Валс с Башир

Така и незнаех какво да очаквам, когато започнах да гледам този филм. Осъзнавах, че ще е нещо добро след суматите престижни награди, но дори за миг не предполагах, че лентата ще е от такава класа.

„Валс с Башир” е нещо, което просто не трябва да пропускате. Разказва една невероятна история за бивш израелски войник, тръгнал на лов за собствените си спомени от войната и клането в Ливан. Знам, че звучи някак странно, а и едва ли особено привлекателно, но това далеч не е поредният филм за някой си там бивш войник, дето е тръгнал да оревава света. „Валс с Башир” показва нещата по един съвсем нов, толкова свеж и разчупен начин, че въобще няма нищо общо с десетките военни филми, с които ни заливат редовно. Лентата е невероятен разказ за природата на човека и същността на военните действия.

Час и половина не откъснах поглед от екрана, не се разсеях нито за миг и през цялото време се чувствах чак нереално ангажиран със случващото се. Това, че филмът е рисуван, само засилва ефекта от събитията. Там, където игралното кино би издъхнало, анимацията не само, че се справя, но и прави нещата много по-въздействащи. А начинът, по който е нарисуван „Валс с Башир”, някак странно стърже съзнанието на зрителя. Не разбирам и нямам представа как точно се нарича подобен вид анимация, но определено постига ефект.

Мога да пиша много за филмовите достойнства на тази лента – сценарият така, пък режисурата така, и колко добро решение тук да са така нещата, пък там – иначе, но истината е, че съвсем друго ме впечатли. Героите на филма са бивши израелски войници, които са били в окупирания Бейрут по време на ужасяващото клане в Сабра и Шатила. Психологическите детайли, въз основа на преживяното в Бейрут от войниците на Израел, смесени със съзнанието на еврейския народ, образуват една картина, толкова ярка, странна и извратена, че просто не може да остави съзнанието ти на мира.

Не си струва да пропуснете „Валс с Башир”. Не си струва! Толкова много лигави и безсмислени филми идват от къде ли не и си губим времето с тях, че когато се появи една такава лента, на която спокойно много хора биха приписали определението „шедьовър”, не е честно да не отделим час и половина.