Тази седмица „Порой над киното” е посветен на Оскар Уайлд. Британецът е написал едни от най-популярните произведения в историята на Европа, но те трудничко оживяват на голям екран.

Най-лесно е да кажем, че просто Оскар Уайлд е труден за екранизация. И това наистина е така. Мнозина от големите писатели са истински кошмар за кинаджиите, когато последните решат да правят филм по някое любимо литературно произведение. И все пак режисьорът Oliver Parker последните години успя да сътвори няколко доста прилични ленти по творбите на Оскар Уайлд и точно с тях съм решил да ви занимавам.

Първо трябва да спомена, че господин Паркър е родом от Лондон и някак естествена е привързаността му към британската литература. Първият му филм през 95-та е „Отело” по Шекспир, с Лорънс Фишбърн в главната роля. След него се захваща с екранизациите по Оскар Уайлд.

1999-та година излиза „Идеалният съпруг”. Важните роли са поверени на огромни имена и трябва да кажем, че актьорската игра е забележителна. Лорд Артър Горинг оживява чрез Рупърт Еверет, Кейт Бланшет е лейди Чилтърн, а Джулиън Муур е в ролята на Лаура Чивли. Филмът е чаровен и не натоварва зрителя. Учудих се как бързо успяха да минат близо 100 минути. Най-важното в случая е, че се усеща онази атмосфера, която Оскар Уайлд предава на произведенията си. Има го осмиването на висшето общество, а и на някои общочовешки качества, без да се изпада в простотия и с избягването на нравствените проповеди. Филмът не е нещо велико, но пък и се съмнявам някой да направи някога нещо велико по този автор. Бих казал, че е повече от добра екранизация и без значение дали сте някакъв върл почитател на Оскар Уайлд или не, то си заслужава да изгледате „Идеалният съпруг”.

Следващият проект на Паркър е The Importance of Being Earnest. Този път партньор на Еверет е Колин Фърт, а пък ролята на лейди Бракнел е поверена на самата Джуди Денч. Филмът, по мое мнение, е дори по-добър от „Идеалният съпруг”. Хуморът е на по-високо ниво и даже с глас съм се смял на някои места. А дуото, което сформираха Еверет и Колин Фърт, е едно от най-добрите, които можете да видите в съвременното кино. Има химия между двамата, която се усеща от камерата – сцените с тях са страшно динамични и чаровни. Прибавете към това, че и красота не липсва на филма, с едни прекрасно заснети кадри и чудесни костюми. Тъй че до този момент Оливър Паркър показва изключително умение в това да пренася образите, създадени от Оскар Уайлд, на екран.

През 2009 –та той се залавя с „Дориан Грей”, филм по романа „Портретът на Дориан Грей”. Точно това бе поводът за написването на този материал. Преди няколко дни изчетох книгата и реших да изгледам за втори път и филма. Честно казано, не мисля, че който и да е ще може някога да екранизира романа така, че да се получи нещо силно и да е близко до оригиналната история. Явно и Оливър Паркър е разбрал това, защото разминаванията са доста сериозни. Хората често недоволстват по този въпрос, но трябва да кажа, че в случая е наложително. „Портертът на Дориан Грей” ще е тотален боклук, ако се метне едно към едно на екран. Проблемът на този филм не е толкова промененият сюжет, колкото това, че се губят отличителните черти в литературата на Оскар Уайлд. Този дух, който е успял да се съхрани в „Колко е важно да бъдеш сериозен” и „Идеалният съпруг”, тук просто отсъства. Колин Фърт е невероятен в ролята на лорд Хенри и все пак образът в книгата е далеч по-ярък и атрактивен. Персонажът на самия Дориан Грей също хич не е сполучлив, а художникът Базил е направо невзрачен. Най-голямата грешка на Паркър е, че изобщо се е захванал с това произведение, но след успеха си с предишните кой би могъл да го вини.

И все пак лентата не е толкова зле, стига да се разглежда като нещо съвсем отделно от „Портретът на Дориан Грей”. В такъв случай дори можем да и търсим някакви плюсове, пък колкото и оскъдни да са те.

В заключение можем да кажем, че опитите за екранизации по Оскар Уайлд на британския режисьор са сравнително успешни. Ако не заради друго, то поне заради актьорската игра си заслужават гледането. И заради колоритните диалози, разбира се, но това се подразбира в случая.

2 Comments

  • weasell says:

    Обичам Уайлд! Неговата литература си е направо гениална, животът му е наситен със събития… Мога дълго да продължа. Аз обичам да гледам постановки по негови произведения. Бил ли си на “Колко е важно да бъдеш сериозен” в Българска армия?

  • Anton says:

    На нея не, бях на “Идеалният мъж” в Народния и честно казано не останах много доволен. 🙁

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *