За днес съм ви приготвил два от личните ми фаворити за 2011-та година – Young adult и „Опасен метод”. Може да не присъстваха по бляскавите, комерсиални церемонийки, но са в пъти по-добри от половината бълвочи, които минаха за „голямата работа”.

Young adult е филм на режисьора Джейсън Рейтман. Обърнете внимание на този човек! В последните години ми се превръща в абсолютен любимец с качествените и лишени от префърцуненост ленти, които заснема. Без да се прави на голямата работа, без да го удря на сълзи и сополи, без да мисли над сътворението или края на света. Той просто показва едни до болка познати ни неща от живота. Мънички, но безкрайно истински. Неговите герои са особняци, но се наместват някак си в обществото. Случват им се нормалните неща, имат реални проблеми. Не ги гонят сини планети, нито пък ги карат да акат на двора, понеже са чернокожи. Чрез тях виждаме прогнилата част на обществото, а не ни се развяват някакви високопарни мисли.

Случаят с Young adult е точно такъв. Чарлийз Терон е в ролята на Мейвис. Безкрайно готина мадама била в гимназията, но се оказва, че това и е пикът в живота. Един проблем, много присъщ за Щатите. Това се споменава във всеки филм и сериал, на подобна тематика. Да, готините в гимназията често го духат в живота поради ред причини. А като прибавите, че там „готините” обикновено са местните спортисти, а те се провалят с гръм и трясък в 99.9 процента от случаите, картинката е ясна. Мейвис е една отчаяна жена, която решава, че ще се върне в родното си малко градче, където ще свали старата си любов, щото и било писано. Само дето въпросният Бъди си е щастливо женен обикновен човечец.

Мейвин е тотална идиотка, която така и не може да се примири с мисълта, че вече не е готиното момиче на 16. Вече не е онзи тийнейджър, на който не само че целият свят му е в краката, но и бъдещето по подразбиране му е бляскаво. Тя сега е западащ писател, самотна жена на средна възраст и без нищо истинско в живота.

И най-интересното от всичко е краят на филма. Тя всъщност така и не се примирява. Решава все пак, че ще бъде готината мадама, която заминава в големия град (отново), защото там я чака лъскаво бъдеще. Просто защото е по-лесно да си останеш тийнейджър, където всичко ти е на тепсия, вместо да влезеш в света на големите, където не всичко се върти около свалка с куотърбека на гимназията.

Изключително стойностен филм, който не се набива с претенция за „великото изкуство”. Един от най-хубавите, които съм гледал за миналата година и силно го препоръчвам на всеки любител на качественото кино.

Друга лента, която много ме впечатли беше „Опасен метод” (A Dangerous Method) . Просто не мога да пропусна филм, който е под режисурата на Кронънбърг и с участието на Виго Мортенсен, Винсант Касел и Michael Fassbender ( на който така и не разбрах как му се произнася името). Епичният сблъсък между Юнг и Фройд, разказан по очарователно емоционален начин. Тоя филм може и да не е издържан точно исторически, но ако искате факти – има книги и документални продукции. Тук става въпрос чрез един исторически сблъсък да се прегледат едни от вечните конфликти в обществото.

Сигурно мога да изпиша тонове върху тоя филм и пак няма да съм уловил нещата. Не мога на кратко да ви разкажа за какво става въпрос, щото ще е глупаво. Но образите, които пресъздават актьорите са едни от най-колоритните и  най-въздействащите, които можете да откриете сред филмите от миналата година. Фройд например, който трябва да отрече теориите на Юнг и въобще представата му за психологията, при все, че той самият дълго време е карал обществото да гледа с други очи на света. Сега вече трябва да се примири, че е измореният кон, който забавя каруцата, а не я дърпа напред. Виго Мортенсен е просто великолепен в тази си роля. Образите на Юнг и Ото Грос (Касел) също са много пъстри. От взаимоотношенията им (на всичките) изникват от онези въпроси, трудните. Където не може просто да се прочете морал или да се разкаже басня и да се приключи. И като цяло филмът навлиза в едни доста сложни теми, които и до ден днешен си остават табу и хората предпочитат да ги избягват.

Зверски силен филм.

Да премина набързо през „Призрачен ездач 2”. Единствената причина, поради която го гледах, беше за да видя дали наистина са го направили по-тъп от първия филм. Все ми се струваше, че не могат да слязат по-ниско. О, чудо!  Успели са! Цял свят казваше, че не могат да направят по-малоумен филм от Ghost Rider 1, но от Холивуд не са го приели като критика, а като предизвикателство.

Това е една от най-безумните ленти, които съм гледал през живота си, а аз съм гледал тонове тъпотии. Не стига ,че филмът лъха на евтин боклук отвсякъде с гнусната си визия, ами сюжетът не е достоен дори за „Златна Малинка”. Хич няма и да ви занимавам с това, за какво се разказва, щото и три реда време не си заслужава да си загубите. Никълас Кейдж проби дъното!

Ще го кажа така – ако гледате час и половина в една точка, ще си оползотворите по-добре времето, отколкото да гледате Ghost Rider: Spirit of Vengeance.

И по традиция завършвам със сериалче. Реших да гледам The Tudors, в превод – „Тодорови”, тъй като си признавам, че Хенри 8 ми стана изключително интересен, след един документален филм, който гледах преди няколко месеца за него. Никога не съм бил запален по историята ,но на човек, преживял шест съпруги, не можеш да не му свалиш шапка.

За сериала казват, че има доста неточности от към факти, но пак да повторя – хора, това не е уикипедия, бе! В случая по-дразнещото е, че Хенри не старее. То ясно, че не е вървяло да го сменят актьора, все пак секс символ, тинейджърките се избиват да го гледат и т.н., ама пък малко от малко. Дъщерите му растат, годините минават, нашето момче не мръдна – един мустак тури и толкова. Да не говорим, че човек, дори да не е запознат с историята (като мен), все пак очаква крал Хенри осми по някое време да стане дебелак. Въобще как можеш да приемеш един крал без шкембе?

Но като преживееш вечната младост на негово величество, то сериалчето е повече добро. Няма излишна боза да се разлива, а историята е много увлекателна. Да не говорим, че и майсторски е пипнат – костюми, декори – радват ти окото. И е изпълнен със секс и насилие, което си е плюс откъдето и да го погледнеш.  Така че, ако се чудите кой сериал да изгледате, този ви го препоръчвам. Не е връх на сладоледа, но има много какво да се види.

3 Comments

  • troubadour says:

    Като изключим “Джуно” Райтмън просто няма лабаво. Страхотен сценарист и режиьор. 🙂
    Иначе споко, Хенри се скапва по-натам, лошото е, че и сериалът крета като качество със състаряването му. Минеш ли втори сезон по-натам не препоръчвам. Просто последните 4-5 епизода и първия сезон и целия втори сериалът показва силата си, натам го кара на алкохолни изпарения.

  • Anton says:

    Е, аз си признавам без бой, че Джуно си ми е един от любимите филми. 🙂

    А за Tudors – ми то аз почти целия го изгледах, останаха ми там още четири – пет епизода. Явно накрая вече решиха от кумова срама да го позастарят Хенри, ама пак е супер малко. По-дълга коса, леко сивкава на места – ега ти старостта. Да не говорим, че до трети сезон и това нямаше. Те щерките му станаха колкото него 😀 . Иначе не е лошо сериалчето. Няма как да не позагуби ритъм малко след първите сезони, но не е шоково. Пък и то сериите са прекалено малко за тотален срив. 🙂

  • MCFOXXX says:

    Young Adult го гледах наскоро, 8/10 бих му сложил веднагически. Опасен Метод много прескача през годините и не ме грабна особено.
    Тюдорите – 10/10. Трети сезон е най-добрия. Единствения сериал, който съм гледал два пъти 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *