Рецензии

Подновявам си седмичната рубрика. 🙂 Идеята беше да излиза всеки понеделник, но се забавих, за другия път ще се постарая. С две думи, понеже съм голям специалист и много ги разбирам нещата, коментирам разни филми, сериали и чат-пат  някоя по-интересна новина от света на киното или телевизията.

Почваме с Puss in boots. Даже ревю съм тръгнал да му правя, тия дни ще е готово. С две думи – дори не може да се приближи до първите филми за Шрек. Това е традицията на братего американеца. Една идея се изстисква докрай и вече, като и капчица не пада повече, правиш spin-off. За незапознатите – това е да направиш нов филм или сериал от вече съществуващ такъв. Най-често се взима някакъв по-колоритен персонаж. Почти всеки хитов сериал си има такъв. Пример – „Приятели” и „Джоуи”.

Та аз съм голям фен на Шрек и това за мен една от най-яките анимации EVER. Първата и втората част са си класика отвсякъде. Обаче нататък нещата станаха зле. Третата криво-ляво се търпеше, макар че беше тъпотия, но четвъртата вече беше съвсем изсмукана от пръстите. И, ако трябва да се замислим, „Котарака в чизми” беше най-логичното нещо, което да последва. Имах някаква надежда, че може да е пак култово филмче, но уви. Идеите вече са изчерпани. Сюжета не го бива. Просто не те грабва историята, някак си е прекалено повърхностна. Трудно поражда някакви емоции у зрителя, което говори за бъгава драматургия. С по-прости думи казано – абе, липсва му нещо. Много осезателно му липсва нещо.

Иначе е готин хуморът. Има колоритни изпълнения, типично в стила на шрек-о-филмите.

Става за убиване на време, не е някаква пълна тъпотия. Даже, ако беше друга анимация, вероятно щяхме да кажем, че е добра, но от тази се очакваше нещо повече. Да кажем оценка „Добър 4 минус” и за назидание – гледане изпод вежди на другарката, докато връща бележника. Да преминем към по-сериозните филми.

J. Edgar го чаках с голямо нетърпение откакто му гледах първия трейлър. Доста отдавна беше. Филм, режисиран от Клинт Истууд и с ДиКаприо в главната роля, не може да не те заинтригува. „Джей Едгар” беше определен като тотален боклук от доста от критиците. Поизчетох последните дни бая мнения. От визията на филма, до сюжета, че и защо не третирал еди-кои-си въпроси, ами други. Лентата, както вероятно ви е направило впечатление, остана далеч от Оскар-ите, че и от другите по-престижни награди. А и зрителите много не го харесват. В IMDB е с оценка 7. За продукция, която се е гласяла да бъде голямата работа е доста кофти тая цифра.

На фона на всичко това, моето мнение е следното – половината боклуци от „оскаровите филми” не могат да стъпят на малкия пръст на „Джей Едгар”! Да си гледат работата всякакви академии и асоциации, които вечно се опитват да са „политически коректни” при наградите си.

(more…)

Рядко ще чуете да се говори за „Майк и Моли”.  Дори никоя родна телевизия не пожела да го завърти, макар че вероятно и това ще се случи все някога, сериалът е все още новичък. Тези обаче, които са проявили любопитство и са пуснали някоя серия, обикновено стават заклети фенове. Такъв е и моят случай. Дори не помня по какъв повод седнах да зяпам един епизод преди няколко седмици. Е, вече съм изгледал целия първи сезон и всичко, излъчено от втория. Това е един от онези ситкоми, които можеш да зяпаш спокойно цял ден и няма да ти писне.

Историята разказва как един полицай от Чикаго се запознава с една детска учителка и се влюбват почти от пръв поглед. В борбата с килограмите и трудностите на съвременната романтична връзка двамата са просто зашеметяващо дуо! Изпълват сериалчето с онзи чар, на който само дундьовците са способни 🙂 . Майк и Моли не са обикновените герои на съвременния ситком – не са простаци, не са социопати, не са идиоти и не са злобно настроени към цял свят. Те са едни обикновени хора, които просто изпадат в смешни ситуации и се сблъскват с абсурдите в обществото.  Що се отнася до персонажите около тях  – те вече са си типичните за сегашните комедийни шоута – включвайки тъпата до няма и къде мадама, която спи с всичко живо, готината бабка афро-американка, сърдитото мамче на Майк и прочее, но пък дори и те са по своему колоритни.  Нищо, че ги виждаме във всяка втора комедия – някак си са успели  да вкарат живец в клишетата.

Но нещото, което наистина отличава „Майк и Моли” от останалите ситкоми, е чудесният, добронамерен, лишен от простащина и дебилизъм хумор. Именно затова се влюбих в този сериал. Втръснало ми е от злобни и малоумни майтапи, които просто бликат от всички подобни предавания. А „Майк и Моли” ми напомня на онези чудесни сериалчета от 90-те, на които толкова се забавлявахме и които така ми липсват днес.

Иначе в САЩ ситкомът се представя стабилно като рейтинг и вероятно ще трае още дълги години.  Излъчва се веднага след  „Двама мъже и половина” и е едно от най-гледаните неща по телевизията в понеделник вечер.  Вече се разпространява в доста страни по света, включително и в Европа. Даже Хърватска и Словакия са го завъртели. Надявам се скоро време и до нас да стигне, за да могат повече хора да му обърнат внимание. В момента остава в сянката на „Двама мъже и половина” и „Теория на големия взрив”, а според мен е далеч, далеч по-добър. Най-малкото е лишен от типичния американски дебилен хумор, който направо ми бърка в мозъка. 🙂

BATMAN: YEAR ONE (2011)

October 10, 2011
by Anton

Напоследък имаше доста разочарования откъм комиксови филми. В това число и анимационни такива. Да си го кажа направо – последните анимации са много по-детски отколкото ми се ще. Разбирам, че е нормално да се гони и най-малката аудитория, тъй като е доста доходоносна, но всичко си има граница.

Затова останах толкова приятно изненадан от най-новия филм по мотиви на DC Comics – BATMAN:YEAR ONE!

Филмчето е просто страхотно, макар че вероятно на по-малките деца ще им се стори върло скучен.  Все пак е PG-13, така че не се предполага да се гледа от лица под 13 години. А за по-големите дечица (като мене 🙂 ) – най-сетне дочакахме свястна анимация, бях почнал да се отчайвам.

В Батман: Година първа – виждаме как в Готам пристига Джим Гордън и в същото време се завръща Брус Уейн. Трябва да кажа, че всъщност главният герой тук е полицаят, Батман по-скоро е второстепенен персонаж. Звучи странно на първо четене, но ще се убедите, че е страхотна идея.  Джим е още млад, тъкмо му се ражда първото дете, сблъсква се с корумпираната полиция в Готам и се оказва страшен екшън герой. Вярно, че не е костюмиран, но пък има мустак, което също върши работа 😉 .

Историята е чудесна, макар да не присъства никой от лудите злодеи, с които по принцип свързваме Батман (Жокера, Пингвина, Мистър Фрийз и т.н.). Всичко е реалистично направено, като Брус Уейн и Гордън се борят срещу мафията и корумпираната власт в Готам.  В това отношение филмът наподобява донякъде BATMAN BEGINS на Нолан.

Екшън не липсва и също е направен учудващо реалистично за комиксова адаптация. Има някои по-брутални сцени, леко напомнящи на тези от японските анимации, заради които и филмът е PG-13,  но не са нещо отблъскващо и не изобилстват.

