Рецензии

Американците, след като избавиха света ни от де що имаше диктатори и зли люде, решиха, че е време да ни предпазят и от извънземни. Да си го кажем честно – по тая земя не остана гад, дето военните сили на САЩ да не заловиха, унищожиха и гордо накрая да не развяха американското знаме … единственото, което остана на янките да спасяват, е самия свят от чужди нашественици …Извънземните в този филм впрочем ни нападат без предупреждение и без ясна причина. Ей така – за спорта! Всъщност до такава степен никой не го е било еня да даде обяснение на инвазията, когато са го сътворявали Battle: Los Angeles, че на практика действието почва още преди началните надписи. СЪВСЕМ СЕРИОЗНО! Докато се показва логото на студиото се чува глас зад кадър, който направо ни съобщава, че извънземните идват да ни се правят на отворени. И от началото до края на филма просто една група военни спасява някакви хора и се бие къде се свари с космическите нашественици и това е. Друго няма…

 Сценарият сигурно не са го писали, ами просто са копи/пейст – вали от различни други. Формулата за военен отряд е спазена математически точно – в екипа задължително има един ветеран, дето скърби за умрелите си колеги през изминалите мисиите, един неуверен млад водач, който с изненада научава, че в живота не е като в училище, една мъжкарана и един черен, за да не бъдат обвинени в расизъм от компанията. Цивилните са както следва – баща и син, бащата по традиция умира, ама проявява геройство, някакви произволни деца и една жена, която да отприщи човещината в иначе строгия главен герой.

 Само че филмът е толкова плитък, че дори горните клиширани смислови връзки и взаимоотношения не са особено развити. По-скоро си ги знаем по навик, отколкото, че ги (more…)

Още когато чух, че са тръгнали да пишат сценарий за трета част на „Агент ХХL”, знаех, че резултатът ще бъде поредният тъп, сухарски напън за изтискване на някой долар от изстрадалата аудитория. Просто втората част за голямото латексово мамче беше толкова зле, че само на тотално безидеен човек би му хрумнало да продължи да се занимава с тая история.

Какво имаме тук … Помните ли хлапето от първата част, която излезе далечната 2000-на година? Та малкият Трент вече е пораснал и сега доведеният му татко – Малкълм (Мартин Лоурънс) се опитва да го убеди, че е по-добре да влезе в колеж отколкото да се прави на рапър. Хлапето по случайност попада на една от суперагентските – мегафедерални мисии на баща си защото (забележете!!!) отива да го моли по средата на целия екшън да му подписва някакъв договор, че го пуска на турне. Съответно в цялата патаклама то става свидетел на убийство и лошият решава, че трябва да го свитне и него,да не дава показания в съда. За да предпази доведения си син Малкъм решава да го държи под прикритие, като за целта го взима със себе си в някакво женско арт училище … и двамата преоблечени като дебели черни жени. Сега ще попитате защо го мъкне във въпросното даскало – ми там е скрита някаква флашка, дето съдържа информация, разобличаваща лошия 😉 .

Че е тъпотия – тъпотия е, но да съм честен – не е чак толкова зле, колкото го изкарват някои. Филмът е наивен до дебилизъм, но все пак става въпрос за лековата екщън комедия, нормално е да се случват недотам реални неща, нали? Хуморът в американските комедии никога не е бил нещо особено, че да очаквам тук да има промяна – смешките най-вече се въртят около това, че голямото мамче е дебела и някакви елементарни сексистки закачки. Може би най-големият проблем идва от това, че второстепенните персонажи са наистина плитки. Момичетата от училището са някакви наивни типажни образи, които никому не могат да направят впечатление, а лошите … е, това са най-лошите лоши, които съм гледал последните години. Тъпи, некадърни и безкрайно скучни – безспорно най-голямата дупка в целия филм.

Иначе историята е много типична за такъв жанр. Може би тези от вас, които са на моите години си спомняте вълната на екшън-комедиите, която беше настъпила по едно време, преди десетина, та и повече години. Общо взето се градяха на семпличък сценарий – някакви елементарни смешки, малко перчене от страна на главните герои и накрая лека доза преследване с коли и гърмежи за цвят. На абсолютно същия модел е изграден и АГЕНТ XXL 3, без дори намек за излизане от рамките. С две думи – в тоя филм няма нищо свежо.Що се отнася до Мартин Лоурънс и Brandon T. Jackson – симпатяги са, отиват им подобни роли. Не мога да кажа нещо много положително за тях, но пък и не разбирам плюенето по двамата – какво толкова трябваше да направят, когато персонажите им са зверски лековати и са замесени в инфантилни ситуации!? За мене си се справиха с ролите си, пък и имаше химия между тях.

 

Може би защото очаквах, че филмът ще е пълно бедствие, в крайна сметка не ми се стори чак толкова зле. И по-големи тъпотии сме виждали последните години. За убиване на време става, ако налице са няколко условия – да сте фен на тоя жанр от времето на „лоши момчета”, да не очаквате много и все още да ви е забавно, че дебела жена чупи масата, докато танцива върху нея. В противен случай – колкото по-далеч стоите от този филм, толкова по-добре!

Рапунцел е идеалната приказка за Дисни. Колкото и да ги плюем, хората си разбират от работата и умеят да правят прекрасни филми за деца.

Съвременната версия на Рапунцел е една чаровна история, разказана с много хумор и прелестни моменти, на които ще се насладят както най-малките, така и далеч по-големите.

Тъй като филмът е минал само покрай приказката, ще ви кажа с две думи за какво се разказва. Имало някакво магическо цвете, чрез което някаква зла жена се поддържала вечно млада. Само че кралицата се разболяла и поданиците тръгнали да търсят лек, като съответно намерили въпросното цвете. След като от него направили лекарство, магическите му сили се пренесли в по-късно родената дъщеря на кралицата (по-точно в косата и). Това съответно е Рапунцел. Злата жена (онази, дето се подмладявала от цветето) отвлякла бебока и го отгледала в кулата (дето вече е от приказката 🙂 ) като своя дъщеря, като не и давала да напуска, защото непрекъснато и обяснявала, че навън дебнат опасности (което не е много далеч от истината). И към днешна дата Рапунцел вече е на 18 и много и се иска да види света навън. В кулата по случайност попада един крадец, който е отмъкнал кралската корона и сега го гонят стражите. Няма да изпадам в подробности нататък, но общо взето момичето с вълшебната коса скрива короната и обещава да му я върне, само ако той я изведе от кулата и отидат в града.

1

Наистина филмът е много детски, типично за Дисни, но въпреки това си заслужава да се гледа и от по-големите (такива като мен). Много чар има в сцените, много хумор, а и някои от персонажите са си наистина култови. Този път от компанията са уцелили десетката, за разлика от буламачите с „Колите” и „Up”. Хем в сърцевината на историята го има детското – за силата на добротата, за обичта, за мечтите и т.н., хем я има и свежестта с колоритните сцени, нестандартните моменти и качествените смешки.

Единственото дразнещо нещо бяха някои дебилно наивни моменти, но ако гледате анимации последните години, то би трябвало да сте подготвени за такива. Това даже не бих го сложил като минус – все пак не забравяйте, че става дума за детско филмче, нормално е да има и някои не до там добре мотивирани ситуации.

gif1

Друго нещо, на което не мога да не обърна внимание, е, че Дисни са се спукали да се самоцитират в Tangled. Ако сте дете на 90-те, то няма как да не познаете копираните почти 1 към 1 моменти от класическите анимации на Дисни – за малката русалка, за Аладин и т.н. В крайна сметка – нали всичко ново е добре забравено старо. Хубавото си е хубаво, нека и сегашните дечурлига се насладят на тези приказни моменти. Малко попреправени, но като цяло – същите. Замислете се – няма как иначе да ги оценят децата, щото на тях, като им пуснеш 2D анимация, и си мислят, че им пускаш филм от средновековието 😀 .

4

Та в заключение бих казал – „Рапунцел и разбойникът” е перфектният семеен филм, който да гледате със семейството си събота следобед. Ако имате дете – няма да сбъркате, ако му пуснете това филмче … няма да сбъркате и да седнете с него. А тъй като знам, че този сайт повече се посещава от хора на моите години – 20 и нещо – то и на тях бих го препоръчал с чиста съвест. Особено момичетата би трябвало много да му се зарадват 🙂 .

gif2

Що не гледате … Sex And Lucia

January 27, 2011
by Anton

Ако на някой му е убегнало какво представлява рубриката „Що не гледате…” , нека да хвърли един поглед тук.

Та така – това е едно филмче от преди десетина годинки, което ми попадна съвсем случайно наскоро и което реших да изгледам най-вече защото трябваше да правя някакъв анализ по теориите на Фройд върху лента по избор. А филм, посветен на сексуалните взаимоотношения между хората винаги дава добра предпоставка за разглеждане на фройдовите теории, нали ?

Та трябва да ви кажа, че „Сексът и Лусиа” имаше един от най-яките сценарии, които съм виждал въобще. Трудно ще ми е да ви разкажа точно за какво става въпрос, тъй като историята е доста оплетена и всеки персонаж си е прекрасно развит със своята си житейска драма. Ще трябва да изпиша една страница само за да обясня как в общи линии стоят нещата, а в това никога няма смисъл. Просто трябва да се гледа!

Започвам със сценария, защото филмът има много плюсове, но това е нещото, което го прави истински голям.

Що се отнася до актьорския състав – той е много добре подбран и повечето се справят страхотно с ролите си. Особено Paz Vega, която играе Лусиа, беше невероятна в някои епизоди. Това момиче има харизма и сияе на екрана (като звезда, разбираш ли) 🙂 .

Добри думи могат да се кажат за този филм в почти всеки аспект. Прекрасни кадри – много красиви, много атрактивни. Темпо, което се поддържа през цялото време и лентата не ти доскучава нито за миг. Приятна атмосфера, в която с лекота и удоволствие се „потапяш” … и т.н. и т.н. С две думи – няма слабо място!

Рядко съм така впечатлен от филм, радвам се, че си отделих от времето за да го гледам. Съветвам ви и вие да направите същото. Една от качествените европейски ленти на последното десетилетие.  

Black Swan / Черен лебед

January 2, 2011
by Anton

Не ми е много ясна тая мания по Aronofski, която се заформя последните години. Очевидно хората обичат разни „дълбокомислени” филми и по цял ден да им се отварят очите за смисъла на живота, ама все си мислех, че вече е втръснало подобно нещо.

Аронофски направи страхотен „бум” с „Реквием за мечта”, вярно е. Наскоро гледах филма и мога да кажа, че рядко се вижда нещо толкова интригуващо, но като изключим тази лента,  останалите му неща не си струват чак такова внимание. Нито The fountain”, нито „Кечистът” бяха кой знае какви страховити филми. Същото е и с „Черен лебед”.

От към режисура трябва да признаем, че Аронофски е удивителен майстор в направата на своите сцени и знае как да внуши определено чувство на зрителя, но пък натрапващата се претенциозност на филмите му просто скапва всичко хубаво в тях. В „Черен лебед” през цялото време усещаш този „виж ме колко съм велик” полъх.

Натали Портман играе балерина перфекциониста, която най-накрая получава възможността да изиграе главната роля в „Лебедово езеро”. Проблемът и е, че поради непрекъснатото си старание да бъде перфектна във всичко, така и не може да се отпусне и да пресъздаде нужната страст на сцената. В крайна сметка главната героиня отива към лудост, а лентата към сюрреализъм, като не знаеш кое е истина, кое и е само в главата на балерината и кое как става в крайна сметка. Малко ми напомня на „Мълхоланд драйв” в някои отношения.

Трябва да кажа, че Натали Портман и Винсент Касел направиха поредните изключителни роли. Винаги много съм харесвал Портман като актриса (пък не, че и като жена ще я върна 😆 ) и с тази си роля просто затвърди мнението ми, че е една от най-добрите на нашето време. Всъщност дори само заради актьорската игра, то филмът си струва да се гледа. Факт е, че едва ли ще си го постава сред любимите за 2010, но пък на бялото черно нямам намерение да казвам.

Вярвам, че лентата ще се хареса много на феновете на Aroofski, защото знам, че има доста такива. Всеки с правото си на мнение в крайна сметка, нали така ?

А пък за мене „BLACK SWAN” е поредният филм на този режисьор, в който се казват много простички неща с изключително сложни думи. Аз лично предпочитам обратното.   

Трябва да ви кажа, че аз съм голям фен на съвременната анимация. Тази, която е пропита с чувство за хумор, достъпно за големите, и има приятна историйка за малките. Такива като „Ice Age”, „Shrek” или „Феноменалните”. Лошото е, че времето им почва да изтича и сега на мода са анимации като „Колите” в които детското преобладава (много мерсим, „Дисни Студио”!). Затова много се зарадвах на „Аз, проклетникът”, тъй като тук хуморът е як, а детинщината не е дразнеща… досущ като в началото на десетилетието.

Историята се върти около злодеят Гру. Гру е зъл човек ПО ПРОФЕСИЯ! И като такъв решава да открадне луната, само че за целта му трябват пари. И като всеки човек, който си има професия Гру отива с проект до банката. Банката за злодеи, която отпуска на лошите в света пари за да си вършат престъпленията.

Американците го намират за смешно, тъй като не знаят какво става в тази част на света и си въобразяват, че подобно нещо е нелепо.  

(more…)

Окей … да речем, че понякога трябва да има и такива филми.

Спомняте ли си онези готини екшън-комедии от преди десетина готини ? „Ченгето в мен”, „Лоши момчета” и прочее ? Бяха толкова готини – от една страна си е екшън, от друга е толкова забавно. Наивни и на места откровено дебилни, но пък забавни …

RED е горе-долу такъв филм. Не е като едно време, просто защото сега годината е 2010 и вече не се котират така тия неща, но пак си е готино … донякъде.

