Жорко Сехито
Жорко Сехито е местен бизнесмен. Не питайте коя точно е тая местност, защото легалният бизнес на Жорко изисква известна дискретност. Важното е, че нашето момче е завършил гимназия и от скоро се замисля над въпроса да си купи и висше. Това е защото Сехито хич не обича да му викат „прост”. Смята себе си за културен човек и затова прочете един роман на Паоло Коельо и си купи една картина на художник със странно име, което не можа точно да произнесе. Важното е, че въпросното произведение много напомня на чаршаф, върху който си ритнал кофа с боя, и това Жорко Сехито определи като „модерно артово”. Безкрайно лишен от егоизъм, но с жажда за чужда завист по негов адрес, бизнесменът закачи картината на предната си врата, за да могат всички да и се любуват.
Изкуството, което обаче е най на сърце на Сехито, е музиката. За да може да се наслаждава на компакт дисковете си той си купи голяма уредба, която си сложи в хола. (Тъй като Жорко не разбираше много от това, което пише под различната техника, просто си избра най-светкащата от всички.) Трябва да признаем на нашия герой, че има много широк кръгозор относно музиката, която слуша. Сред богатата му колекция от дискове и касети човек може да види както чалга, така и поп-фолк, сръбско, гръцко и дори няколко албума на Мишо Шамара. За последните Жорко Сехито твърди, че не е музика за всеки. Трябва да разбираш нещата за да проумееш текстовете – казва той.
Жорко е ценител на хубавите коли. Преди караше един запазен Москвич, но откакто му провървя в бизнеса започна да се вози на далеч по-скъпи коли. Колкото по е лъскава, толкова повече се знае кой съм аз – това е философията на Сехито и затова се грижи редовно и старателно за блясъка на возилата си. Не обича да ходи на автомивка и затова прекарва по няколко часа пред блока си за да мие и търка. Последната кола на Жорко е един мерцедес, който той тунингова със златист китеник на задната седалка.
Прякорът на местния бизнесмен дойде от неговите дрехи. Както и сами можете да се убедите на якето му пише „Sexy”, което Жорко дълго време произнасяше „Сехи”. Този надпис разбира се бе прибавен допълнително, тъй като нашият герой обича да се отличава в стила си. Затова и на повечето му дрехи има надпис с името му. Дори едни обувки поиска да му надпишат – на лявата ЖО, на дясната – РО. Така, когато погледне надолу, може да си чете името колкото му се иска.
Жорко Сехито се слави като виден плейбой (или както го пише той – плеибои, но да не задълбаваме). Почти всеки месец Жорко ходи с нова гимназистка. Не се притеснява особено по отношение разликата във възрастта, защото той е на мнение, че жените харесват зрели мъже. Сехито обича да се забавлява, затова всеки петък излиза с приятелите си по дискотеки. Няма да казваме кои заведения посещава, за да не става реклама, но нещо ми подсказва, че читателите вече са се досетили за няколко варианта. Важното е, че Жорко Сехито е усвоил до съвършенство хвърлянето на ключовете си, чието ключодържателче е емблемка на „Мерцедес”, и последващата фраза „та черпа е`но ?”. Това е коронният номер на нашия човек и доста рядко среща дефанзива от госпожиците, които си стоят петък вечер самички на бара и полуголи.
Чичо Митко
Чичо Митко живее в един панелен апартамент в Люлин. Какво работи е трудно да се каже. Има си градинка на село и лятото прекарва там. Каквото изкара – изкара. Попродаде това- онова, закърпи някак бюджета. През останалото време е по урбанистичните дребни бизнес отношения – поработва на някой строеж, продава тук-таме ракията, дето я е варил лятото на село, или просто подремва на някой паркинг като охрана. Общо взето никъде не се задържа много, защото предметите, които могат да се поберат в големите джобове на Чичо Митко, странно изчезват от местоработата му. Непостоянството си в тази област обаче компенсира с постоянство в кръчмичката, отстрани на блока. Там той обича да се събира с другите чичовци и да обсъжда с неподправена експресивност най-различни теми.
В това отношение трябва да споменем, че Чичо Митко е изключителен политолог, полиглот, историк, социолог, психолог, кулинар, автомобилен майстор, жичкаджия, архитект, филмов критик, литературен анализатор, медиен анализатор и разбира се футболен експерт. Няма диплома на света, която да го впечатли до толкова, че да го спре да изнесе лекция на който и да било, по каквато и да била тема. Като съвестен гражданин той си има свое мнение по всичко, що се случва по света и у нас , и грам не му се свиди да предава знанията си на всички около него … а особено след третата чаша с ракия Чичо Митко не просто предава знанията си, той ги разлива към останалия свят, безкрайно непросветен според него.
Жена на този наш герой е Леля Спаска, но за нея друга страница е отделена. Тука само ще вметна, че чичо Митко най-обича да и вика „крава”. Ама не обидно, а ей така – на галено. Той си я обича леля Спаска и се грижи за нея – даже един път, като се беше „подгрял” по-здраво, и цветя и купи. И то добре, че и ги купи, щото леля все се оплаква, че не са и останали чинии и, ако чичо Митко продължава да се връща „къркан кат` свиня” (цитат – бел. ав.), ще трябва да изпотроши по него и сватбения сервиз, дето и е от майка и.
Чичо Митко има един син, който замина за Канада преди години. Много му е мъчно за него, но пък нищо не го прави по щастлив от това, да се заяжда с комшиите на тема „заплатата на децата”. Общо взето сценарият е един и същ. Сяда чичо Митко в кръчмата и вика на чичо Иван – „Иване, твоят колко взима сега, като завърши второ висше, бе ? Щото, ако искаш, да кажа на моя да му изпрати старите си обувки, много са хубави.”Чичо Иван почервенява и на свой ред почва да се заяжда - „За к`во са му тея обувки, те са се скапали от водата, дето тече като е мил чиниите в Канадата !” Тоя спор има различно времетраене, но винаги един и същ завършек – и чичо Митко и чичо Иван се обединяват около тезата, че „демокрацията ни *** майката от всякъде”.
Въпреки широкия диапазон от интереси, първа страст на чичо Митко са футболът и политиката. За тях може да говори с часове … дори когато е сам. Той отдавна избистри съвсем точно стартовите 11 на националния ни тим, но почти никой пост не се покри с избора на националния селекционер (който и да е той) вече повече от десет години. Затова до един хората, заемащи този пост през последното десетилетие, бяха определени като „шашмаджии” и „натегачи”. Чичо Митко остави „серсеми”, „педерунгели” и „жалки гъдулки” за футболистите. С футбола обаче проблемът е сравнително лек, защото най-често нещата завършват с отричане компетентността на чичовия опонент в проблемната област. Лошото идва с политическите му разбирания. Там леля Спаска сериозно си го отнася поне веднъж седмично, изпаднала в неблагоприятната роля на събеседник. Всъщност тя леля Спаска нищо не казва, но чичо Митко е убеден, че му противоречи вътрешно на всяка изказана позиция и затова на висок глас споделя всеки негов аргумент и заключение, до което е стигнал въз основа няколко политически предавания по кабеларките.
Ваня ДепутатО
Историята на Ваня познава много обрати и перипетии, но за него трябва да се знае едно – той винаги оцелява. Човек, усмихнат и приветлив, винаги готов за интервю. За народа, брате, душа дава. От как се помни - все в услуга на държавата работи. От бай Тошо –во време още все се бута нагоре. Списвал е в „работническо дело” дълги години, по комисии бая е участвал, директор тук-таме, неведнъж е пляскал радостно по разни партийни конгреси.
Честен и праведен комунист до 89 – та, той се кълнеше във вярност на петолъчката. По-нататък започна да се кълне, че никога не се е кълнял в социализма и че системата го е тъпкала тъй, както намери за добре. През 90-те с удоволствие замени червената петолъчка със синия лъв, после дълго време подскача насред площади и най-сетне успя да се види отново в парламента. Не бе далеко времето и когато от дясно премина по към центъра и короната за него се превърна в свещен символ. Готов да се бори за 800-ин дневната кауза на царя, той зае видното си място в народното събрание (дори когато не беше там, картата му сама си вършеше работата !). След като не успя да направи и така живота на хората по-лек, Ваня с гордост започна да се нарича „националист”, а Волен Сидеров за него прие образа на Васил Левски. Не тъжеше особено, че другите медии не му обръщат внимание, защото за предаванията на телевизията , определила се като „най-българската”, винаги бе добре дошъл- колкото си поиска. В момента нашият човек е готов да служи до смърт на „Генерала”. За по-нататък не мога да предвидя на коя кауза ще посвети живота си Ваня, но ви уверявам, че дългото колебание далеч не му е присъщо.