Появява се и Жената котка, но и тя не е сред главните персонажи, а по-скоро за колорит е вкарана. И честно да си кажа – досега никога не съм виждал подобна интерпретация на Селина Кайл. Виждал съм я като богаташка или като разорено работещо момиче, но тук е … хм. Да речем, че е пак работещо момиче… Има си и малка сестричка, за която да се грижи и изобщо е в съвсем различна светлина. Вероятно в комиксите я има и такава, но за мен си е нещо ново.

Бих казал, че това е най-добрата анимация от много време насам. Тотално далеч от всякакви детинщини и измислени, неадекватни екшън сцени. Има много приятна, реалистична атмосфера и поддържа необходимата за подобни филми динамика. И най-важното – прекрасна сюжетна линия, а не да гледаме само патаклама на кило и по три реплики на петнайсет минути. Умело са смесени сегменти от мафиотските и детективските филми с такива от историите за супер-герои.

BATMAN: YEAR ONE е една от най-добрите анимации на DC Comics изобщо! И определено правилният избор, ако сте фен на подобни филми.

Въх, ойде дитето, въ!

Още един култов персонаж от комиксите вече може да се похвали с летен блокбастър. Тор, богът на гръмотевиците, вилнее по кината с магическия чук и бурния си нрав. Найс, а?

Филмът ни пренася в началото на историята за Тор, когато още е непокорен принц, копнеещ за война и славни победи. Горделив и безотговорен, той е готов да въвлече кралството си – Асгард – в жестоко кръвопролитие.

Ядосан от поредната глупост на сина си, крал Один (Антъни Хопкинс) го изпраща в изгнание на Земята.

На нашата планета Тор попада на младата учена Джейн Фостър (Натали Портман). С времето той се смирява и променя поведението си, подтикнат от чувствата, които възникват между тях (да, това е сладникавата част на филма, кво да го правиш – Холиут 😕 ).В това време нещата в Асгард не вървят добре и кралството е изправено пред катастрофа заради другия син на Один – Loki…

Образите в тази история почиват на реални митове и легенди и това ги прави още по-култови. Усеща се полъхът на древността в тях, примесен с модерните разбирания за света и съвременните схващания за магии и езически богове.

В „Тор” са се опитали да забъркат една отлична формула за „супергеройски филм” и до голяма степен са успели. Има по малко от всичко – битки с разни чудовища, много екшън,  сантиментални дрязги, любовна история, хумор и немалко култови моменти.  С други думи – предоставя на зрителите всичко, което очакват да видят в един такъв филм.

Най-хубавото е, че сюжетът не е малоумно плитък, както често го правят в този жанр. Историята е увлекателна, развива се на няколко нива и не доскучава. 

Пък и го няма усещането, че си кръгъл идиот, защото си дал пари на входа на киносалона. 🙂

Не ми се навлиза в детайли на драматургията, но само ще кажа, че филмът има добър ритъм – точната доза екшън и на точните места. Личи си, че сценаристите не са си смукали от пръстите какво да пишат, а са развили както трябва една добра, макар и простичка идея.

Героите са интересни и всеки се отличава с нещо характерно. Малко ме подразниха изкуствените реплики, които бяха сложили в устите им. Някои неща изглеждаха много кухо и скапваха удоволствието от това, че актьорите бяха от висока класа. Това обаче не е чак толкова голям проблем – едно, че е нормално за този род филми и още повече, че не е постоянно явление, а само в някои сцени.

Дори в „комиксова” продукция, то пак си е удоволствие да гледаш Антъни Хопкинс и Натали Портман. А трябва да кажем, че и останалите се справиха с ролите си. Всички са качествени актьори, а бяха и много добре подбрани. Един поглед ти стига за да разбереш какъв е героят и какво можеш да очакваш от него.

Що се отнася до екшън моментите, то аз останах доволен. Имаше някои доста оригинални хрумвания при баталните сцени (известни още като „баш кьотек сеир”). С две думи – като се размята Тор с чука и стана купона 😉 .