Историята е за пенсионирани агенти от ЦРУ, които изведнъж някой от организацията погва да избие. Естествено нашите са много печени и няма да се дадат току така на новобранците. Яка патаклама и яко готини лафове … някои готини, други – не дотам, ама пак стават.

Ей това е този филм !

Единствената цел на „БСП: Бесни страшни пенсии” е да се разтовариш и позабавляваш. И наистина е готино направен – и сценарият си е качествен, и режисьора не си е придавал излишна важност. Пък и кастът е много добър – Брус Уилис, Джон Малкович и Морган Фрийман – не можеш някак да подминеш тия имена с лека ръка.  Ако си падате по такива екшън-комедийки, то няма причина да пропуснете RED. И без друго вече тоя жанр не е така популярен, отстъпи място на хлапета, дето стават вампири по всякакви поводи. 😕

Ако трябва да си говорим истината – тоя филм е пълна простотия … но някак си в добрия смисъл, ако ме разбирате 😉 . Одобрявам такива простотии – веселяшки, готини и свежарски.

Поне за мен това беше един от най-очакваните филми за тази година. История за фейсбук, режисирана от Финчър – просто не можеш да пропуснеш такова нещо. Този режисьор последните години доказа, че си заслужава вниманието.

Тук филмът се гради на ретроспекция (както беше и с Бенджамин Бътън между другото) – Марк Цукерберг е съден по две линии – едната е, че е откраднал идеята за фейсбук, другата е, че е изхвърлил първоначалния си партньор. И от разказите на хората, седнали покрай масата, всеки с по армия от адвокати до себе си, ние проследяваме историята за създаването и възхода на фейсбук.

Ретроспекцията и отправната точка на филма обаче не са просто прищявка. Замислете се – историята на фейсбук тепърва се пише, а за един филм ти трябва реален край (имам в предвид чисто драматургично). Това е точно начинът тази лента да изглежда завършена, а не като пилотен епизод на някой сериал.

Относно самата история – тя е много увлекателна и прекрасно написана от Ben Mezrich (по чиято книга е правен филмът). Колко са истински нещата е спорен въпрос. Самият Марк Цукерберг не е участвал нито в правенето на книгата, нито в правенето на филма, така че някои неща вероятно са поукрасени, допълнени, измислени и прочее. Това обаче не ни интересува, тъй като сме зрители и филмът е игрален, не документален. Разглеждаме си го като история и трябва да кажем, че това е една прекрасна история.

Сега да преминем към любимия ми момент с Финчър. Финчър е човекът, на който всяка компания би си доверила парите, що се отнася до правене на филм. И това не е случайно – просто този човек може да прави истинско зрелище. Невероятна работа от към режисура, бих казал – без да се набива на очи. Всяка сцена е някак си … естествена. Нямаш усещането, че някой там се е чудил и маел как да заснеме дадено нещо. Сякаш всичко е от само себе си. Истината е, че майсторството е потресаващо. Лично аз съм фен на Финчър от доста време насам и с този филм не ме разочарова.

По принцип рядко пиша отделно за някой актьор, но тук се налага. Като цяло кастът си беше на мястото и всички ми харесаха как се справят с ролите си, но Джъстин Тимбърлейк наистина блестеше в този филм. Честно казано – никога не съм го приемал на сериозно. Не мислех, че може да изиграе някаква роля, която да си струва. Нямам нищо против такива пишман-звезди да участват в някоя и друга сцена – храст, бор, стол … там каквото си реши режисьорът да ги сложи. Тук обаче Тимбърлейк направи наистина невероятна роля. Беше точно това, което трябваше да е – самозабравил се хлапак, с повече успех, отколкото може да му понесе егото. Всички персонажи бяха готини, но Шон Паркър на Тимбърлейк беше наистина култов!

Филмът е страхотен защото притежава щипчицата яркост, която да го отличи от другите филми. Тази „яркост” се изразява в липсата на оценка на дадените герои. Няма лоши и добри – никой не е посочен като отрицателен или като положителен образ. Това е нещото, което прави The Social network толкова готин и наистина изглежда като нещо различно. Много рядко можем да видим в такъв тип филм, който е насочен към масовата аудитория, липса на негативни и позитивни персонажи. Знам, че звучи много семпличко, но точно в това е силата на този филм.

Препоръчвам ви да отидете и да изгледате „Социалната мрежа”. Няма да съжалявате. За този филм тепърва ще се говори. Не знам какви награди и номинации ще отнесе, но определено, когато 2010 приключи и се върнем назад за да видим какви филми ни е предложила, то тази лента ще бъде спомената във всички блогове, сайтове, предавания и т.н. Безспорно един от филмите на годината.