В личен план добрината на този човек няма как да ви е убегнала. Не пропуска благотворително мероприятие. Дава „колкото може, но от сърце”. Готов да даде всичко, което има, на сираци и болни, той не винаги има време да е в парламента, но ние го разбираме … Да не говорим, че ако има човек, можещ да върши работата на десетки, то това е Ваня. Когато колегите му нямат възможност да напуснат помещенията в парламента и да отидат до залата за гласуване, често можем да видим този депутат умело да натиска копче подир копче … колко тракаше едно време докладни при бай Тошо на машините той – уменията са си умения. А човекът си остава човек. Свободолюбив по природа, Ваня колан в депутатския си мерцедес не носи. Защо му е ? Полицаите знаят, че в тези автомобили се возят хора, чисти и непорочни – те и без колан могат. Нима Ваня би си позволил да направи нарушение на правилника или да би се ударил някъде, че да му е притрябвал този колан ? Тук две мнения няма, не е имало и няма да има. Единствено мога да благодаря на полицията, че са разбрани хора.
Ваня не е някакъв популист, както много от колегите му. Ако се падне в партия на власт особено много гледа да не бъде популист и да взима решения, правилни за народа в тяхната същност, макар да не се харесват. Един ден е ще го оценят – ще го оценят !
Митьо супер куул-а
Митьо е едно от онези прекрасни деца на демокрацията. Тези, които раснат в дни велики, в славно време. Да не казваме точно в кой клас в гимназията е, че да стане много подробно. А и не е никак коректно да занимавам вас с неща за него, с които и той не се занимава.
Като всяко прекрасно дете на тези бурни години Митьо Супер куула често си сменя интереса – беше рапър, рейвър, боди билдър, чалгар, пънкар, фешън (или по-познато като фьешън), футболист, хулиган и какво ли още не … сега май е емо … не съм много сигурен, то и той не е. Пък и има ли голямо значение, след две седмици ще се смени.
Митьо се е учил най-добре от самия живот. Няма нещо, което да не е опитал, като изключим да чете книга, но пък на кой му пука. Не е важно как чете, а как пише Митьо. А той пише супер куул. Ри63 Еt0 tAk@. За мнозина от вас това може да са произволно подбрани символи, но всъщност това е една съвсем нова … ама чистак нова азбука, която все още не се знае какво и е бъдещето, но съм склонен да го прогнозирам доста бляскаво …
С гаджетата Митьо супер куула не изпитва особени затруднения – ходи с по три на седмица. Едното обикновено не знае, че ходят, второто не иска, а пък третото … е то обикновено е от оня вид момичета, дето са за общинско ползване. Като изключим подробностите, важното е, че Супер куула си го бива яко, копеле !
Учението е сравнително странен момент от живота на нашия герой. Няма как да не посещава училище, тъй като много стратегически до учебното заведение има разположени три кафенета, един бар, два компютърни клуба и една дюнерджийница. Така е с децата на демокрацията – стимулът при тях е зададен от самата ситуация. Капитализъм. Много от вас сигурно вярват, че оценките на Митьо са ниски, но бъркат ! От 5 и 6 надолу не пада. И няма и как да падне, тъй като в училище само на едни хора им пука по-малко, отколкото на учениците – на учителите. Оценките са толкова безпроблемно звено за Супер куула, че чак е плашеща лекотата, с които този тийнейджър се справя с единствената му ясно регламентирана грижа.
За свободното време на Митьо може да се говори с часове … добре де, не може да се говори с часове, но ще се блещите с подобно времетраене, ако разберете какво прави. Вероятно неща, за които преди 20 годинки бая тухлички е бил принуден да изпече човек, ако го спипат милицията. Всякакъв вид вещества, които спокойно могат да те направят неадекватен за доста време, са винаги под ръка на Супер куула. За здравето си не го е грижа особено, защото е на принципа, че яките пичове просто трябва да правят такива яки неща.
Дискотеките са любимо място на Митьо, а най-често в тях той просто ходи … да, да – точно така. От единия край до другия и обратно. Не ме питайте защо го прави, просто го прави. Ходи бавно, защото със слънчеви очила в тая тъмница се ходи бавно … и за очилата не бих могъл да ви отговоря. Важното е, че чалга вечер не минава в подлеза на НДК, без Супер куула да посети. Това е константа, за разлика от веществото, което причинява неадекватността му в тези моменти.
Не знам как да завърша освен с … Ех, родители щастливи, те са вашите деца …
3 Trackbacks / Pingbacks
[...] Кои са те [...]
[...] Кои са те [...]
[...] Кои са те [...]