Блог

Светът протестира, ама ние сме далече от света. Този сайт по принцип е с идеята да развлича хората, да им показва разни интересни работи. Филми, спорт, сериали и тям подобни неща. И днес с тази идея седнах зад клавиатурата. И докато търсех информация за това, как Линкълн се  бори с разни вампири (в някой следващ пост ще уточня), изведнъж Уикипедия ми се скри и ми изплува ей това.

Някаква SOPA нещо PIPA и не разбирам какво и се чудя, и се мая. Защо в България не се вдига шум, защо тука я прочетеш нещичко по форуми и блогчета, я не? Нещо толкова огромно, че цял свят е настръхнал, но у нас трябва сериозно да се разтърсиш, че да откриеш информация.

Та най-общо казано нещата стоят така, че в САЩ се готви закон, който, под претекст, че ще се бори с пиратството, е на път да цензурира жестоко интернет.  На практика това ще промени из основи мрежата такава, каквато е днес. И съответно хората от Wikipedia, Google, Facebook, Twitter и всевъзможни малки и големи сайтове протестират. Та не се изненадвайте, че не ви се отваря Wikipedia или някой друг сайт, а излиза черно лого или видео, обясняващо за някакъв си закон в САЩ.  

Първо да напиша за хорицата, които се чудят как да използват Уикипедия. Просто от настройките на браузъра си спрете JavaScript-а . За по-незапознатите – ето линкче как става тая работа. Или по-лесния вариант, влизайте през кешираната версия на Гуугъл.

Сега, за самия закон – ето тук Крис Георгиев е описал нещата на български. Най-добре написаният текст на български, който успях да намеря. По чуждите сайтове е пълно с инфо, разбира се. Ето един материал, който обяснява как аджеба това нещо ще се отрази на хората. Ето и още един сайт, посветен специално на това.

Там подробно хората обясняват защо този проектозакон е напълно неефективен срещу борбата с пиратството и как де факто ще цензурира интернет. SOPA и PIPA просто дават една огромна сопа в ръцете на правителството в САЩ, с която ще може да налага който си пожелае заради огромните правомощия. Това означава само едно нещо – ЦЕНЗУРА! И не си мислете, че тая цензура си е проблем само на американците. Хич даже не е! Ще се отрази на всички потребители в интернет. От тук до Шри Ланка и обратно от другата страна. Но и това е подробно обяснено в горните сайтове.

Това видео е вероятно най-гледаното в момента в мрежата и доста сбитичко обяснява как стоят нещата:

 

PROTECT IP / SOPA Breaks The Internet from Fight for the Future on Vimeo.

Честно казано, не виждам как реално подобен закон може да мине. Дори ми се въртят някакви конспиративни теории, че си е чисто разлайване на кучетата и кой знае какво минава под целия тази шум. Но, дори да е така, няма да е зле кучетата да лаят силно и да вият с пълно гърло, защото опитът да се цензурира по някакъв начин интернет не е от вчера и не е мит. И в действителност този абсурден закон е точно формулата, по която е възможна цензурата в мрежата.И  дори отчасти това да се допусне, смятайте, че от тук нататък вървим с пълна сила към положението в Китай.  

NFL! Различният футбол!

January 13, 2012
by Anton

Дори в страна като България вече започна да се наблюдава интерес към американския футбол. Знаете, онзи, дето топката изглежда като сплескана и е позволено да се държи с ръце. Дето разни буци по 130+ килограма се бутат с все сила за да стигнат от единия до другия край на полето.

Преди ни се струваше безкрайно чужда тази игра, но последните години с бързия интернет и многото възможности вече ни се отдава възможност да разберем защо братего американецът толкова обича този спорт. Истината е, че с нищо не е по-малко атрактивен от нашия си футбол, нито пък е изпълнен с по-малко действие, както се ширеше едно време митът. Напротив ! Да, там се спира често времето и дълго се разбират за всяко хвърляне на топката, но пък всяка секунда е изпълнена с напрежение и е от огромно значение.

Що се отнася до толкова сложните правила – преди време говорих с едно момче от българския отбор по американски футбол – Sofia Bears и той каза нещо от сорта на „абе, какво сложно, бе, пич, това го играят американци”. 😆 И в действителност е така. Най-общо казано – трябва да минеш с топката зад последната линия. Но аз няма да се спирам по-подробно на разните правила. Тях можете да ги намерите навсякъде и наистина са сравнително елементарни. Със сигурност не по-сложни от на нашия си футбол.

Какво е NFL? Това общо взето е най-престижното първенство в американския футбол. Еквивалент на NBA и NHL, които не ни плашат толкова много, защото се играе познат ни спорт. Подобно е и класирането – има си отделни дивизии и след края на редовния сезон се започват плейофи. Тоя турнирен принцип, на който толкова се кефят в САЩ, винаги придава уникалност на дадено събитие.

Но има разлика между NFL и NBA / NHL. Във футбола се играят сравнително доста малко мачове в редовния сезон, не е като в баскетбола или хокея, където не можеш да им хванеш бройката. Така че наистина всяка победа е от огромно значение и трудно се наваксват пропуските. Това и прави играта толкова интересна – всеки мач има своята стойност.

На плейофите са играе по един мач. Няма реванш или каквото и да е друго. Не е като в NBA и NHL – до 4 победи. Или печелиш или отпадаш. Накрая се стига до Супер Бол-а. Най-важният мач отвъд океана. Всичко около него е събитие. Кой ще пее на почивката – винаги е някоя огромна звезда, за тази година е Мадона. Какви реклами ще се пуснат – това не са просто обикновени рекламки, това са специални реклами, които привличат вниманието не по -малко от самия мач особено за не чак толкова запалените по играта зрители. Единственият еквивалент, който мога да посоча като пример, е мачът на финала на Световното първенство при нас. Разликата е, че при тях е всяка година.

В момента текат плейофите за този сезон и всичко в Америка е футбол. Тъкмо преминаха wildcard пресявките и сега останаха само 8-те най-добри отбора. Следващите две недели ще се определят шампионите на двете конференции. На 5-ти февруари ще се състои Super Bowl –ът и ще се реши кой е най-добрият отбор по-американски футбол в света за тази година.   

Радвам се, че в България все повече хора се заплават по този спорт. Аз самият съм един от тях. Вече не е нужно да сме се затворили в собствените си черупки и да не виждаме какво става по света. Няма нужда да робуваме на някакви митове, че американският футбол или бейзболът са някакви тъпи спортове, дето само американецът си ги разбира. Американският футбол е красив и атрактивен спорт. Мястото, където се събират едни от най-големите атлети в света, където се разиграват едни от най-бруталните сцени и където емоцията винаги, ама винаги е на ниво.

Знам, че някой сега ще каже „а`е то стана май месец, ква 2010-та!?” , но за мен филмовите класации се правят по това време на годината. Много от лентите, които си струват от минала година, човек пропуска по една или друга причина и ги гледа чак в началото на следващата. Докато чисто физически се добере до желаните ленти или пък разбере за съществуването им, тъй като никой не е слънце, че да огрее навсякъде.

Та моят топ 10 на филмите за 2010-та ще излезе съвсем скоро, останаха ми да изгледам още 2-3 , за които имам сериозни очаквания и след това ще спретна класацийката.

Критериите винаги са субективни, но аз обикновено се мъча да съм максимално обективен, като се съобразявам с  основните компоненти за един филм – сценарий, режисура, операторско майсторство и актьорска игра. Винаги съм бил голям глухар, така че саундтраковете много рядко ме впечатляват. 🙂 В момента мисля, че I Saw The Devil ми е фаворит, но може да се промени следващите дни 🙂 . Тъй или иначе ще си ми остане сред любимците за годината, както и Outrage, ka-boom и The Kids Are All Right.

В топ 10 по всяка вероятност ще попадне и Shutter island , който толкова много хора оплюха и отнесе егати критиката … А на мен си ми хареса и мисля, че Скорсезе за пореден път се доказа като удивителен майстор. Може би най-подценяваният филм за изминалата година.

При всички положения няма да влезе „Играта на играчките 3”, която толкова се възхвалява. 2010 имаше доста по-яки анимации от това филмче. „Рапунцел” примерно беше в пъти по-готино, но не беше номинирано за Оскар, просто защото „Играта” взе „оскар – квотата” на Дисни. Не вървеше DreamWorks да останат извън номинираните и се пробута „Как да си тренираш дракона” 😕

По мое мнение много по-добри анимационни филмчета от Toy Story 3 и  How to train your dragon бяха „Мегаум” (не знам защо от DreamWorks не заложиха повече на нея да я бутат като анимация на годината), „Рапунцел и разбойникът”, Legend of the Guardians: The Owls of Ga’Hoole (на WB) и Despicable me (на universal).

Най-вероятно в моята класация ще влязат две анимации – Илюзионистът и Legend of the Guardians.

Чудя се за Скот Пилгрим, защото много ми хареса, но не съм убеден дали е за топ 10 на годината. Обичам шантавите филми, но тук ми дойде в повече дори на мен. Ще реша вероятно в последния момент, но това не променя факта, че си остава една от най-свежите ленти за годината.

- Супер, поредният пишман разбирач ще ни бута по класации ...

КъДаЕ … до някой и друг ден ще съставя и моя топ 10 на 2010-та, пък ще прощавате за закъснението 🙂 .

Това е един пост, който пиша от много време, но чак сега му дойде редът да види бял свят 🙂 . Уестърните са един много любим мой жанр. Най-вече заради емоциите, които са ми носили като дете. Вярвам, че и с много от вас е било така, тъй като поколения наред отраснахме с историите за корави каубои, дето могат да застрелят комар в окото от 120 метра … с вързани очи … на един крак … захапали ябълка …докато въртят тирбушон в ухото им.

Първо ще изброя няколко филма, които много харесвам, но останаха извън класацията :

Dead Men (1995)
Pat Garrett & Billy the Kid (1973)
Wyatt Earp (1994)
The Quick and the Dead (1995)
Maverick (1994)

В класацията съм се старал да се съобразявам със следните фактори:

Да се побира възможно най-добре в жанра „Уестърн”, тъй като има много добри филми, които съдържат само определени елементи и не мисля, че подхождат на тази класация. (Затова и Маверик е извън топ 10).

Значението на филма за епохата му и колко е „устоял на времето” .

Качеството на самата лента – като актьорска игра, режисура, сценарий и прочее.

Разбира се, всичко е много субективно. 😉

10. The outlaw Josey Wels (1976)
Започваме с един от филмите на Клинт Истууд. Усеща се хем онзи полъх от филмите на Еньо Мориконе, хем някои по-стандартни за американските уестърни неща. Страхотен образ на Клинт, който завинаги ще остане сред най-коравите пичове на дивия запад :). (more…)

 

Тази седмица нещо е много постна от към филми. 😕 Така се случва, че няма нищо свястно по кината и е по-добре да гледаш някоя стара лента, която си изпуснал, отколкото да си губиш времето с постния избор, който ти предлагат.

И все пак да драсна някой ред за The Rite, щото така и така го гледах… 

Тоя филм е от онези, които звучат обещаващо на пръв поглед. Антъни Хопкинс, по действителен случай е и става дума за екзорсизъм … общо взето буди любопитството у човека. 

Филмът започва добре – някакво младо момче решава да запише семинарията, че да се махне от родното място (имайки предвид, че в къщата му се подготвят трупове за погребения, не можем да го виним – семейният бизнес не винаги е примамлив). Там е работата, че той не е особено вярващ и по план мисли след като изкара обучението си да не бъде свещеник. Един от преподавателите му обаче го убеждава да изкара някакъв курс във Ватикана, където подготвят младите свещеници за екзорсисти. 