В обобщение мога да кажа за THOR, че беше един много приятен филм, далеч над средното ниво на комиксовите адаптации. Разбира се, че има какво още да се желае, но не вярвам, че някой има големи очаквания към този тип продукции. Беше забавен на места, имаше нужното количество екшън и историята беше увлекателна, така че спокойно може да определим лентата като успешна.  Само може да се надяваме, че задаващото се лято ще ни предложи повечко такива филми.

SUCKER PUNCH

April 10, 2011
by Anton

Филм, чието заглавие е толкова тъпо, колкото е SUCKER PUNCH, най-често е пълна простотия. И едва ли щях да му обърна грам внимание, ако режисьор не беше Зак Снайдер. Това е човекът, който стои зад „300” и „Пазителите”, и мога да кажа, че е един от добрите режисьори на комерсиални филми.

Уви, този път се е издънил тотално …

SUCKER PUNCH е някаква абсурдна история, в която екшънът е самоцелен, а действието се развива трагикомично бавно. Това всъщност беше една от най-тъпите истории, които съм гледал … а аз какви тъпотии съм гледал, ако знаете.

Общо взето нещата стоят така – майката на главната героиня умира, но завещава всичко (явно добри парици) на нея и сестра и. Пастрокът им не е доволен от това и тръгва да ги убива. Застрелва малката сестра, но голямата се измъква. Пастрокът обвинява нея за убийството и я вкарват в лудница. Там очевидно лошият плаща на един лекар (или някакъв шеф на лудницата, не съм сигурен) да направят лоботомия на момичето (това е кофти процедура, чрез която ставаш нещо като кротко зомби 🙂 ).  

Всичко това се развива за по-кратък период, отколкото ви отне тук да го прочетете. А и да си призная – не го схванах в началото, като гледах филма – после се поразрових, че да видя за какво иде реч. Как да е …

В лудницата главната ни героиня си се представя като в ужасен публичен дом и заедно с другите момичета започват да кроят планове как да се измъкнат от лошия си сводник. Това е и целият филм. А екшън сцените, които гледате по трейлърите, идват от там, че нашата мадама си ги представя, докато е в публичния дом (който пък всъщност си представя, докато е в лудницата … следите ли ми още мисълта ?).

Филмът е наслада за окото – факт. Сцените, особено бойните, са красота за гледане. Не, че ефектите са толкова страхотни, просото качествено са заснети. Обаче това не променя нещата, че SUCKER PUNCH е малоумен и скучен.

Честно казано се надявах сводника да ги пречука час по скоро и да свърши филмът, ама пусто все му се измъкваха.

Актьорската игра … абе, каква актьорска игра – полуголи мадами поскачат като „Гумените мечета”, стиснали четири пъти по-тежки от тях оръжия. На всичкото отгоре част от тях го раздаваха и срамежливи и мълчаливи, което още повече засилваше съмнението, дали не са гумени кукли със забит компресор в задника.  

Нямам нищо против филмите за плакнене на очите, но когато са като „300” – с що годе приличен сюжет, та да ти е интересно да ги гледаш. SUCKER PUNCH си е направо трагедия. Още от трейлърите си личеше колко ще е зле. Нищо чудно, че в дебютния му уикенд някаква скапана детска комедия го отвя като кьорав делфин шамандура в бокс офиса.

Въобще не си губете времето с тоя филм.

LOVE.NET

April 10, 2011
by Anton

Рядко се вижда толкова добра рекламна кампания на български филм, както при LOVE.NET. Научихме се последните години, че за да бъде гледана една лента, то си трябва здраво промотиране. Иначе нищо не става.

За съжаление с добрата реклама ми свършват позитивите за този филм, кажи-речи. Изключително неприятно ми е, когато трябва да пиша лоши неща за нашенска продукция. Първо, че чувствам хората, стоящи зад един филм, малко или много като колеги, второ – знам какво геройство е да правиш кино в България. Но аз съм си обещал да бъда честен с читателите на този сайт и да пиша това, което мисля. Далеч по-добре ми беше, когато писах „За TILT и българското кино…” , където с чиста съвест изказах суперлативи за нашите филми от последните години.

