Епичният сблъсък между Шерлок Холмс и Мориарти едва ли някога е бил изпълнен с повече екшън, отколкото в „Шерлок Холмс: Игра на сенки”. Новият филм на Гай Ричи за героя на Конан Дойл е издържан в същата стилистика като предишния и ако сте харесали лентата от 2009-та, то със сигурност ще харесате и тази.

Иначе, ако сте от онези заклети фенове на детектива от книгата, може и да не останете много очаровани от филмовата му интерпретация. Персонажът, пресъздаден от Робърт Дауни Дж., повече наподобява някой герой от старите екшън-комедии и е доста далеч от представата ни за Шерлок Холмс. Но явно новото време си изисква нов прочит и е нормално господин Холмс да започне да се млати по улиците и  да скача около свистящи куршуми и големи взривове.

Бих казал, че „Игра на сенки” ми хареса повече от първия филм през 2009-та. Не с много, но все пак ми беше по-интересен откъм сюжет и някои сцени ми страшно допаднаха. Може би се дължи и на това, че вече възприех този Шерлок Холмс на Гай Ричи, който ми е по-близък до Джеймс Бонд, ако трябва да съм честен. Вероятно за да се насладиш на тези филми просто трябва да се отърсиш от предразсъдъци. Какво пък толкова – щом искат да е екшън герой, нека да е екшън герой, никой не е казал, че даден персонаж трябва да си стои непокътнат във времето.

Относно историята във филма – едва ли ще изненадам някой, като кажа, че не е нищо особено. Няма да ви я разказвам, за да не „спойлвам” (бай Тошо за такива думи щеше да ни прати в тухларната), но най-общо казано Шерлок Холмс и д-р Уотсън тръгват из Европа за да разгадаят подлия план на Мориарти и да спасят континента от война.  Всичко е доста клиширано и тия неща сме ги виждали в безброй варианти през годините. Сценарият си е писан по шаблон и очевидно никой не си е давал зор да излиза извън кутията.

Не бих казал, че това е минус.

Иначе Гай Ричи отдавна си е изгради стил и който му е гледал филмите би трябвало без проблеми да го разпознае. На екшън сцените е майстор и ги прави така, че да ти радват окото. Пък и като цяло „Игра на сенки” е изграден с една приятна и необременяваща атмосфера. С лекия полъх на черна комедия и приятната динамика на старите веселяшки екшъни. За мен режисурата на Ричи е това, което прави „Шерлок Холмс” отличим сред морето от холивудска боза.

За актьорската игра няма много какво да се каже. С подобна роля Робърт Дауни Дж. няма как да изпита затруднение. С Джъд Лоу безспорно имат химия помежду си и тандемът е приятен за гледане. Колкото до професор Мориарти, изигран от Джаред Харис – за мен актьорът си свърши работата, но пък самият образ беше доста посредствен. Изобщо не му беше дадено да се разгърне като онзи престъпен гений, който се предполага да е. Ако имаше разочарование за мен в този филм, то определено беше това. Очаквах повече от професора, но не е голяма загуба.

Както няма да е и кой знае каква загуба, ако като цяло пропуснете „Шерлок Хомс: Игра на сенки”. Приятно филмче е и толкова. Става за губене на време, но нищо повече.

1 Comment

  • MCFOXXX says:

    Подкрепям мнението ти като цяло, но за мен първата част бе по-добрата. Иначе и този си имаше своите моменти – и откъм забавната част и откъм екшън сцени 😉 Оценката ми е 6/10.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *