Историята за Алиса винаги ми се е струвала много тъпа, като бях дете. Не съм чел, нито пък са ми я чели книгата, но от хилядите детски филмчета историята така и не можа да ме грабне. Някаква гъска тича подир заек и пада в дупка, а там целият свят е абсолютно несмилаем за детското съзнание. Така и до ден днешен не мога да разбера наистина ли е толкова любима на децата по цял свят или просто някой я е набедил за такава. Така де – вие много ли дечурлига познавате, които да харесват „Алиса в страната на чудесата” ? Все тая де, важното е, че няма по подходяща почва, на която да се развива геният на Тим Бъртън. Странната история за малкото момиче в чудната страна все едно е писана за негов филм, така че с кеф се завлякох до киносалона.
Светът, който Бъртън създава за своите филми, винаги ме е изумявал. Макар и не всеки път филмите му да ми харесват, то много ми е допадал изкючителният начин, по който сътворява атмосферата в една лента. Не се съмнявах, че и в „Алиса в страната на чудесата” това ще е така. И в действителност този филм е така направен, че всичко в него просто се усеща от зрителя. Всеки един елемент е изпипан така, че да е точно на мястото си и да стои като най-нормалното нещо в една напълно ненормална вселена. И мозъкът ти се бори от една страна да отхвърли всичко, което очите ти виждат, а от друга – да повярва истински в него, тъй като то просто е създадено в невероятна хармония с цялата какафония на бъртъновото въображение 
И въпреки всичко това, трябва да ви кажа, че филмът си има доста кусури. От към режисура – ОК, с Тим няма лабаво, обаче сценарият ми беше прекалено … детски. Има нещо детинско, ужасно детинско в този филм. Нещо, което го кара да изглежда глуповат, нелеп …
Историята е, че Алиса още от дете страда от кошмари за Страната на чудесата. Когато е вече на деветнадесет (а не дете, както в оригинала) тя попада във въпросната страна и там разбира, че всъщност това не е било кошмар, а спомен (схващате ли тънканата – един вид продължение, ама не съвсем). Та в тая чудна страна на Алиса и се налага да се маризи с някакъв дракон, че да освободи хората от тиранията на злата кралица, щото така пише в някакъв странен свитък – един вид пророчески, нали. Да не кажете че ви спойлвам, ама вярвам и сами се досещате, че като Алиса развъртя накрая меча, на дракона му се разгони фамилията .
Има нещо в тая работа дето е … тъпичко. 
Иначе за страхотната визия на филма няма какво да го коментираме, ако бях от ония пишман критици, дето раздават оценки, сто процента тука щях да напиша – ВИЗИЯ - 10/10. Но аз съм пишман критик, който не раздава оценки, така че просто ви казвам – „Алиса” е истинска наслада за окото във всеки един момент.
Що се отнася до актьорската игра – от цялото съсловие звезди, то единственият, който грееше на екрана, за мен беше Джони Деп. Поредната невероятна роля за него. Един изключително труден за изиграване персонаж, а той го направи а изглежда така естествен и истински на екрана, че чак ти е трудно да повярваш. За другите … Хелена Бонъм Картър си беше на висота, но и нищо чак толкова добро, а пък Mia Wasikowska беше на приливи и отливи. В началото ми се виждаше много дървена, в последствие имаше много силни сцени.
В заключение – приятен филм, но средна работа като цяло. Има много силни страни, има и някои откровено посредствени. Ако имаше по-качествен сценарии, може би щеше да е сред диамантите в короната на Бъртън. Така обаче – минава и заминава.
Аз май ще почакам хубаво качество и тогава ще го гледам. Историята за Алиса никога не ме е привличала. Предполагам, че Тим Бъртън има с какво да ме изненада
Аз май така и няма да успея да го гледам на кино, но сега като се замисля – май не е чак толкова голям минус.