До тук нещата вървяха добре, беше ми интересно, актьорите си бяха на место, очаквах появата на Антъни Хопкинс и всичко си беше тип-топ. За съжаление скоро лентата започна да губи интереса ми.

Оказа се, че вместо някой наистина интересен филм, то това е просто поредният „ужас” (като жанр де) , в който са застъпени разни мотиви от християнството. На зрителите изобщо не е оставен изборът да споделят скептицизма на главния герой, защото ясно е дадено да се разбере, че всичко се случва наистина. Хората в действителност са обладани от зли сили, а не са примерно шизофреници или нещо такова. А пък финалът си беше съвсем по холивудски. И така, вместо да се получи някой хубав филм, какъвто безспорно е имало потенциал да стане, всичко е застинало на ниво най-обикновен хорър. 

Иначе, ако сте фенове на подобен жанр, би трябвало да ви хареса. Всичко си има The Rite – добре изграден е от към драматургия и актьорите са качествени, хубаво заснети са сцените … Но си остава фактът, че не е нищо особено.

Тука свършваме с по-сериозните теми и преминавам към някои филмчета, които са от графата „за маниаци”. 

Ако не знаете какво означава „гриндхаус” филм, то „Бездомник с пушка” е хубаво да го гледате с кофа до вас. Ще ви спести много чистене на повръщано.  Но (more…)

Знаете ли как се прави кино в България? Трудно, много трудно. Бих казал, че кино в България се прави на магия и против всякакви финансови закони. Трябва да знаете, че един филм струва много. Дори не може да си представите колко много. И затова аз гледам възможно най-малко критично на всяка българска продукция, тъй като имам представа през какви геройства се минава, че да може изобщо да се завърти по кината.

Вече бях чел едно негативно ревю за LOVE.NET преди да отида да го гледам, та затова нямах много големи очаквания. Но в крайна сметка трябва да си го кажем – последните години има с какво да се похвалим – Дзифт, Източни пиеси, Мисия Лондон, ТИЛТ … българското кино отбеляза значителен прогрес и най-вече – вдигна се летвата. Така че колкото и снизходително да гледаме на родните продукции, просто няма начин вече да не изискваме един зададен стандарт на качество.

Не ми се ще да го казвам, но Love.net е огромна стъпка назад за родното кино. След цялата реклама, която заля де що има, очаквах да видя, ако не друго, то поне приличен филм.

Love.net не е приличен филм и освен голяма доза скука, нищо друго не очаква зрителя. Историята, доколкото можем да я наречем история, е ужасно направена и сглобена. Актьорите играят много под възможностите си, а клишетата (more…)

Истински хит станаха пингвините в зоологическата градина и реших, че едно видео за тях ще бъде любопитно 🙂 . Хората от софийския зоопарк бяха много гостоприемни и се съгласиха да направим материала, като освен това ни разказаха подробности за този вид пингвини и как са се озовали у нас.

 

Смятам, че е добре да присъства в поста и това видео, в което зооложката Катерина Зарева обяснява защо всъщност посетителите не трябва да хранят животните и какви са опасностите от това.

ПОРОЙ НАД КИНОТО Vol.1

March 28, 2011
by Anton

Колкото и да не ми се ще, понякога просто трябва да седнеш и да изгледаш някои от бозите, които вървят по кината. Ако не за друго, то поне за да си в час.

Помните ли онова страхотно време, когато си мислехме, че да те прострелят не боли толкова? Тогава така бяха филмите – луд гърмеж и готини лафове. Гръмнали тоя, оня – няма страшно, минава им по-бързо от натъртено. Ех, 90-те бяха луди години – Уйл Смит и Мартин Лоурънс бяха лоши момчета, а вампирите все още не светеха … из гората светеха само феите, мили дечица на съвременния побъркан свят, в който Twilight се приема за готин филм.  Ех, как се кефех тогава на екшън-комедиите – Лоурънс направо разцепваше в Агент XXL. На кино го гледах, още помня колко (more…)