено ще се загуби чарът от разкриване на загадката.

Ще се опитам да разкажа за какво става въпрос без да издавам тайните. В началото филмът започва с убийството на Робин от Жокера. Батман естествено се чувства виновен, че не е могъл да го спаси. В Готам обаче се появява нов злодей – The red hood, който има удивителни способности, с които очевидно наш Батси не може да се справи и вижда голям зор. The red hood побърква престъпността в града, като взима наркобосовете под своя опека, а пък те от своя страна му дават 40% от печалбата. Само „Черната маска” не е на кяр от това и съответно тръгва да се разправя по бандитски …

Виждате, че както обикновено историята е многопластова. Всъщност аз ви разказвам съвсем отгоре – отгоре нещата, в действителност те са много по-заплетени и историята наистина се навързва сложно и интересно. Нещото, което страшно много ме кефи в тия анимации за Батман 🙂.

Екшънът трябва да ви кажа, че направо прелива. Даже на мен ми дойде в повече. Не мога да кажа, че е минус. В крайна сметка човек, като си пуска да гледа за Батман, иска да види много динамика и стрелба и кьотек на кило. ИМА ГИ !

Темпото е убийствено бързо и сложната задача да съчетаеш интересна история с много бойни сцени е изпълнена възможно най-добре 🙂. Страхотно добре направена от към драматургия лента.

Не мога да се оплача от нещо в тая анимация. Мисля от какво, но не мога. Има, разбира се, малко наивност, но то е присъщо за анимациите, не може да се избегне, пък и в това им е чара. Музиката е на ниво, актьорите също, както винаги сцените са впечатляващо направени (говорим за удивителен професионализъм) …

Сега, ако не сте фен на филмчетата от тоя тип, то не очаквайте тази да ви хареса и приятелски ви съветвам въобще да не си губите времето. За феновете – още една добре направена анимация от DC !

 

Мисия Лондон

May 6, 2010
by Anton

Гледайки безкрайните реклами и знаейки, че участие взимат всякакви чужди на киното хора, то отидох с мъничка надежда и голяма доза скептицизъм да гледам „Мисия Лондон”. Филмът обаче преобърна нещата. На излизане от киното надеждата бе заблестяла. Може би все пак, след толкова години, най-накрая и ние ще почнем да правим качествени филми. И щипка скептицизъм, разбира се – като нищо сега „големите умове” в нашето кино ще го отхвърлят, ще го обявят за „комерсиална гадост”, за мръсТен, долен, капиталистическо-повлиян филм, в който творецът не се мъчи да покаже на зрителя смисъла на живота, а да го забавлява и току виж спечелил някой лев. 😕

Историята е следната. Жената на българския президент – г-жа Селянска 😆 се чуди как да си уреди събитие, на което да присъства кралицата на Англия. Проблемът е, че посолството ни в кралството е пълен цирк и тя задейства връзки за да изпрати там свой човек (Юлиян Вергов), чиято цел е така да нареди нещата, че в крайна сметка самата кралица да застане под един покрив с нашата госпожа Селянска.

Истината е, че „Мисия Лондон” е един супер забавен и готин филм. Няма претенции за голямо кино и да ти покаже как аджеба стоят нещата в тоя живот. Просто сядаш да гледаш една забавна и комична история, разтоварваш се, забавляваш се и толкоз. Без да ти просветва великата мисъл за великия смисъл 😉 .

Сценарият е наистина прекрасен. Рядко можеш в български филм да видиш толкова хубавичък и опростен сценарий. Всичко е толкова отчетливо, а в същото време не е клиширано. Дори напротив – смея да твърдя, че историята е доста оригинална и се радвам, че подобно нещо се реализира на екран у нас.

(more…)

Всеки филм на Скорсезе си е събитие, няма спор в това. С великите си творби през последните десетилетия човекът си го е заслужил. И въпреки, че очаквах „Злокобен остров” да е качествена лента, то дори не предполагах какъв шедьовър ще се окаже.

На въпросния остров – Shutter Island има лудница, където една пациентка е избягала. Леонардо ДиКаприо е в ролята на федерален шериф, който пристига за да разследва случая. Той предполага, че на злокобния остров правят опити с болните и готов да разплете случая, се оказва, че всъщност всичко е една огромна конспирация. Самия него грози опасност да го изкарат луд и да го оставят в болницата.

Историята просто не позволява да откъснеш дори за миг очи от екрана, много рядко човек може да се натъкне на толкова интересен и завладяващ филм. Не си спомням кога за последно вниманието ми е било приковавано така, както го направи “Shutter Island”.

Уникално Скорсезе е успял да вплете елементи от класическия хорър в един съвременен трилър. Трудно е въобще да се дефинира жанрът на тази лента – някаква смесица между криминален филм, трилър, драма, мистерия, хорър … Виждаме добре познати похвати в сценария и режисурата от всички тези жанрове и така е направено, че не стои вехто и изтъркано, а някак свежо, съвсем съвременно.

(more…)

Историята за Алиса винаги ми се е струвала много тъпа, като бях дете. Не съм чел, нито пък са ми я чели книгата, но от хилядите детски филмчета историята така и не можа да ме грабне. Някаква гъска тича подир заек и пада в дупка, а там целият свят е абсолютно несмилаем за детското съзнание. Така и до ден днешен не мога да разбера наистина ли е толкова любима на децата по цял свят или просто някой я е набедил за такава. Така де – вие много ли дечурлига познавате, които да харесват „Алиса в страната на чудесата” ? Все тая де, важното е, че няма по подходяща почва, на която да се развива геният на Тим Бъртън. Странната история за малкото момиче в чудната страна все едно е писана за негов филм, така че с кеф се завлякох до киносалона.

Светът, който Бъртън създава за своите филми, винаги ме е изумявал. Макар и не всеки път филмите му да ми харесват, то много ми е допадал изкючителният начин, по който сътворява атмосферата в една лента. Не се съмнявах, че и в „Алиса в страната на чудесата” това ще е така. И в действителност този филм е така направен, че всичко в него просто се усеща от зрителя. Всеки един елемент е изпипан така, че да е точно на мястото си и да стои като най-нормалното нещо в една напълно ненормална вселена. И мозъкът ти се бори от една страна да отхвърли всичко, което очите ти виждат, а от друга – да повярва истински в него, тъй като то просто е създадено в невероятна хармония с цялата какафония на бъртъновото въображение 😆

И въпреки всичко това, трябва да ви кажа, че филмът си има доста кусури. От към режисура – ОК, с Тим няма лабаво, обаче сценарият ми беше прекалено … детски. Има нещо детинско, ужасно детинско в този филм. Нещо, което го кара да изглежда глуповат, нелеп …

Историята е, че Алиса още от дете страда от кошмари за Страната на чудесата. Когато е вече на деветнадесет (а не дете, както в оригинала) тя попада във въпросната страна и там разбира, че всъщност това не е било кошмар, а спомен (схващате ли тънканата – един вид продължение, ама не съвсем). Та в тая чудна страна на Алиса и се налага да се маризи с някакъв дракон, че да освободи хората от тиранията на злата кралица, щото така пише в някакъв странен свитък – един вид пророчески, нали. Да не кажете че ви спойлвам, ама вярвам и сами се досещате, че като Алиса развъртя накрая меча, на дракона му се разгони фамилията 😆 .

(more…)