Отидох след дванадесет часа, може и някъде към един да е било – не погледнах часовника. Надявам се сутринта да е било различно, но аз видях това :
Докато не стъпиш пред парламента, никога не можеш разбра, че има протест. Само колите заобикалят зад паметника ”Цар Освободител”, та има някакъв знак, че става нещо пред сградата.
В случай, че имаш неблагоразумието да се приближиш, може и да схванеш, че някакви хора са недоволни от нещо … ако уцелиш момента, когато ей тия момчета се развикват „оставка” или „елате, бе” . В противен случай ще трябва да се поогледаш, за да разбереш, че тълпата не е кеф от ставащото в парламента. Табелките и плакатите бяха готино измислени. Можете и сами да се уверите.
Атракцията беше ето този човек – странно изглеждаше, вярно. Доста народ си го 
снимаше, та и аз включително. Имаше и още един, който държеше надписан кадастрон с „Кога се върнахме в тоталитаризма” (или нещо, което е в тоя ред на мисли), ама го изпуснах него. И последното, което грабваше внимание, беше ето тази девойка, която жонглираше. Голямо ЕВАЛА, тъй като пред толкова малко аудитория не е никак лесно да си даваш зор. Някак я няма мотивацията, сеш`те се.
Никой не обърна внимание на протеста, разбира се, тъй като едва ли на някой му пука за двадесет недоволни човека. Не мога да ги виня управляващите – щом една шепа народ само се възпротивява на този абсурден закон, значи хората си го харесваме.
Мегафонът някак символично беше оставен ей така на масата. Първо – трима души викат, и без тая джаджа ще се синхронизират, второ – стига да говориш нормално високо, а не да шептиш, всички протестиращи ще да те чуят без проблем. С тоя мегафон само щяха да стряскат задрямалите полицаи.
Така е на протест у нас – т-и-х-и-ч-к-о ….
Иска ми се да споря с това, което е написано по-горе. Искам да сподя и да кажа, че не е така, че българите просто са били на работа, на училитеще, в университета и затова не са дошли, но… Но как да го кажа, като знам че не е така. Как да го кажа като и аз бях от тези “луди”, но не в София, а във Варна. И кво да ви кажа.. Истината е написана по-горе. Имаше протестно шествие и докато си вървим и скандирваме, повечето хора само ни се усмихваха и си продължава по техният път. Някои ни снимаха и от всички, които в 11часа бяха на центъра на Варна ( а това никак не са малко хора) само 1 човечец се присъеди към нас.
“Не мога да ги виня управляващите – щом една шепа народ само се възпротивява на този абсурден закон, значи хората си го харесваме.”
За съжаление аз отидох към 2. Ситуацията беше още по-трагична. Имаше 10 младежи които се суетяха около коня. Движението пуснато. Освен по оградите, нищо не можеше да се познае , че е имало/има протест.
“Не мога да ги виня управляващите – щом една шепа народ само се възпротивява на този абсурден закон, значи хората си го харесваме.”
ще отговоря пак с цитат
“Не върви да ги наричаме протестиращите “жалки”.Може би са малко луди, защото само луд човек би тръгнал да се бори за правата на хора, които сами не търсят”