Аз, проклетникът / Despicable Me

Трябва да ви кажа, че аз съм голям фен на съвременната анимация. Тази, която е пропита с чувство за хумор, достъпно за големите, и има приятна историйка за малките. Такива като „Ice Age”, „Shrek” или „Феноменалните”. Лошото е, че времето им почва да изтича и сега на мода са анимации като „Колите” в които детското преобладава (много мерсим, „Дисни Студио”!). Затова много се зарадвах на „Аз, проклетникът”, тъй като тук хуморът е як, а детинщината не е дразнеща… досущ като в началото на десетилетието.

Историята се върти около злодеят Гру. Гру е зъл човек ПО ПРОФЕСИЯ! И като такъв решава да открадне луната, само че за целта му трябват пари. И като всеки човек, който си има професия Гру отива с проект до банката. Банката за злодеи, която отпуска на лошите в света пари за да си вършат престъпленията.

Американците го намират за смешно, тъй като не знаят какво става в тази част на света и си въобразяват, че подобно нещо е нелепо.  

Но да не се отклоняваме – Гру трябва да вземе лъча за смаляване (щото ще се съгласите, че луната си е бая голямшка) от друг злодей  - Вектор. За целта осиновява три малки момиченца, които носят бисквити по домовете. Те са единствените, които Вектор си пуска у дома, понеже много обича бисквитки. Сами се сещате, че нататък малките момиченца отключват доброто в Гру и бля, бля, бля … все пак е анимация и PG – няма как.

Та прави ми впечатление, че доста хора в България не харесаха филмчето, което за мен е необяснимо. На фона на „Колите”, последните части на Шрек и Ледена епоха, това си е направо оазис, бе, хора ! Отдавна не се бях забавлявал така на анимационен филм. Да не казвам, че на моменти с глас се смях. Хуморът си го бива … не е най-гениалната анимация на света, но определено е ГОТИНА!

Супер сладурски персонажи, добър сюжет – стегнат и без излишни глупости, добри идеи за смешни ситуации, няколко класически момента, пречупени през призмата на съвременната компютърна анимация … „Аз, проклетникът” си има всичко, от което се нуждае едно филмче, за да ви забавлява час и половина.

И, разбира се, трябва да споменем жълтите … неща. Общо взето класическите „тъпчовци”, каквито ги има във всяка една анимация последните години – Сид в Ледена епоха, пингвините от Мадагаскар, Магарето в Шрек и прочее. Малките жълти неща, които няма представа какво са, са сред най-добрите попадения на тоя филм. Малко ми напомнят разтегнати емотикони … и действията им са такива. Важното е, че са супер забавни – най-смешната част от филма. Мисля, че в скоро време може и да се сдобият със свои си малки клипчета и филмчета. И дано, щото си заслужават.

Нищо чудно, че това се превърна в един от най-касовите филми на годината, пък и една от най-касовите анимации въобще. Нашего брат, американецът, се ръси здраво за анимация и особено когато му е забавна не му мисли много и си влиза в салона, гушнал пържени картофки, мазен сандвич, пуканки с масло и ДИЕТИЧНА кола.

Палци горе и я препоръчвам с чиста съвест и за вас и за дечурлигата около вас (ако имате такива де, то си е ваша работа сега …)