И така …

LOVE.NET ни разказва четири истории, които нямат много връзка помежду си.

Захари Бахаров играе ролята на журналист, който пише статия за запознанствата онлайн и за целта самият той се потапя в света на интернет връзките. Естествено се влюбва в едно от момичетата, с които се среща, че да имаме някаква история.

Койна Русева и Лора Чешмеджиева се превъплъщават в отчуждени майка и дъщеря, като семейният конфликт между двете е пряко свързан с интернет запознанствата им с мъже.

Христо Шопов играе богат хирург, чиято страст към съпругата му е изчезнала. По интернет той се запознава с друга жена, в която се влюбва до уши. Работата е там, че това всъщност си е неговата съпруга – в ролята е Лилия Маравиля. Когато тя разбира за интернет профила на мъжа си, решава, че това е начинът, по който трябва да постъпи – да се престори на непозната в мрежата.

Последната история е за една българска режисьорка (Диана Добрева), която по случайност се запознава в интернет с Джон Лоутън и двамата стават добри приятели (… и още нещо).

Много хора биха казали, че още от идеята си филмът не блести с особена оригиналност, но аз винаги см бил против това. Да намериш оригинална идея не винаги е добро решение и не винаги е необходимо. Много по-важно е как се развива един филм, отколкото да търсиш някаква щуротия за база.

Проблемът е, че историите във LOVE.NET се развиват дразнещо скучно, тромаво и много, ама много предвидимо. Клишетата бликат от всякъде.

Най-неприятното във филма обаче е, че всичко стои неестествено. Героите живеят в някакви скъпарски апартаменти, говорят изкуствено (more…)

Знаете ли как се прави кино в България? Трудно, много трудно. Бих казал, че кино в България се прави на магия и против всякакви финансови закони. Трябва да знаете, че един филм струва много. Дори не може да си представите колко много. И затова аз гледам възможно най-малко критично на всяка българска продукция, тъй като имам представа през какви геройства се минава, че да може изобщо да се завърти по кината.

Вече бях чел едно негативно ревю за LOVE.NET преди да отида да го гледам, та затова нямах много големи очаквания. Но в крайна сметка трябва да си го кажем – последните години има с какво да се похвалим – Дзифт, Източни пиеси, Мисия Лондон, ТИЛТ … българското кино отбеляза значителен прогрес и най-вече – вдигна се летвата. Така че колкото и снизходително да гледаме на родните продукции, просто няма начин вече да не изискваме един зададен стандарт на качество.

Не ми се ще да го казвам, но Love.net е огромна стъпка назад за родното кино. След цялата реклама, която заля де що има, очаквах да видя, ако не друго, то поне приличен филм.

Love.net не е приличен филм и освен голяма доза скука, нищо друго не очаква зрителя. Историята, доколкото можем да я наречем история, е ужасно направена и сглобена. Актьорите играят много под възможностите си, а клишетата (more…)

ПОРОЙ НАД КИНОТО Vol.1

March 28, 2011
by Anton

Колкото и да не ми се ще, понякога просто трябва да седнеш и да изгледаш някои от бозите, които вървят по кината. Ако не за друго, то поне за да си в час.

Помните ли онова страхотно време, когато си мислехме, че да те прострелят не боли толкова? Тогава така бяха филмите – луд гърмеж и готини лафове. Гръмнали тоя, оня – няма страшно, минава им по-бързо от натъртено. Ех, 90-те бяха луди години – Уйл Смит и Мартин Лоурънс бяха лоши момчета, а вампирите все още не светеха … из гората светеха само феите, мили дечица на съвременния побъркан свят, в който Twilight се приема за готин филм.  Ех, как се кефех тогава на екшън-комедиите – Лоурънс направо разцепваше в Агент XXL. На кино го гледах, още помня колко (more…)