Не ми е много ясна тая мания по Aronofski, която се заформя последните години. Очевидно хората обичат разни „дълбокомислени” филми и по цял ден да им се отварят очите за смисъла на живота, ама все си мислех, че вече е втръснало подобно нещо.
Аронофски направи страхотен „бум” с „Реквием за мечта”, вярно е. Наскоро гледах филма и мога да кажа, че рядко се вижда нещо толкова интригуващо, но като изключим тази лента, останалите му неща не си струват чак такова внимание. Нито „The fountain”, нито „Кечистът” бяха кой знае какви страховити филми. Същото е и с „Черен лебед”.
От към режисура трябва да признаем, че Аронофски е удивителен майстор в направата на своите сцени и знае как да внуши определено чувство на зрителя, но пък натрапващата се претенциозност на филмите му просто скапва всичко хубаво в тях. В „Черен лебед” през цялото време усещаш този „виж ме колко съм велик” полъх.
Натали Портман играе балерина перфекциониста, която най-накрая получава възможността да изиграе главната роля в „Лебедово езеро”. Проблемът и е, че поради непрекъснатото си старание да бъде перфектна във всичко, така и не може да се отпусне и да пресъздаде нужната страст на сцената. В крайна сметка главната героиня отива към лудост, а лентата към сюрреализъм, като не знаеш кое е истина, кое и е само в главата на балерината и кое как става в крайна сметка. Малко ми напомня на „Мълхоланд драйв” в някои отношения.
Трябва да кажа, че Натали Портман и Винсент Касел направиха поредните изключителни роли. Винаги много съм харесвал Портман като актриса (пък не, че и като жена ще я върна 
) и с тази си роля просто затвърди мнението ми, че е една от най-добрите на нашето време. Всъщност дори само заради актьорската игра, то филмът си струва да се гледа. Факт е, че едва ли ще си го постава сред любимите за 2010, но пък на бялото черно нямам намерение да казвам.
Вярвам, че лентата ще се хареса много на феновете на Aroofski, защото знам, че има доста такива. Всеки с правото си на мнение в крайна сметка, нали така ?
А пък за мене „BLACK SWAN” е поредният филм на този режисьор, в който се казват много простички неща с изключително сложни думи. Аз лично предпочитам обратното.
Общо взето “Кечистът”, но с балерини. Можеше да ни се спести този полу-домкументален стил на клатеща се камера, но явно Арнофски е искал реализъм дори там, където няма нужда от него. Като цяло, много добър филм, но все си мисля, че можеше да бъде още повече.